Сам

Това е историята на една любов - интелектуалец на средна възраст е обсебен от любовта си към млада девойка. Психологическата хроника на това чувство е показана като поток на съзнанието, раздвояващо се между надеждата и отчаянието. Удачен фон на тази модерна любовна история е Париж, столицата на свободния творчески дух, счупил рамките на конвенционалното и традицията.
Главният герой, който води повествованието, е мъж с интелектуален и житейски опит, който се влюбва в сестрата на свой приятел. Когато я е видял за пръв път, тя е била малко момиченце, което израства пред очите му, и в момента, в който у нея разцъфва девойката, той осъзнава, че това е жената, за която винаги е жадувал. Между двамата има духовна близост и доверие, но когато мъжът прави опит да разкрие чувствата си, момичето се отдръпва - вероятно заради разликата във възрастта им. Той трябва да замине за Париж, където любовта продължава да подхранва надежди у него, докато не идва стъписваща вест, която го тласва към абсента и бордея.

С появата си романът разбунва духовете и става предвестник на модернизма. В основата му са автобиографични елементи. Няколко години по-късно именитият композитор Жан Сибелиус чете произведението и разпознава в героинята Ана своята годеница, което го провокира да призове Ахо на дуел.

Юхани Ахо (1861 - 1921) е първият професионален писател, творил на фински език. В творчеството му може да бъде видян преходът от социалния национален реализъм към западноевропейския модернизъм, появил се във Франция в края на XIX век. Произведенията му са удивително модерни и днес, като най-известният финландски режисьор - Аки Каурисмаки, носител на Голямата награда на журито в Кан, прави един от най-забележителните си филми по роман на Ахо ("Юха").
Юхани Ахо е роден в семейството на пастор. Учи класически езици в университета в Хелзинки. Като писател си спечелва небивало уважение в родната Финландия, отрано придобива авторитет и е предложен за Нобелова награда (на фински език се твори от около 1870 г. насетне). От есента на 1889 до лятото на 1890 г. пребивава в Париж със задачата да изпраща в родината репортажи от Световното изложение. Тъкмо тези месеци във френската столица се оказват преломни за развитието му като писател. Реализмът и натурализмът, които процъфтяват там, оставят ясно доловими следи в неговото творчество и неслучайно той е сравняван със Зола и Гогол. Независимо от това, Ахо си остава индивидуалист. Амбициозните му стремежи, подплатени с усилена работа по самоусъвършенстването му, го превръщат в стилист с редица последователи сред финландските му наследници по перо, при това насища творбите си със задълбочени психологически размишления и тъкмо те представляват новото спрямо Зола и сподвижниците му. Запазена марка на финландеца са кратките истории, наречени "lastuja" или "тресчици". Подобен характер носят и по-обемните му произведения, каквото е "Сам". По това време въпросният жанр е популярен, тъй като обемистите романи, разпрострели сюжетите си върху цели животи, започват да стават демоде.