"Гранитски наистина мисли митопоетично, архетипно, а не просто заема от мита готови елементи и структури. Дали това се дължи на вече задълбоченото му познание за мита? Но Платон, като описва различните начини на придобиване на знание, казва, че поетите сами не разбират какво са написали, защото са придобили дара на Музите като вдъхновение, а не като познание. Така че лудостта (mania) на поетите предполага интуитивно откровение, несъзнателно докосване до архетипите. Гранитски често е споделял, че стиховете му сякаш са продиктувани или ги е видял насън, както се случва с фолклорните певци." Проф. Иван Маразов ... |
|
|
Образът има душа. Художествените произведения създават образи, които получават самостоятелен живот извън създателя си. Те живеят дълго или по-кратко според степента на своята жизненост и обаятелност. Тези образи притежават собствена душа. А в своя диалог Федър Платон твърди, че всяка душа е безсмъртна, защото е безсмъртно всяко нещо, което се движи само. Творците усещат и човешката, и природната душа и се стремят да разгадаят нейната неуловима и вечно изплъзваща се същност, повече интуитивно, отколкото съзнателно, представят си я и се опитват да я уловят в различните ѝ ипостаси, мечтаейки да я изобразят, изразят ... |
|
|
Стъкленото око на Гео Милев и днес ни гледа от зейналите и незатворени в духовната и физическата снага на България страшни гробове. То предупреждава, че човешкият дух е неподвластен на изстъпленията на грубата сила. То напомня Вазовото "Не се гаси туй, що не гасне". То заявява, че поезията е неунищожима, когато е вопъл и екстаз, буря и славеева песен на народната душа. Това страшно Геово око е символ на българската трагическа национална съдба и чрез нея то е и своеобразен бездънен прозорец към безсмъртната българска поетическа традиция. Великата, страшна и същевременно слънчева традиция, която тръгва от Добри ... |
|
|
"Ивайло Мирчев обича играта на хрумвания, свободния летеж на инвенции и импровизации, внезапните и на пръв поглед абсурдни смесвания на абстрактни визии, натуралистични фрагменти и лирични импресии." Иван Гранитски "Във всяка негова картина аз виждам света на Ивайло, виждам чувствата му, виждам мислите, радостите и болките му, виждам преживян момент от неговия живот." Борислав Стоев "Мощна, сурова, експресивна и сгъстена като състояние или деликатна и почти неръкотворна като видение от света на поезията - живописта на Ивайло Мирчев е над временните изкушения на модата и пазара, над ... |
|
|
Критически анализ. ... Поемата се чете като химн на гетското божество, подобен на омировите, калимаховите или орфическите химни. Започва, както му е редът, с обръщение към бога - сякаш го призовава да стане свидетел на човешкото знание за него. След като определя функциите му, които се очаква да бъдат реализирани, авторът изпраща Залмоксис в неговото пътешествие из ойкумената - познатия свят. ... |
|
|
"Няма митология, в която да не присъства фигурата на певеца. Тя е особено необходима, тъй като неговата функция е да съхранява свещеното знание, т.е. миторитуалната традиция на народа и да го предава от поколение на поколение. Певецът е образ на колективната памет, той е неин пазител. В гръцката митология поетът получава певческия си дар от Музите, дъщери на Мнемозине, персонифицираната Памет. Поетът предоставя гласа си на божеството, богът го обсебва и го заставя да възпява или да интерпретира неговите речи. За тази цел помага свещената напитка. В нея се съдържа Знанието, което винаги е течно. Второто виждане на ... |
|
|
Книга за началото и края. Новите поетически внушения на Иван Гранитски. ... Стана практика Иван Гранитски да изненадва читателя си с поетическите си внушения. Докато подготвя новата си стихосбирка "Стрелата на времето" той е вглъбен в магията на библиофилското издание на Милко Божков "Ей, там" (съдържаща есеистични фрагменти, импресии и репродукции) и потърсва връзка с философско-поетическите послания на художника. Всяка следваща стихосбирка на Иван Гранитски преосмисля предишната, прочита я отново, за да отвори нова посока или дори нов път към себе си, и да заговори за нови идеи и проблеми. И вече ... |
|
|
Шестият том публицистиката съдържа памфлетите, обединени от заглавието „Партийните тартюфи”, в които авторът по думите на Христо Карастоянов също като предходниците си в публицистиката далеч не е роб на личните си политически пристрастия и ако е пристрастен, той е пристрастен към Отечеството си. За това е толкова краен в оценките си за ония, за които според него Отечеството е празен звук, а България нищо незначеща някаква там територия. ... |
Рейтинг: 7.89 / 9 гласа 
