Съвременният музикален живот на България създава и предлага много нови форми на фолклорна основа. Това още повече събужда любопитството към традиционните образци, към старинната култура. С изданието “Пуста младост” сестрите-близначки ЗДРАВКА и ПИРИНКА ХРИСТОВИ ни връщат към трайните ценности на миналото. Израснали в Банско - град, разположен в подножието на Пирин планина (Югозападна България), те са имали щастливата съдба на живо да възприемат специфичната местна култура. Музикалният им талант ги отвежда в Пловдив, във Висшия музикално-педагогически институт. След завършването му двете сестри са приети в Държавния ... |
|
|
Македонските песни са феноменално явление в традицията на три балкански държави: Гърция,Македония и България. Независимо от държавните граници, песните от Егейска, Вардарска и Пиринска Македония преминават през тях и се пеят и слушат с еднакъв успех навсякъде. Но безспорен е фактът, че в България те са най-близко до първоизточника, без трайното влияние на останалите фолклорни региони. Макар, че в Пиринско тези песни съжителстват с по-старинни и първични образци, в ладово и мелодично отношение твърде много се различават от тях. Именно програмата на Гега Ню “Море пиле, славей пиле” показва най-характерните особености на ... |
|
|
На петия си рожден ден младежката фолклорна група при Тракийско Дружество "Капитан Петко Войвода" - Варна с ръководител Калина Германова бе тържествено преименувана на името на "чародейката на Странджа"- Магда Пушкарова. Кръстник на групата бе племенникът и Васил Делчев. Преди да постъпят в групата, младежите започват своето обучение в школата за народно пеене. В репертоарът им са включени песни от всички фолклорни области, но преобладават странджанските и тракийските песни. С огромно удоволствие младежите изпълняват песни от репертоара на Магда Пушкарова и изучават изключителният изпълнителски стил на ... |
|
|
В края на ХХ век е събитие да се открият и запишат песни и инструментални мелодии, чиято възраст не може да се определи. Но е сигурно, че част от тях са били издадени в сборник “Веда словена” /Белград, 1874г./ Изпълнителите са българо-мохамедани от с. Драгостиново, Западни Родопи и са съхранили най-типичните особености на музикално-фолклорния диалект на този край: двугласното пеене, малкият тонов обем и семпла орнаментика, използването на тамбурата като солов или съпровождащ инструмент и особено любопитният дует кавали /”чифте” кавали/, характерен единствено за Западно-Родопския регион. Песните, макар и само от едно ... |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Аранжирани за акордеон. Пирински песни и танци от Пепо Дочев на издателство УИ Св. св. Кирил и Методий. ... |
|
|
|
