Дискът съдържа песни за безопасността на движението. ... |
|
|
Песните записани върху диска са в "mp3" формат. ... |
|
|
Октомври, 1975 г. – тогава е първата сценична изява на Женския камерен хор при Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство – Пловдив. Негов основател и дългогодишен ръководител е големият диригент Крикор Четинян, който го ръководи до 2002 г. Той е и дългогодишен ръководител на катедра „Дирижиране” в АМТИИ – Пловдив, както и член на жури в почти всички европейски хорови конкурси. Провежда майсторски класове в много страни на Европа. Доц. Четинян поставя основите на репертоарната политика на Женския камерен хор и съставът се утвърждава като един от най-предпочитаните за премиери на произведения от български и ... |
|
|
Песните записани върху диска са в "mp3" формат. ... |
|
|
Песните записани върху диска са в "mp3" формат. ... |
|
|
Настоящият компактдиск е продължение на целенасоченото развитие на една от основните репертоарни линии в продукцията на “Гега Ню” - литургичната музика в изпълнение на български певци и състави. Същевременно това е третият от поредицата компактдискове със записи на световно прочутият български оперен певец Никола Гюзелев, представен тук и като интерпретатор на източноправославни песнопения. Област в която, след великият Борис Христов, досега български певец не е правил опит да се изяви. Толкова по-значимо е постижението на Гюзелев който демонстрира и отношение, и умения, и главното - пълноценно вникване в музикално- ... |
|
|
Християнската музикална традиция в България е с корени още преди утвърждаването на християнството като официална държавна религия (865 г.). Има сведения, че през ІV в. в Сердика (днешна София) е свикан църковен християнски събор. Предполага се, че богослужебните песнопения са се отличавали от византийската църковна музика. С приемането, обаче, на източноправославната религия, се пресича местната традиция, защото княз Борис І налага целия византийски богослужебен ред с неговите песнопения. Мнозина от българските композитори създават творби за литургиите. Те използват елементи на старобългарските напеви. Днес песнопенията ... |
|
|
|
|
|
Записана е една от най-значимите композиции на Петър Динев - личност с големи заслуги за съхранението и изследването на средновековната българска музика. Като музиковед и педагог П. Динев се посвещава на източно-православната музика; години наред работи върху “превеждането” на църковните невмени знаци на съвременното нотно линейно писмо, с което дава възможност да се включат в практиката ред литургични произведения от първите столетия на християнството в България. Записаните песнопения са композиторски разработки на старинни източно-църковни напеви, направени с майсторство и вдъхновение. В сплитането на гласовете и ... |
|
|
Народен хор при Националното училище за фолклорни изкуства „Филип Кутев” – Котел, диригент – Катя Барулова През 1967 г. в Котел отваря врати първото в Европа средно училище за фолклорни изкуства. Идеята на основателите е да подготвят певици, танцьори и инструменталисти за многобройните по това време ансамбли. В училището децата изучават народни инструменти, пеене, народни танци и изработка на инструменти. Днес възпитаниците на училище „Филип Кутев” са сред най-изявените в професионалните ансамбли, уважавани преподаватели в средните музикални училища и в Националната академия за музикално, танцово и изобразително изкуство ... |
|
|
|
|
|
След успеха на първите две програми от поредицата "Музикалните инструменти в България" (Румен Сираков - тамбура и Зурнаджийската група на Демко Куртов) Музикална къща "Gega New" представя един от най-обичаните и разпространени инструменти - ГАЙДА. Възникнала в дълбока древност в Югозападна Азия, претърпяла не една промяна, гайдата е част от фолклорната практика на много страни в Азия, Европа и Африка. В българската фолклорна традиция гайдата също заема подобаващо място. Две са основните разновидности на инструмента: ниска гайда (кабà), характерна за Родопската фолклорна област и висока гайда (жур&# ... |
