По музика на Стефан Диомов от концерт-спектакъла "12 коледни картички". ... |
|
|
По музика на Стефан Диомов от концерт-спектакъла "12 коледни картички". ... |
|
|
Лесен за обичане е под номер 30 в дискографията на певеца. Повечето от песните в албума са по музика и аранжимент на Светослав Лобошки и Красимир Гюлмезов. Сред композиторите се отличават още имената на Стефан Диомов, Хайгашот Агасян, Георги Костов, Росалин Наков и Груди Нейков-Джери. Част от аранжиментите пък са направени от Пламен Велинов. За текстовете на песните Веселин Маринов отново основно се доверява на Мариета Ангелова, но има и песни по стихове на Стефан Диомов, Атанас Капралов и Ангел Симеонов. ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Поредицата "Българско фолклорно наследство" представя изпълнители и композитори, допринесли за събирането, съхранението и разпространението на музикалното народно творчество. Чрез тях до публиката достигат образци от всички фолклорни области. Досега са представени композиторите Коста Колев, Анастас Наумов и певицата Снежана Борисова, а самият Стефан Кънев - с две програми - "Ой, девойче" и "Не бързай, Слънчо". Композиторът е с изключителни заслуги за запазването и популяризирането на народното ни творчество. Той е сред най-ревностните ценители на българския фолклор и неговата авторска намеса ... |
|
|
Специалистите определят СТЕФАН ЕЛЕНКОВ (1937 - 1997) като “бас, с богат на обертонове тембър и глас с пробивна мощ”. Тези негови качества, допълнени с безценната подготовка при проф. Христо Бръмбаров, специализацията в Палермо и богатия сценичен опит го нареждат сред най-ярките оперни артисти. Професионалната му кариера основно е свързана със сцената на Софийската опера (1966 - 1997), но певецът гастролира в редица прочути оперни театри: Метрополитен опера - Ню Йорк, Миланската скала, Виенската Щатсопера, Театро дел Лисео - Барселона, Большой театър - Москва, в спектакли в Швейцария, Италия, Германия, Израел, Бразилия, ... |
|
|
Юбилейно ремастерирано издание на четвъртия студиен албум на Стефан Вълдобрев "Към". През 2018 г. се навършват 20 години от издаването на албума. "Към" получава награда на музикалната телевизия "MM" за най-добър албум, както и за най-добър изпълнител през 1998 г ... |
|
|
Ценителите на българския фолклор за втори път се срещат чрез музикалната издателска продукция на Gega New с творчеството на един от най-големите композитори в жанра на фолклорната обработка - Стефан Кънев (1930 - 1991). Оставил дълбока следа и лично присъствие в българската музикална култура като автор на над 5000 авторски песни и обработки на фолклорни мелодии, композиторът създава свой стил в съчетанието между българската фолклорна самобитност и европейската музикална класика. Той е музикант, в чието творческо съзнание присъства разбиране за фолклора, пречупено през задълбоченото познание за музиката на света и ... |
|
|
Завършил Музикалната академия, още от самото начало на професионалния си път, Стефан Кънев се насочва към българската народна музика, за да създаде огромно по количество и значимост творчество. Класическото музикално образование не само не го ограничава, но и му помага във вникването във фолклорния първоизточник, в деликатната намеса, в изяществото на използваните музикални средства и форма. Хиляди са песните и мелодиите, изпети и изсвирени от най-големите изпълнители от всички фолклорни области на България: Верка Сидерова, Илия Аргиров, Калинка Згурова, Стайка Гьокова, Йовчо Караиванов, Стоян Величков, Никола Атанасов и ... |
|
|
Жълт код е името на албума на Стефан Вълдобрев и Обичайните заподозрени. Стилът отново е емблематичният за Обичайните заподозрени рокендрол, гарантиращ позитивно настроение. Енергични и мажорни песни с як китарен саунд и въздействащи поетични текстове. Интересен факт, е че това е първият албум, в който освен Стефан, композитори на песните са и всички членове на бандата - Веселин Веселинов-Еко, Мирослав Иванов, Иван Лечев и Стунджи Янкулов. ... |
|
|
Октомври, 1975 г. – тогава е първата сценична изява на Женския камерен хор при Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство – Пловдив. Негов основател и дългогодишен ръководител е големият диригент Крикор Четинян, който го ръководи до 2002 г. Той е и дългогодишен ръководител на катедра „Дирижиране” в АМТИИ – Пловдив, както и член на жури в почти всички европейски хорови конкурси. Провежда майсторски класове в много страни на Европа. Доц. Четинян поставя основите на репертоарната политика на Женския камерен хор и съставът се утвърждава като един от най-предпочитаните за премиери на произведения от български и ... |
|
|
|
|
|
Иван Кремов е роден на 2 март 1931г. в с.Жеравна, Сливенска област (Йовкова Жеруна) Пръв открива певческия талант на Иван Кремов неговия учител Данаил Костадинов, автор на станалата антикварна рядкост монография за Жеравна. Първото публично изпълнение на Кремов е на 24 май, празника на славянската писменост. Тогава е бил на читиринадесет години. Така започва неговият път; солист в гимназиалния хор в Котел; солист на хора в поделението, където служи; солист на Ансамбъла на трудовите войски. От 1954 година е на сцената. Оттогава започва истинското му пътуване към сърцата на хилядите почитатели на българската народна песен. ... |
