Възможно ли е човек да помогне да се осъществи връзка между жената, с която е в развод, и своя най-добър приятел. При това ръководен не само от искрени чувства, а от желание да прикрие своята нова връзка, но и да намали издръжката, която трябва да плаща в бъдеще? С надеждата, че може да укроти войнствения дух на Ровина преди развода с една нова любов, биохимикът Хуго организира първата ѝ среща с Фредерик. Необходимо е само Фредерик да покаже на Ровина своя интерес, това е гениалната стратегия на Хуго. Тази тактика има успех и Ровина и Фредерик прекарват една гореща любовна нощ. Това обаче е само встъплението към ... |
|
Книга от поредицата "Българска класика" ... Класическите произведения на българската литература са слънчевите стълбове, крепящи националното ни самосъзнание. Те са кристалните мостове на възторга, по които Отечеството ще премине през огън и страдание и ще пребъде в третото хилядолетие. Издателство "Захарий Стоянов" предлага специална поредица - най-доброто от високата българска класика. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост. Томът съдържа " ... |
|
След стихосбирката "Купидон е алкохолик", изписана в черно-бяло, дойде ред на поетична книга в розово. Облечете се в кашмирено-розово настроение и имайте наум, че докато разлиствате страниците може да ви се прияде розов захарен памук. Втората стихосбирка на поетесата Мариела Ганчовска "Сестра ми дойде" отново ще ви потопи в един шеметен свят на чувства и емоции, но този път на преден план е обичта между две сестри, между майка и дъщеря, между приятелки. В тази книга главни действащи лица са именно те - най-прелестните създания: жените. Разбира се, тук има място и за мъжете. Защото без тях просто не ... |
|
"През година "нула" на тази история, срещнах двама души, които преобразиха живота ми: Господ и Алис. Господ е... внушителен, всезнаещ, загрижен за хората, внимателен и надарен с чувство за хумор, което нерядко ме изненадва! Алис е студентка по психология и щом вдигне очи към мен, губя и ума и дума. Любовта ни е нещо толкова рядко и ценно, че й се наслаждавам всеки миг и никога не бих могъл да я забравя! А къде е Господ в цялата тази история? Ами...с него разговаряме, смеем се, разсъждаваме, дори се караме, но той е винаги до мен, и в най-трудните моменти. Господ е настина страхотен приятел, често забравям ... |
|
Силната поезия е два вида – нежна и мръсна. Има и трети вид – непознат у нас. Това е поезията за радост. Поезията за радост по нищо не прилича на вечната българска поезия, посветена на една жена, която или не идва, или непрекъснато си тръгва, докато морето реве с пълна сила, това Черно море... Поезията за радост е съучастие и щастие. Приятелите на Карбовски измислиха тази дума – това е съприщастие. Споделеното щастие е реалната поезия, поезията за радост, поезията като успешно престъпление. Това е един неочакван Карбовски, който пише за Вечната Непозната Красива Жена, която идва при теб и остава завинаги. Или поне ... |
|
Изкуството да общуваме. Често обвиняваме другите за нашите проблеми и неудачи. А може би истинската вина е скрита дълбоко в човешката природа? Хората искат да бъдат обичани, но не обичат, искат да бъдат уважавани, но не уважават. Това довежда до едно постоянно недоволство, което за много хора се превръща в убеждение, че за тяхното нещастие са виновни другите. Блудкавите сапунени телевизионни сериали също допринасят за това ненужно самосъжаление и страдание, постепенно се превръщат в непоносимост към ближния. Предизвикват гняв. Пътят към другия човек, към човека до нас, става все по-трънлив и невъзможен. Какъв е тогава ... |
|
Пак искам да валиш Тъй кратко беше хубавото лято. Внезапно после всичко отмиля. В коктейлна чаша на тъгата горчив пелин прибави есента. Велико лято! Винаги валеше Целуваше ме, милваше дъжда. От капките си сребърни тъчеше завеси за любовни небеса. Разтапяше с тих ромон часовете на ласките - в горещата вода, на думите - в магичните куплети, на чая недопит - във сладостта. Маргарита Мартинова ... |
|
"Не ми е чудно. Много ми е бабино. И лятно. И захарно, и аспиринено. Доматено. Малинено. Червено. Огън. Пладне. Една копа сено в градината. Така ми е..." Бояна Петкова "Ако и на вас ви е така, ще се намерите с тази книга. Ако не, но прочетете стиховете, ще поискате да ви е така и книгата пак ще ви намери. В тази поезия жените са от сой и въглен и са само веднъж, пуловерите имат тъжни дупки и, докато пушим, се разплитаме някъде из opium fields forever... В най-хубавите стихотворения от тази книга малките чудеса на поезията се случват, тихо и ненатрапливо." Георги Господинов ... |
|
Приказки за лека нощ. ... Леките плискащи се вълнички бавно поглъщат очертанията на телата ни, а заедно с тях и звездните светлини. Пясъчните ни тела нежно се сливат едно с друго, потъват в необятната морска шир, за да останат в нея завинаги. Миг от вечността. Дори да изпуснем ръцете си, дори да се загубим в земния си живот, телата ни от звезден прах ще продължат да са слети в безкрая. Защото в един миг душите ни са се слели, срещнали са се тук на земята, отворили са се и са се изпълнили с красотата и любовта, която съществува само за двама. В един и същи миг са изживели мечтите си. Този миг е озарен от звездна светлина. ... |
|
Мнозина забравиха, че Йордан Ефтимов е и поет. От „enfant terrible“ на поезията в началото на 90-те той неусетно се превърна в най-известния рекламист на книги. С настоящата си (пета) стихосбирка Йордан Ефтимов прави нещо съвсем ново: вместо да накара жена си да мълчи, той ú дава до такава степен думата, че не можем да бъдем съвсем сигурни в неговото авторство. В „Жена ми винаги казва“ са включени и сънища – нещо като стихотворения в проза, които също едва ли са на Йордан Ефтимов, защото сънищата никога не са наши. Но дори и да са продиктувани от друг, тези текстове страшно напомнят за онова момче. Обичам този ... |
|
"Години изминаха. Ти си отиде, мамо, малко преди Коледа и това беше най-тъжната Коледа в живота ми. На този ден ходя в нашата църква и паля свещ, аз почувствах, че ние двете си говорим безмълвно. - Много ми е трудно, майко. - Няма лесно, дъще. Знаеш ли, че когато аз бях малка, моят баща замина на война и остави майка ми сама с шест деца. Заредиха се една след друга войни - Балканска, Междусъюзническа, Първа световна. Рядко идваха писма от фронта и много пъти ние не знаехме дали баща ни е жив. И така шест години. Баба ти трябваше да ни храни и отгледа сама. Няма да забрава една пролет, когато майка ми и брат ми Георги ... |
|
Убийството щеше да е абсурдно лесно... ... Две сестри, които не знаят една за друга, се срещат... в сънищата си. И веднага след това съдбата ги изправя пред предизвикателството да оцелеят и да се сближат. Бет Ейвъри е прекарала повече от десетилетие в психиатрична клиника, където лекарства и терапии почти са обезличили жизнелюбивия ѝ характер. Темпераментната и дейна Ив Дънкан е посветила живота си да помага на жертви, които полицията се опитва да издири и идентифицира. Противоречиви чувства бушуват в сърцата на двете сестри. Препятствията са много. Наемен убиец е по петите им. Богата и влиятелна жена дърпа ... |