|
|
|
|
|
|
Мъжкият вокален квартет "Светоглас" е основан през 2009 г. Даниел Спасов, Станимир Иванов, Виктор Томанов и Милен Иванов интерпретират старинна българска музика - фолклор и църковни песнопения. Фолклорният им репертоар обхваща песни от всички етнографски области. Те с еднаква любов и майсторство изпълняват автентични песни от различните фолклорните диалекти и представянето им по начин, близък и интересен за съвременните слушатели. Тяхното изкуство е добре познато в Норвегия, Испания, Русия, Франция, Великобритания, Белгия, Италия, Колумбия и в още много страни по света. Албумът "Песента на славея" е ... |
|
|
Това DVD не е кодирано за регион и може да бъде гледано навсякъде по света. Понеже е в PAL формат някой плейъри, които не поддържат PAL формат, могат да имат затруднения при възпроизвеждането му. ... |
|
|
Две млади и талантливи българки са избрали за своя дебютен албум в България програма само от български автори. Композиторите Панчо Владигеров, Парашкев Хаджиев и Веселин Стоянов са сред класиците в българското музикално наследство. Техните произведения са обичани и слушани от меломаните, а изпълнителите често ги включват в своя репертоар. И затова се иска голяма смелост млад изпълнител да ги запише. Защото те са изпълнявани и записвани от най-големите български музиканти и ценителите на тримата автори добре познават различните интерпретаторски верии. Цигуларката Яна Бурова и пианистката Веселина Чакърова, обаче, се ... |
|
|
През 50-те години на ХХ век в музикалния живот на България се заражда едно явление, което поставя началото на нов етап в развитието на българския фолклор - създаването на първия държавен ансамбъл за народни песни и танци “Филип Кутев”. Явлението много бързо спечелва многобройни привърженици. В цяла България възникват подобни ансамбли, в които се включват най-талантливите певци и свирачи, композитори, диригенти и хореографи. И когато ансамбловото изкуство достига своя истински национален и международен триумф, се появява ансамбъл “Тракия” - Пловдив, за да покаже, че има и други възможности и пътища за представяне на ... |
|
|
Музикална къща "Gega New" започва поредицата "Музикалните инструменти в България". Тя ще представи всички инструменти, застъпени във фолклорната практика (автентични и т. нар. модерни). Първата програма от поредицата е посветена на тамбурата. Инструментът е пренесен у нас от Аспаруховите българи през VІІ в. И досега се среща в Азия (Узбекистан, Таджикистан и т.н.) под различни наименования. А под названието булгария (бугария) е бил широко разпространен на Балканите. До средата на ХХ в. тамбурата се е срещала почти в цяла България. В автентичната народна музика, днес битува предимно в Пиринската област. ... |
|
|
|
|
|
Традиционната инструменталната танцова музика е част от българския музикален фолклор. В миналото тя съпровожда хората в неделния ден и по празниците. Днес също участва в лични и обществени празненства, но е и част от спектаклите на фолклорните ансамбли; представена е в самостоятелни концертни изяви, в клубове и школи по народни танци. Предлаганата програма е съставена от хора от различни етнографски области - Тракия, Северна България, Добруджа, Югозападна България и др. с характерните за българския фолклор неравноделни размери: 5/8, 7/8, 9/8, 13/8 (Пайдушко, Ръченица, Дайчово, Еленино) и т.н., както и прави хора (2/4). ... |
|
|
Khachaturian, Tchaikovsky, Glinka, Prokofiev, Borodin, Rimsky - Korsakov, Kavalevski. ... Докато през ХІХ век в западноевропейската музикална култура се налагат различни стилове и направления, то руските композитори не подлежат на такава периодизация. В Русия това е време на истински национален подем и на утвърждаване на руската нация. Затова и руските композитори се обръщат към традиционния селски фолклор, считайки го за основа на бъдещото развитие на руската музикалната култура. ... |
|
|
|
|
|
Класическата китара навлиза в камерното музициране през XVІІІ в. във висшето общество на Англия и Франция, а в Испания, по исторически сведения, още преди ХІІІ в. е много популярен народен инструмент. В средата на ХІХ в. интересът към китарата значително намалява, за да се възроди отново в началото на ХХ в.от виртуозите Франческо Тарега и Андрес Сеговия. Днес класическата китара има трайно място в музикалната култура на Европа. Един от най-дейните изпълнители е датският китарист Фин СВИТ . Наред с интензивната си концертна дейност, той е и истински популяризатор на китарата. Участва в майсторски класове, в журита на ... |
