Трансхуманизмът е световно социално и интелектуално движение, изповядващо идеята, че човешката еволюция не е завършен процес, а трябва да продължи с помощта на новите технологии. Членовете на трансхуманистичното движение са убедени, че човекът и цялата ни цивилизация трябва да бъдат изцяло променени, да станем транс-, а после и постчовеци. Бумът в разработките на изкуствения интелект, роботиката, нанотехнологиите, генетиката, виртуалната реалност, успехите в борбата със стареенето убедиха значителна част от глобалния елит, че визиите и философията на трансхуманистите са единствената успешна идеология, чрез която можем да ... |
|
Многоезично издание - на български, немски, испански и италиански език. Съставители: Адриана Миткова , Донка Мангачева . ... Сборник с изследвания в чест на Боряна Кючукова-Петринска. ... |
|
Емил Кало е съставител на сборника "Българската общественост за расизма и антисемитизма", 2008 г. Автор е на книгата "Откраднати разкази... намерени сюжети", 2012 год. През 2013 година излиза романът му "Другите и Йосиф". "Ръцете на Буко спряха уверените си движения. Той стана, обърна се с лице към Маргарита и неловко се поклони. – Простете. Казвам се Буко Примо, часовникар съм. Роден съм в Русе, израснал съм и съм изучил професията във Виена. Имам... имах ателие в София и май това е всичко, или, както вие казахте - почти всичко, а останалото са подробности извън очевидното. – ... |
|
300 въпроса от историята на отбора. ... Mes Que Un Club! Нарсис де Карерас не е сред най-известните президенти на футболния клуб Барселона. Но на 17 януари 1968 г. именно той произнася знаменитата си реч: Барселона е много повече от клуб! Барселона е символът на желанието на каталунците за независимост. Mes Que Un Club!. Сеньор Де Карерас управлява Барса малко повече от година, преди да бъде заменен. Но думите му, предварително напечатани на лист, стоят и до днес като мото на един от най-големите футболни клубове в света. В историята си този отбор и неговите привърженици са се раздирали между възторга и страданието. Не ... |
|
"Очерците и етюдите в тази книга са писани в продължение на две десетилетия след падането на Берлинската стена. Тогава Тодоров вече е преодолял задръжките си да анализира тоталитаризма, изследвал го е в няколко свои книги, а покрай тях посвещава и по-кратки текстове на отделни явления, свързани с тоталитарните общества. Именно тези текстове са включени в настоящия сборник. Авторът проследява съдбата на пет ярки личности, жертви или просто съвременници на тоталитаризма, а впоследствие и негови анализатори. Така комунизмът и фашизмът се разкриват не като абстрактни конструкции, а като преживян опит на хора, изиграли ... |
|
Януари 1945. Четирима бегълци. Четири тайни. Всеки от тях - роден в различна страна. Всеки от тях - преследван от трагедия, лъжи и война. Хиляди отчаяни бежанци се стичат към бреговете, докато съветските войски настъпват в гръб, и пътищата им се пресичат на борда на Вилхелм Густлоф - кораб, който обещава спасение и свобода. Но не всички обещания могат да бъдат спазени. "Ние, оцелелите, не сме истинските свидетели. Истинските свидетели, притежателите на отвратителната истина, са удавените, мъртвите, изчезналите." Примо Леви "Най-забележителна книга на 2016." New York Times "Най-добра книга на ... |
|
Първото, което непредубеденият читател усеща, докосвайки се до разказите на Унамуно, е простият изказ: авторът би могъл да стои пред нас и да говори също толкова непринудено. Изреченията са кратки, но това не пречи речта да е топла и образите да оживяват. Често писателят върви редом с персонажите си, следва пътя им като добросъвестен хроникьор и даже разговаря с тях, напътства ги, понякога спори или ги оставя да правят каквото си поискат. Премеждията им са и негови заради голямата му обич към героите – те са му скъпи и той ги жали, особено когато съдбата им е тежка или са безсилни да променят участта си. Ето защо се ... |
|
"...Съдът призова най-напред евреина и щом той се закле, че ще казва истината и само истината, настъпи лека суматоха, тъй като на въпроса как се именува и на какъв адрес живее, свидетелят заяви, че е италианец, производител и търговец на риганово масло, но също така е българин, че сега е Примо Тасо, но е бил Вълко Момчилов, Анжел Сангара, Велик Войнов, Арон Фатаро, Звезда Стоянова, Раймонд Пабладор, Елена Гинева, Ешуа Алтамирано, Драгана Драганова, Сара Ибаньес, Зелма Коен, Матилда Лезама, Рашел Бенвенисти... Съобщи, че през войната е пребивавал в село Манастър и в германския концентрационен лагер Аушвиц, и че доктор ... |