Третият диск от колекцията със симфониите на Шостакович представя Седма симфония "Ленинградска" - може би най-популярната творба на композитора. Създадена по време на страшната блокада на Ленинград, тя е, по думите на автора, "...историческа схватка... между разума и мракобесието, между културата и варварството, между светлината и тъмнината...". ... |
|
|
Колекцията "Дмитрий Шостакович - Симфонии" продължава със Симфония № 8 в до минор, опус 65. Написана за кратко време (за малко повече от два месеца през лятото на 1943 г.), творбата е представена пред публика за първи път на 4 ноември същата година от Симфоничния оркестър на СССР и диригента Евгени Мравински. По мнението на Исаак Гликман - близък приятел на композитора, тя е "най-трагичното произведение". Самият Шостакович обаче я определя като "оптимистично, жизнеутвърждаващо произведение", въпреки "многото вътрешни конфликти - и трагични, и драматични...". Но за мнозина симфонията ... |
|
|
Младият виолончелист Александър Сомов представя Концерт за виолончело и оркестър № 1 в ми бемол мажор, оп. 107, Соната в ре минор за виолончело и пиано, оп. 40, Три пиеси от филма „Стършел” и Три пиеси от Балетна сюита. В записите участват пианистката Богдана Попова и Симфоничният оркестър на Българското национално радио с диригент Милен Начев. Избраните произведения са сред големите предизвикателства към всеки челист. Още повече, че първи изпълнители са такива големи имена като Мстислав Ростропович (на Концерта) и Виктор Кубацки (на Сонатата) - един от основателите на първия съветски струнен квартет „Страдивариус”. ... |
|
|
Популярната добруджанска певица представя песни, с които е спечелила трайно обичта на слушателите си. Началото на творческата си кариера дължи на възродилия се през 50-те години на ХХ век интерес към народното творчество. Точно тогава, на един местен събор-надпяване е забелязана от специалистите. ... |
|
|
Интересното съчетание от три емблематични произведения за пиано и оркестър е събрало и интересни изпълнители – пианистката Павлина Доковска и диригента Владимир Гяуров, подкрепени от високия професионализъм на Симфоничния оркестър на Българското национално радио. И двамата имат изключително успешна артистична кариера. ... |
|
|
Български хорове – лауреати на международни конкурси Българското хорово изкуство отдавна е познато по света. Няма български хор, който да е гостувал в чужбина и да не е предизвикал възторга на публиката. Затова и третият диск от серията „БЪЛГАРСКО ХОРОВО ИЗКУСТВО” е със изпълнения на хорове (детски, женски, мъжки и смесени) – лауреати на международни конкурси. Записите са студийни и документални и са направени в период от около 30 години. Така се проследява и развитието на хоровото изкуство в България. Програмата е съставена от песни, създадени предимно през ХХ век, като преобладават творби от български композитори: ... |
|
|
Петима френски музиканти, от които само един е изучавал български език и музика в България, свирят като българи! Те ни връщат към най-добрите традиции на сватбарските оркестри. През 1999 г. Емануел Фрин (кларинет, гайда, саксофон) и Венцеслас Ервю (акордеон) основават "ТОПОЛОВО" По-късно към тях се присъединяват Жаки Молар (цигулка, виола, китара), Жан-Франсоа Роже (ударни инструменти) и Гийом Робер (контрабас). През 2003 г. Робер напуска и в оркестъра се включва Етиен Калак (бас китара). Така, в този състав, музикантите от "ТОПОЛОВО" реализираха записите за изданието. Като гост се изявява и известната наша певица ... |
|
|
Северна България е с много интересна народна музика, съчетала влиянието на съседните фолклорни области, местната култура и елементи от традициите на преселниците през различните периоди от историята на района. Всички тези специфични черти са илюстрирани брилянтно от акордеониста ЯНКО ЖЕЛЯЗКОВ. Роден и израснал в крайдунавския край, изпълнителят е наследил таланта и интереса към фолклора от своя баща и чичо си, които са били много известни акордеонисти в района. И вече над 40 години той е солист-оркестрант в Северняшкия ансамбъл за народни песни и танци - Плевен. Заедно с професионалната си работа в ансамбъла, Янко ... |
|
|
През 1968 г. в София е създаден първият хор на момчетата. Идеята на основателката Лиляна ТОДОРОВА е да се разчупи традиционния за България модел на хорово музициране. Хорът на софийските момчета бързо се утвърждава и съвсем естествено заема мястото си в музикалния живот. Особено плодотворни са годините след 1989 г., когато негов диригент става Адриана БЛАГОЕВА. За някои проекти, А. Благоева се обръща за сътрудничество към водещи изпълнители, както е в случая с тази програма: Ирена ПЕТКОВА - мецосопран, Николай МОЦОВ - тенор, Йоанис КЮРЦОГЛУ - контратенор и Николай ПЕТРОВ - баритон. Изданието на “ГЕГА НЮ” включва две ... |
|
|
Една от най-интересните и стилни шопски певици е СНЕЖАНА БОРИСОВА. В същото време, тя е и човек, отворен към по-различен подход по отношение на третирането на автентичния фолклор, като запазва мярката, отвъд която е пошлостта. Родена и израснала в Лозен, тя и досега събира и изучава песните на родния си край. Много от тях залегнаха в основния репертоар на ансамбъл "Филип Кутев", където Снежана Борисова пя от 1982 г. до 2001 г., а записите й в Българското национално радио ги направиха популярни в цяла България. Богатият й професионален опит като солистка в ансамбъл "Филип Кутев", като певица в камерни ... |
|
|
Още в българската фолклорна традиция колективното музициране е широко застъпено. Затова съвсем естествено се заражда многогласното хорово изкуство. В края на ХІХ в. вече са създадени първите хорове, а ХХ в. бележи истински връх в развитието на хорово-изпълнителската практика. Хоровите състави са не само място за творческа изява на изпълнители и автори; те се превръщат в своеобразни школи за музикално възпитание, в културни средища в градовете, подкрепяни от широки обществени кръгове. Предлаганата програма е начало на поредица от 3 диска, съставена на принципа на антологията и е илюстрация на развитието и постиженията на ... |
|
|
Произходът на ромите се корени в древността. За тяхна прародина се счита Индия, но след V век от н.е. те се разселват по света. В Европа идват между ІХ и ХІ век - първо на Балканите, а през XV век - и в останалата част на континента. Съвместният живот с различни етнически общности, безспорно е повлиял върху тяхната култура, но и днес много елементи от спецификата и характерните черти на музиката и танците им са съхранени в най-голяма степен на Балканите. Затова и всяка програма с циганска музика от този регион се посреща с много голям интерес. Сред представителите на българските цигани има много елитни музиканти, ... |
