Стойка Германова е родена на 28.09.1959 година в с. Генерал Тодоров, област Благоевградска, сгушено в полите на планина Кожух, близо до местността Рупите в семейство обичащо народната песен и танц, съхранило традициите и бита на бежанците от Егейска Македония. Израснала в Благоевград, възпитаник на ІІІ-то ОУ “Д. Талев”, завършила СМУ в Широка лъка, специалност “ народно пеене”. От 1979 до 1980 г. работи като певица в Ансамбъла за народни песни и танци гр. Кюстендил с главен художествен ръководител Никола Вучков. От 1981 г. е солистка на ансамбъл “ Пирин” Благоевград под ръководството на изтъкнатия композитор и диригент, и ... |
|
|
Поредицата "Българско фолклорно наследство" представя изпълнители и композитори, допринесли за събирането, съхранението и разпространението на музикалното народно творчество. Чрез тях до публиката достигат образци от всички фолклорни области. Досега са представени композиторите Коста Колев , Анастас Наумов и певицата Снежана Борисова , а самият Стефан Кънев - с две програми - "Ой, девойче" и "Не бързай, Слънчо". Композиторът е с изключителни заслуги за запазването и популяризирането на народното ни творчество. Той е сред най-ревностните ценители на българския фолклор и неговата авторска ... |
|
|
На петия си рожден ден младежката фолклорна група при Тракийско Дружество "Капитан Петко Войвода" - Варна с ръководител Калина Германова бе тържествено преименувана на името на "чародейката на Странджа"- Магда Пушкарова. Кръстник на групата бе племенникът и Васил Делчев. Преди да постъпят в групата, младежите започват своето обучение в школата за народно пеене. В репертоарът им са включени песни от всички фолклорни области, но преобладават странджанските и тракийските песни. С огромно удоволствие младежите изпълняват песни от репертоара на Магда Пушкарова и изучават изключителният изпълнителски стил на ... |
|
|
Тракийската фолклорна област е дала на България много изтъкнати певци и свирачи. Чрез тях тракийският вокален и инструментален стил достигна до всяко кътче на страната ни и навлезе в съвременните прояви на народното и авторско творчество. Елена Граматикова (1939 – 2005) е една от многобройните звезди на Тракия, прославила родния си край не само в България, но и по света. Наследила песните си от роднини и близки, певицата е пяла по сцените на България, Франция, Германия, Австрия, Русия и още много други страни. ... |
|
|
Съвременният музикален живот на България създава и предлага много нови форми на фолклорна основа. Това още повече събужда любопитството към традиционните образци, към старинната култура. С изданието “Пуста младост” сестрите-близначки ЗДРАВКА и ПИРИНКА ХРИСТОВИ ни връщат към трайните ценности на миналото. Израснали в Банско - град, разположен в подножието на Пирин планина (Югозападна България), те са имали щастливата съдба на живо да възприемат специфичната местна култура. Музикалният им талант ги отвежда в Пловдив, във Висшия музикално-педагогически институт. След завършването му двете сестри са приети в Държавния ... |
|
|
Албумът е 22 по ред в завидната музикална кариера на прочутите музиканти и включва 20 мелодии, представени в 6 китки и три самостоятелни песни. Музикалните произведения в албума "Стилът си има име - Канарите" са създадени в стилистиката на тракийската фолклорна област, но Атанас Стоев не се е ограничил, а е добавил мелодии, които са близки и до македонската и северняшката песен, и до бързите граовски ритми, а дори и до една по-модерна градска песен. В албума "Стилът си има име - Канарите" Атанас Стоев реализира една своя идея - да вдъхне нов живот на няколко стари народни песни: "Бродилово село& ... |
|
|
Мария Кехайова, тя пее така, че хората я обичат. Обичат я и млади и стари, а какво по-добро от това да си любимка на няколко поколения. Започне ли да пее родопски песни веднага усещаш, че е родопчанка, но голямата й любов към тракийската песен е изразена в албума й чрез песните на голямата и неповторима Недялка Керанова. Мария Кехайова избира най-трудния път за една певица - сватби, събори, заведения. Всеки ден и всяка нощ тя пее. Богатият й репертоар от песни не е случаен. Мария е дъщеря на известната в близкото минало певица Шинка Чотрева. Красива, добра, знаеща и можеща - такава я познават хората. Репертоарът в албума & ... |
|
|
Народната певица Йорданка Илиева е един от най-ярките звезди на тракийския песенен небосклон. Богатството на Тракия се е събрало в гласа и в душата и. С таланта си, със своята непосредственост и обаяние, тя е обичана и желана изпълнителка на народни песни от цяла България. Родена в сърцето на китна Тракия, в ямболското село Недялско, Йорданка расте в бедно, но много музикално семейство. Тя е често споделяла "Бяхме бедно, но много богати на песен" Сиромашията ни ядеше от малко, но песента не слизаше от устата ни." Своята дарба певицата наследява от майка си, която имала хубав глас и знаела много народни ... |
|
|
Продължава поредицата на Музикална къща “ГЕГА НЮ” “БЪЛГАРСКО ХОРОВО ИЗКУСТВО”. Втората програма е с обработени народни песни или авторски песни на фолклорна основа. Още със създаването на първите хорове в България, основна част от репертоара им са предимно китки (потпури) от български народни песни. Оттогава до днес музикалният фолклор е сред най-използваните интонационни източници. А много от създадените на тази основа песни са се превърнали в класика на хоровото творчество. Затова е и съвсем естествено една цяла програма да бъде посветена на тези песни, станали емблематични за българското хорово изкуство като: “Леле, ... |
|
|
Николай Кауфман е не само измежду най-авторитетните, с огромен научен принос български музикални учени - фолклорист, посветил живота си на съхранение, подреждане, откриване и популяризиране на огромното ни национално богатство, но също и композитор създал стотици песни - хорови, солови, обработки на народни песни, както и на камерно-инструментални творби. Настоящият компактдиск представя многостранното дарование на Николай Кауфман с една разнообразна програма от произведения. Наред с клавирните Танци от “Антология на българските ритми” и Вариации за пиано “Дилмано, дилберо” - изпълнение на проф. Ружка Чаракчиева, могат да ... |
|
|
Симфоничният оркестър на БНР, с диригент Емил Табаков изпълнява "Симфония № 11 в сол минор, опус 103 "1905 година"". Шостакович замисля 11-та симфония още през 1955 г. по повод 50-годишнината от революцията от 1905 г., но успява да реализира идеята си едва през 1957 г. И макар че произведението е по конкретен повод, в него композиторът засяга теми, които винаги са вълнували човечеството - за свободата, за невинно загиналите, за личността и властта... Самите заглавия на частите подсказват звуковите картини: от бездушния официален град, през молбите, стенанията, ужасите от погрома, оплакването на ... |
|
|
Класическата китара навлиза в камерното музициране през XVІІІ в. във висшето общество на Англия и Франция, а в Испания, по исторически сведения, още преди ХІІІ в. е много популярен народен инструмент. В средата на ХІХ в. интересът към китарата значително намалява, за да се възроди отново в началото на ХХ в.от виртуозите Франческо Тарега и Андрес Сеговия. Днес класическата китара има трайно място в музикалната култура на Европа. Един от най-дейните изпълнители е датският китарист Фин СВИТ . Наред с интензивната си концертна дейност, той е и истински популяризатор на китарата. Участва в майсторски класове, в журита на ... |
