Кръстопът без пътища

Божана Апостолова Времетраене: 1:03 мин. Луната на костенурките Хана Голд Времетраене: 0:55 мин. Гръцките острови. Пътеводител Времетраене: 0:56 мин. Българските светини, пред които всеки се прекланя Времетраене: 1:00 мин. Интелект Мария Пеева Времетраене: 1:08 мин. Дневник на Смотлий Максим Тим Колинс Времетраене: 1:18 мин. Червено като кралска кръв Елизабет Харт Времетраене: 1:17 мин. Пеницилин и други случайни открития и грешки, за които не сте чували Натали Лабар Времетраене: 0:59 мин. Sapiens: История в картинки - том 3: Господарите на историята Ювал Ноа Харари Времетраене: 1:05 мин. Днес ще говорим за анакондата Биби Дюмон Так Времетраене: 1:02 мин. Радослав Младенов Времетраене: 1:42 мин.

"Не се подвеждайте! Това не е история за секса. Това е бруталната истина за самотата. Написана е с цялата любов, с цялото разбиране и с онова съпричастие, което само жената дарява. Това е история на същността. Женската. Оголена, омерзена, унижена, но готова да стане, да се пооправи и да продължи напред.
Всичко е просто като живота. И абсолютно необяснимо – като него. В тази книга има всичко. Миговете са събирани и внимателно подредени парчета. Има отрязъци от мъже, от деца, от местообитания – цялата пъстрота на днешния ден, “сега” – съставено от “преди”.
...Четири поколения жени, върху които времето е поставило своя жиг, се опитват да постигнат целостта си. И, естествено, плащат за това висока цена. Бабата изживява своя дял с кротост и примирение пред съдбата, но все пак осланяйки се на вярата, че Бог е мъдър. Дъщеря й, работничка в обувен завод, най-незаслужено плаща най-тежкия данък – на общественото мнение, умирайки без да види внучката си. Преуспялата главна героиня (дизайнерката Сесил), в може би последения си опит да постигне хармонията между себе си и света, най-ясно прозира, че с цената на компромисите и униженията е платила единствено материалното благоденствие за себе си и своята извънбрачна дъщеря. Своеобразен неин антипод в книгата е глезената „таткова принцеса” Мария, която дори не желае да се замисли върху духовния смисъл на съществованието ни, абсолютно убедена в достатъчността на спокойствието, което осигуряват парите. Към тези основни носители на разнопосочни послания се добавят и други жени – дъщерята на Сесил, приятелките и Дафина и Ивана, пенсионерката от кафенето, строгата фигура на жената от дискотеката, момичетата във фитнеса... С една дума – това е съвременният образ на Жената, съставен от много жени.
Авторът владее времето и пространството, за да стигнем и ние до онова място, където е Тя. Стои сама, изплита тънка нишка от илюзиите си, нишката като спирала се увива, обхваща все по-големи участъци от света и се оказва, че Тя е жертва на себе си. Жестоко и красиво. Като живота.
Тази книга се чете на един дъх. След това остава съжалението, че е свършила. Всеки намира част от себе си – някой непризнат грях, някоя малка “мръсна” тайна. Разголваща докрай история, така както само Божана Апостолова го може. И точно тя казва: “Има надежда. Има изход. Животът продължава...”
Мария Станкова

Да обичаш живота, въпреки всички трудности, да съхраниш себе си, въпреки тежестта на немотията, която се е стоварила в живота ти без да пита и... грижливо да обръщаш внимание на духовното си израстване, въпреки несгодите и препятствията с финансите. Малцина биха успяла да постигнат това и ако имаха подобна съдба, едва ли често биха мислили за "храната" за своята душа. Но има и такива, които успяват да разперят "криле", въпреки "веригите", в които понякога животът оковава. Е, сред смелчаците, направили грандиозен полет, определено можем да включим и Божана Апостолова. Днес тя е поет, прозаик и издател, активен борец срещу неграмотността и ценител на книгата като необходимата храна за душата, но преди... преди години Божана е само едно скромно дете, което живее в бедност, в семейство с малко възможности.

