Добруджанската фолклорна област е интересна симбиоза между местен и тракийско-балканджийски стил, между традиционни музикални инструменти /копанка, гайда, кавал, тъпан/ и наложилият се модерен инструмент – хармоника. Тази симибиоза оформя неповторимия добруджански маниер на музициране. Още през 1954 г. при създаването на ансамбъл “Добруджа” в гр. Добрич, този фолклорен стил става основа на репертоара му. Благодарение на талантливите певци, свирачи, танцьори и техните художествени ръководители, огромна част от добруджанската музика и танци е запазена от забрава. Нещо повече – чрез тях те продължават да живеят на сцената и ... |
|
Популярната добруджанска певица представя песни, с които е спечелила трайно обичта на слушателите си. Началото на творческата си кариера дължи на възродилия се през 50-те години на ХХ век интерес към народното творчество. Точно тогава, на един местен събор-надпяване е забелязана от специалистите. ... |
|
|
|
|
Каварна, 1898 година. В дома на един от заможните и уважавани местни търговци се ражда син, но нищо не предвещава, че след време той ще се нареди сред най-силните гласове на Добруджа. Година след година отрудените добруджанци посяват и прибират златно жито, товарят и разтоварват препълнени кораби със стока, опъват тежки мрежи със сребристи риби. А младият Яни Хаджиянев расте, запленен от книгите, музиката и местните легенди. Но сърцето му се разкъсва между желанието да претвори тези истории на белия лист или на театралната сцена и тежестта на вменената му още с раждането отговорност към семейния занаят. Когато тъмният ... |
|
Добруджа е уникален фолклорен регион, в който историческото развитие среща песни, съхранени от българите извън пределите на България и местни песни, преживели неизбежното влияние на съседните фолклорни райони. Това многообразие от пластове създава спецификата на добруджанското музикално и танцово изкуство. Рядко, обаче, ценителите на добруджанския песенен фолклор могат да се докоснат до неговата красота така, както ни я представя Галина Дурмушлийска - изящно и стилно. Запяла от ранно детство, преминала през школата на Добруджанския ансамбъл - Добрич, реализирала многобройни записи в Българското национално радио, певицата ... |
|
|
|
|
Изпълнения на млади фолклорни таланти - инструменталисти от гр. Варна ... |
|
Добруджанската фолклорна област е интересна симбиоза между местен и тракийско-балканджийски стил, между традиционни музикални инструменти /копанка, гайда, кавал, тъпан/ и наложилият се модерен инструмент - хармоника. Тази симибиоза оформя неповторимия добруджански маниер на музициране. Още през 1954 г. при създаването на ансамбъл “Добруджа” в гр. Добрич, този фолклорен стил става основа на репертоара му. Благодарение на талантливите певци, свирачи, танцьори и техните художествени ръководители, огромна част от добруджанската музика и танци е запазена от забрава. Нещо повече - чрез тях те продължават да живеят на сцената и ... |
|
|
|
|
Добруджанските народни танци се отличават с голямо разнообразие и богатство на танцови движения и интонации. Оригиналните хора и игри, тяхната необикновена пластичност и емоционален заряд са неразделна и съществена част от нашето танцово богатство. Те имат голям дял за самобитното звучене и националната обособеност на това богатство. Учебникът "Български народни танци от Североизточна България: Добруджа" е третата част от поредицата "Български народни танци", предназначена за учениците от Хореографското училище. Добруджанските народни танци, включени в учебника, са разгледани подробно и детайлно, с ... |
|
Съставител Цочо В. Билярски. Книгата е част от поредицата "Библиотека Сите българи заедно" на издателство "Анико". ... За бележития военен деец, командирът на Конната дивизия генерал-лейтенант Иван Колев (1863-1917) са написани хиляди страници. Той не напразно носи прозвището Добруджанския герой и освободителя на Добруджа. В двутомника на Библиотека "Сите българи заедно" беше включено всичко най-стойностно написано за големия военачалник. В настоящата книга читателите ще имат възможност да се запознаят с най-добрата биография на ген. Иван Колев, която дължим преди всичко на перото на ... |
|
"На 28 май 1931 г. Г. Димитров пише писмо до ЦК на БКП. В качеството си на секретар на БКФ и ръководител на Западноевропейското бюро на Комунистическия интернационал той обосновава необходимостта БКП да излезе с декларация по македонския, добруджанския и тракийския въпрос. Георги Димитров, от позициите за борба срещу българската буржоазия, буржоазията в другите балкански страни и международния империализъм, изисква да се декларира от БКП: "За правото на национално самоопределение на македонското, добруджанското и тракийското население и отделянето им от държавите поробителки, за свободното им обединение с ... |