Street Without a Name

Childhood and other misadventures in Bulgaria. After years on the outside, Bulgaria has finally made it into the EU club, but beyond the cliches about undrinkable plonk, cheap property, and assassins with poison-tipped umbrellas, the country remains a largely unknown quantity. Born on the muddy outskirts of Sofia, Kapka Kassabova grew up under Communism, got away just as soon as she could, and has loved and hated her homeland in equal measure ever since. In this illuminating and entertaining memoir, Kapka revisits Bulgaria and her own muddled relationship to it, travelling back to the scenes of her childhood, sampling its bizarre tourist sites, uncovering its centuries' old history of bloodshed and blurred borders, and capturing the absurdities and idiosyncrasies of her own and her country's past.

"A fascinating book, at ones evocative, disturbing, and chock-a-block full of charm"
Jan Morris

"in the mosaic of books about the bad old days, this book is the piece that was always missing. Now we have it, and it shines."
Clive James

"Poignant and sometimes extremely funny, she has painted a rich but honest picture of a small, very beautiful and endlessly fascinating country. A very fine piece of writing."
Misha Glenny, Guardian

"A bitterly funny, brilliantly clever journey."
Sunday Times

"Blessed with good humour and a strong sense of the absurd, Kassabova is sharp on the chasm between Soviet utopia and the deprived reality, and utterly poignant on the subject of a beautiful homeland that feels lost most of all to itself."
Metro

Капка Касабова (1973) пише поезия, романи, разкази, есета и художествена документалистика. Нейната територия са междите, пресичанията, последиците. Сърцевината на нейното творчество е импулсът да осъществи смислена среща с места и хора. Последното десетилетие посвещава на книги, които постепенно оформят корпуса на една балканска четирилогия с неповторима литературна форма. В писането си Капка оплита антропология, екология, ботаника, история, историография, география, психология, като изследва родовата памет, човека, природата и геополитическите процеси в конкретен регион от южните Балкани.

Балканската ѝ поредица започва с Граница (2017), която се утвърждава като съвременна европейска класика в жанра на художествената документалистика, изучавана е в университети, носител е на множество британски и европейски награди, включително наградата на Британската академия и френската награда за пътеписна литература Никола Бувие. Към езерото (2020) е втората книга от четирилогията - едновременно лично пътуване и размисъл върху паметта, противопоставянето и помирението. Представена е по Би Би Си като книга на седмицата и е номинирана за шотландската награда Highland Book Prize. Печели наградата за най-добра чуждестранна книга на годината във Франция. Следват Еликсир (2023) и Анима (2024), които изследват симбиотичния свят на хора, растения, животни и природа и търсят пътища към колективното изцеление.

Капка е родена в София. През 1992 г. семейството ѝ емигрира в Нова Зеландия, където тя завършва френска, а по-късно и английска литература и творческо писане, а английският език постепенно се превръща в основния ѝ литературен език. На български са издадени още автобиографичните романи Улица без име и Дванайсет минути любов. История с танго, както и романите Вила Пасифика и Любов в земята на Мидас. Балканската четирилогия постепенно се превежда на множество европейски и други езици. От 2005 г. Капка живее в Шотландия. През 2026 г. се очаква да излезе първата ѝ книга чието действие се развива в Шотландия, продължавайки големите теми на балканската четирилогия - за земята и хората.