Книгата Юлия и клоуните е опит да се представи творческото и педагогическо дело на проф. Юлия Огнянова, свързано с реформирането на кукления и драматичен театър за възрастни. Тя би била изключително полезна и интересна както за студентите по режисура за куклен и драматичен театър, актьорско майсторство и театрознание, така и за всички създатели, изследователи и почитатели на българския театър. Може би най-съществена част от нейната работа с актьори и студенти, която тя определя така - нравственото в светлината на естетическото, е театралната клонада и възпитаването в клоунско мислене. Защото чрез театъра Юлия Огнянова се ... |
|
Създателят на вестник "Пладне", екзекутиран за сътрудничество със САЩ. ... "Един зимен ден на 1941 г., когато дърво и камък се пукат от студ, в кабинета на Андрей Праматаров, началник на отделение "Б" (контраразузнаване), пристига фелдфебелът ординарец на столичния военен комендант и му подава плик с гриф "Строго секретно". Праматаров го отваря и прочита бележката. Учудването му е голямо, но не го изкарва от равновесие, защото тренингът му е от години и ежедневието му е изпълнено със стрес, шантаж и изненади. Помощник-адютантът на столичния военен комендант поручик Димитър Радев му пише, ... |
|
Авторът на тези лични и непринудени разкази от Първата световна война, Досю Драганов, ни отвежда измежду редиците на Първи пехотен софийски полк, част от Желязната (шопска) дивизия. Току що завършил военната школа, без и ден реален опит на бойното поле, той е изпратен директно в разгара на битките на Добруджанския фронт, като му е поверено командването на взвод от 6-та рота. Случки на героизъм и любов към родината се преплитат с ежедневните несгоди, смешки и закачки на войнишкия бит. Историите се редят една след друга - неподправени, сякаш ни ги разказва близък роднина или приятел. Бързо увличат читателя и не го пускат ... |
|
"Винаги съм искала да разказвам истории, казва тя. На 14 години исках да стана режисьор, малко по-късно започнах да пиша сценарии. След това разбрах, че това, което най-много обичам, е да си играя с думите, да разказвам истории със средствата на литературата." Елиса Ферер И Елиса Ферер си играе с думите, като ни разказва една история на два гласа - единият на момиченцето Нурия с трудно детство, другият на трийсетгодишната Нурия, която се опитва да разплете миналото на своето семейство и влиза в диалог със своя някогашен още непораснал Аз. Това е историята на бавното и мъчително съзряване на героинята - ... |