Събрани са коледни песни от цял свят, някои от които са се превърнали в интернационални химни на празника като например “Звънете камбанки”. Повечето са народни песни - немски, английски и френски, плод на анонимното народно изкуство, пренесени и съхранени през вековете. Техните простички мелодии, наситени с чувство на радост, възторг от празника, докосват сърцето на всеки човек, изконно свързан с християнството. Наред с фолклорните в компактдиска са включени и авторски песни, тематично свързани с Коледа и Новия завет. Изпълненията са на Коледната формация Джин Холоуей, Детския хор на катедралата Сейнт Джеймс, Оркестъра на ... |
|
Една от най-забележителните личности в историята на българската музикална култура е Панчо Владигеров – пианист, композитор, педагог. Поводът за издаването на този компактдиск е 100-годишнината от рождението му. Подбрани са измежду най-популярните творби на Владигеров, всичките записани от Оркестъра на Българското национално радио с диригент Александър Владигеров, син на композитора, инициатор и реализатор на интегралния запис на творчеството на Владигеров. В компактдиска участват още и пианистката Светла Славчева, лауреат на редица наши и международни конкурси и виолончелиста професор Венцеслав Николов, инструменталист с ... |
|
Пианистът Иво Върбанов отново записа за Гега Ню интересна програма с творби на Брамс. В предишните издания, той представи Мусоргски (GD 117), Илдебрандо Пицети с виолончелистката Сеели Тойвио (GD 275), а с квартет „Воланд” – музика от ХХ век (GD 310). ... |
|
Khachaturian, Tchaikovsky, Glinka, Prokofiev, Borodin, Rimsky - Korsakov, Kavalevski. ... Докато през ХІХ век в западноевропейската музикална култура се налагат различни стилове и направления, то руските композитори не подлежат на такава периодизация. В Русия това е време на истински национален подем и на утвърждаване на руската нация. Затова и руските композитори се обръщат към традиционния селски фолклор, считайки го за основа на бъдещото развитие на руската музикалната култура. ... |
|
Добруджанската фолклорна област е интересна симбиоза между местен и тракийско-балканджийски стил, между традиционни музикални инструменти /копанка, гайда, кавал, тъпан/ и наложилият се модерен инструмент – хармоника. Тази симибиоза оформя неповторимия добруджански маниер на музициране. Още през 1954 г. при създаването на ансамбъл “Добруджа” в гр. Добрич, този фолклорен стил става основа на репертоара му. Благодарение на талантливите певци, свирачи, танцьори и техните художествени ръководители, огромна част от добруджанската музика и танци е запазена от забрава. Нещо повече – чрез тях те продължават да живеят на сцената и ... |
|
В Българската православна църква съществуват две традиции на църковно пеене - източна (едногласна) и хорова (многогласна). Източното едногласно пеене спазва законите на древногръцката музика, както и изискванията на осмогласния канон на Църквата. Втората традиция - хоровата е от втората половина на ХІХ в., когато в България навлиза руската многогласна хорова музика. Тогава много български композитори създават своите творби в духа на руското многогласие. В изданието са представени и двете традиции с песнопения от неизвестни автори, св. Йоан Кукузел (ХІІІ-ХІV в.), Йоан Х. Охридски (1829-1890), Неофит Рилски (1793-1881), ... |
|
Rumen Cvetkov - Viola, Ludmil Angelov - Piano. ... През последните 7 години от живота си Йоханес Брамс се посвещава на камерната музика и много хора биха казали, че в този период той създава най-задълбочената музика в цялото си творчество. Докато пребивава в Бад Ишъл, постоянните му срещи с Й. Щраус както и с големия кларинетист Ричар Мюлфелд вдъхновяват Брамс да създаде тези прекрасни примери от неговия класически репертоар, които познаваме днес. Двете сонати за кларинет, които той също транскрибира за виола, са доста меланхолични в сравнение с другите опуси за кларинет, които той композира малко преди това. Брамс също ... |
|
"Да се свири на цигулка не е никак сложно. Проста работа е, но от един момент нататък." - Минчо Минчев често повтаря това изказване на професор Ифра Нийман и продължава: "Сложното е да можеш да решиш какво искаш. Ако знаеш какво наистина искаш, тогава ти ще намериш начина да го реализираш." ... |
|
|
|
|
Първият компактдиск на сопраното Александрина Пендачанска издаден в България, съдържа осем арии подбрани от репертоара, с който певицата се прочу на световната оперна сцена. Естествено, в изминалите от записа години, Пендачанска прибави още редица нови роли в творческата си биография, но “Травиата” и “Евгени Онегин” - например, продължават да бъдат сред най-големите и сполуки. Певица с изключителна музикантска култура, с фин усет за стил и отлична техника, Пендачанска интерпретира особено ярко лиричните белкантови арии на Моцарт, Доницети, Белини, Росини. А дебютът и като оперна певица бе с голямата ария на Виолета от “ ... |
|
Продължение на поредицата, представяща популярни и обичани произведения от световната музикална класика: В. А. Моцарт – Малка нощна музика, Серенада № 13 в сол мажор KV 525; Ф. Шуберт – Военен марш, опус 51, № 1; Ф. Менделсон-Бартолди – ув. „Фингалова пещера”, опус 26; Й. Ивановичи– Дунавски вълни, валс; К. Щамиц – Концерт в ре мажор за виола и оркестър. За успеха на колекцията „Майстори на класическата музика” основна заслуга има големият български диригент Васил Казанджиев. Неговият прочит е прецизен, с изключително познаване на епохата и стила на композиторите. В програмата участва и виолистът Димитър Пенков – ... |
|
Настоящият компактдиск е продължение на целенасоченото развитие на една от основните репертоарни линии в продукцията на “Гега Ню” - литургичната музика в изпълнение на български певци и състави. Същевременно това е третият от поредицата компактдискове със записи на световно прочутият български оперен певец Никола Гюзелев, представен тук и като интерпретатор на източноправославни песнопения. Област в която, след великият Борис Христов, досега български певец не е правил опит да се изяви. Толкова по-значимо е постижението на Гюзелев който демонстрира и отношение, и умения, и главното - пълноценно вникване в музикално- ... |