"Цял живот се опитвам да разказвам за нещата от живота така, че те да бъдат смислени и красиви. Поне по-леко поносими. Защото баналната действителност - сегашната и тази зад нас - обикновено е грозна и тъжна. Мисля, че една от основните разлики между животните и човека е възможността му да изобразява въображението си. Все едно дали рисува, пее или пише, или пък се преструва на сцената. Човечеството много рядко вижда няколко слънчогледа така, като ги вижда Ван Гог. То не чува птичето сипка така, както го е чул Бетовен. Това са техни версии на строгата, май непроменима или поне неразбираема за нас реалност. Дълбоко ... |
|
Джо Демарко е ветеран в решаването на проблемите на своя шеф Джон Махоуни, конгресмен с почти неограничена власт, но и много тайни. Затова и последната му задача - да помогне на прокуратурата да получи осъдителна присъда за убийство, извършено в един бар в Ню Йорк - изглежда като детска игра. Петима свидетели са видели млад мъж да застрелва друг млад мъж в заведението и делото би трябвало да приключи бързо. Още повече когато жертвата най-изненадващо се оказва син на Джон Махоуни, който настоява за справедливост. Неочаквано процесът рязко се забавя. Свидетелите започват да изчезват или да променят показанията си. Върху ... |
|
Пресли Маркс току-що се е превърнала в клише - булка, зарязана пред олтара. Облечена в бяло, застанала пред приятелите си, тя трябва да ги информира, че годеникът ѝ - поне според смс-а, който ѝ е пратил - е забравил за сватбата им. Унизена и бясна, тя се скрива от света и се отдава на работата си. Това, което прави в автосервиза, не е блестяща кариера, но поне я крие от светлините на прожекторите. Поне докато в града не пристига Шоу Валънс. Холивудската звезда ще играе главна роля в екранизацията по печално известното убийство на Амина Дейлий. Лошото обаче е, че когато не е на снимачната площадка, той си ... |
|
Не - Радослав Парушев не се отказва, появява се отново. Този път като автор на може би най-добрия му белетристичен сборник от публикуваните досега. Деветнайсетте истории, разказани в книгата, представляват пъстра, леко маниакална група, която обединява историчното с дистопичното, сериозното, рационалното с чистата и донякъде вулгарна комедия. И всичко това с едничката цел да направи читателя щастлив или поне по-малко нещастен. Радослав Парушев е роден и живее в София. Женен, с една дъщеря. Автор е на сборниците с разкази "Никоганебъдинещастен", "Животът не е за всеки", "Смъртта не е за всеки& ... |
|
От деца ни учат да живеем по правила. Родители, учители и приятели ни заливат с купища полезни указания, принципи и аксиоми, водени от желанието да ни помогнат да живеем по-добре. Проблемът е там, че много от техните съвети просто не са верни, поне не и през цялото време. И все пак те оказват огромно влияние върху нас, независимо дали го съзнаваме или не. Как да отделим ценното от излишното? Златото от пясъка? Мислете. Поставяйте под въпрос всичко, на което са ви учили, и не живейте според правилата на другите, докато не прецените доколко са валидни за вас. Няма значение дали сте на 18 или на 80 - преразгледайте уроците, ... |
|
Memento mori - "Помни, че си смъртен", е една от вековните мъдрости, завещани от древните римляни. Съставител: София Петрова . ... Човек живее и си отива, на този свят всички сме гости, всички сме временно тук, но спомен за нас може и да не остане, затова трябва да оставим знак, при това такъв, че да ни осигури безсмъртие. Ако не с делата си, то поне с безсмъртието на камъка, върху който издълбаваме последното си послание. Епитафията като литературен жанр съществува повече от двайсет и пет века. Тя е неразделна част от подготовката за отвъдното, от осъзнаването на смъртта и от праисторическото желание след нас ... |
|
"България не успях да спася, поради незаинтересоваността на интелектуалците, които смятат, че чрез произведенията си казват това, което имат да кажат на своите читатели. И са прави. За жалост, не успях да спася и съпруга си, който се разболя тежко (а болестта му съвпадна с усилията ми да създам движение за спасение на България) и почина на 9 юли. След всичките ми усилия ми останаха белите листи и стихосбирката "За теб", посветена на съпруга ми, Костадин Чонов, който ме учеше с личния си пример свободно да дишам, да пиша, да обичам. Това, което искам да споделя, е, че написах книгата на един дъх - стиховете ... |
|
"Когато съблечеш очите си, в тях остава само истината за всичко преживяно. Гола. Оставила на показ раните си и следите от щастие. Съблякла мълчанието, за да нарисува голотата си с думи. Думи, с които правиш любов. За да родиш поезия. Чиста, безкомпромисна, зряла, красива и искрена. Голи са очите на Надежда Тошкова в тази книга. С тях тя търси вашето последно доверие, разказвайки себе си без остатък, защото "Любовта е жажда за истина." И остава, написана в очите ни завинаги. "Поезията е поща без отговор." Но вие вече сте получили писмото. Съблечете очите си!" Ива Спиридонова , редактор & ... |
|
Сънували ли сте поне веднъж пророчески сънища? Имате ли сънища, които си спомняте с години? Попадали ли сте в град или място, което ви е познато, защото сте го виждали в съня си? Сънувате ли, че летите? Ако сте го правили поне веднъж, влезте отново в нашето Училище за магии и вълшебства. В него ще си припомните, че светът е място, изпълнено с магии, тайнства и чудеса и никой не разбира това по-добре от децата. Те знаят, че шумоленето на листата е шепот, а падащите звезди изпълняват желания. Наясно са, че сънищата им са видения за други светове и измерения и им носят послание от бъдещето.. Магията на сънищата ще ви насърчи ... |
|
Мечтали ли сте да вървите сред звездите? Искало ли ви се е поне веднъж те да споделят силата си с вас? Да можете да разгадавате звездните послания? Да попътувате по Млечния път? Случвало ли ви се е като погледнете към небето, да получите знак от звездите, който да ви помогне да вземете правилните решения? Ако поне веднъж сте преживели нещо подобно, добре дошли в нашето Училище за магии и вълшебства. Авторката ни повежда на едно пътуване през Космоса, за да научим онова, което Звездните шамани винаги са знаели. Тя е съчетала знанията за звездите, които притежават коренните американци, с познания по астрономия и астрология. ... |
|
Читателю, помисли какво правиш, какво си направил през своя живот! Не е възможно да не си направил нещо полезно, нещо ценно, нещо мило, да не си дарил радост някому, може би дори без да го съзнаваш! Един има и раздава. Друг умее и прави. Трети греши и твори представата за зло. На съвестта не може да се разчита да ни насочва в делата ни. Вътрешният морален критерий, неизграден по някакъв модел, не съществува. Съвестта се възпитава. И все пак би следвало нормалността да съществува. Би било твърде ужасно, ако човечеството осъществява своята съдба единствено по реда на изключенията. Нормалността - това е хармоничното дейст ... |
|
След като един "повод за небе" (1993) "на 22" (2004), скрит в "апокриф за дъжд" (2004), прораства в "небе на 33" (2007), Азиз започва "околосветска обиколка на липсата" (2016), но междувременно установява, че земята е плоска и решава да я доведе до край поне на думи, които години наред, още преди да са видели бял свят, затиска между кориците на тази книга. Смазани под тежестта им, те я преброждат от кора до кора и като не откриват никакъв изход, се групират в стихотворения и започват да дебнат от страниците ѝ за читателски ръце и очи, по които да се изкатерят навън. ... |