Поетесата извървява нелек и дълъг път към успеха. И въпреки че нещата се променят и стават по-добри, Апостолова никога не крие от къде започва началото на израстването ѝ. Стартът е изключително тежък или както казва самата Божана в едно интервю за bTV "детството ми пъплеше от дървеници и глад". Мрачното начало на тежките години започва от рождената дата на Апостолова - 9 май 1945 г. - в село Цар Асен, Пазарджишко. Но въпреки че Божана е родена там, учи, израства и се реализира в Пловдив. Ученическите ѝ години протичат в изключително старание, макар и учителите видимо да подкрепят повече децата на родители с възможности и престижни професии, както споделя Апостолова в интервю за вестник "Стандарт". Е, въпреки това, един конкурс за стихове в училището обаче показва на Божана, че и тя може да бъде звезда. Тогава, едва в трети клас, Апостолова решава да напише стихотворения за конкурса и не след дълго хубавата новина, че печели трета награда и книга за подарък, я дарява с усмивка. Оттогава мисълта, че може да бъде поетеса, не си отива от главата на момичето. Затова следват и още стихотворения, които Божана решава да изпрати на един доказан и известен творец - Леда Милева. Отговорът от популярната поетеса не е впечатляващ, но определено е подстрекаващ - Леда споделя на Божана колко хубаво е, че е решила да пиша стихове и ѝ дава препоръка да чете повече художествена литература. Така Божана започва все по-често да избира книги из библиотекарските рафтове и... постепенно да расте (и физически, и духовно). Завършва българска филология във ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий". А след няколко години се радва и на първото си литературно постижение - през 1976 г. по книжарниците се появява дебютната книга с поезия на Апостолова, наречена "Нестинарска орис". През 1986 г. става факт и втората книга - "Необетован свят", отново поезия. Какво следва оттук нататък? Божана Апостолова продължава да бъде отдадена на писането на стихове, но решава да добави и едно ново професионално начинание. Малко преди 10 ноември 1989 г. Апостолова напуска тогавашната си месторабота като директор на Дома за култура към Дирекция "Местна промишленост и битови услуги". Така започва да се занимава основно в сферата на полиграфията - стартира като събира поръчки за етикети, дипляни, календари и други материали, които след това печата в държавната печатница на Пловдив. Междувременно продължава да пише и да се радва на още издадени стихосбирки. Но това е само началото на пътя, който отвежда Божана към книгоиздаването и я прави собственик на нейното издателство - "Жанет 45". Основава го през 1989 г., а след него следват още постижения - студио за предпечат, после малка печатница, която с годините се разраства в полиграфически комбинат с модерна техника.

През годините и библиографията на Божана, и авторите в списъка на нейното издателство започват да растат. Десетки поетични книги на Апостолова излизат на бял свят. Освен това авторката издава и проза - "Делнична библия" е първият роман на Божана Апостолова, който е биографичен и излиза през 1998 г., а през 2005-та е издадена и втората част на романа. С течение на времето някои книги и отделни творби на авторката преминават родните граници и са преведени на немски, турски, руски, италиански, унгарски, испански, румънски, гръцки и други езици. През последните няколко години, вдъхновена от внучката си, Апостолова издава и детските книжки от поредица "Малката Божана". Избира да я нарече така неслучайно - внучката ѝ също носи името Божана. С течение на времето Апостолова и малката ѝ внучка стават творчески тандем, който създава книжка след книжка от приказната поредица за деца с главен герой малката Божана. А след като малкото момиче на баба вече започва да пораства, двете създават и поредицата "Малката Голяма Божана".

Що се отнася до попълненията в портфолиото на издателството, което Апостолова притежава - "Жанет - 45" става популярно с това, че продължава да издава български автори (включително и да дава път на младите родни писатели), въпреки че това често носи загуби. Но понякога и големи успехи - сред авторите, зад които стои издателството, са Стефан Цанев и Петко Бочаров, а също и изключително успешния Георги Господинов, автор със слава у нас и в чужбина, както и носител на множество литературни отличия, сред които швейцарската награда "Ян Михалски".

В житейския си опит Апостолова трупа и постиженията на активна подкрепа на литературните събития - основава фестивала "Пловдив чете" и създава културната инициатива "Младият Пловдив чете". Божана става основател и на престижната годишна литературна награда за поезия "Иван Николов", която се връчва от 1994 г. насам. Не спира да държи и натова издателската ѝ къща да подкрепя български автори. Иначе, както казва Апостолова (в интервю за новинарския сайт fakti.bg):

"Ha какво да се надяваме? Да стигнем до собствената си духовност? И как ще изкачим едно стъпало по-високо, щом не зачитаме, не уважаваме нищо ценно, нищо българско...

Културата е това, което ще спаси българите. Културният човек сам си намира работа, сам осигурява живота си. Всички други ще стоят стресирани като стадо овце на новите магистрали и ще се чудят накъде да поемат, какво да направят, как да усетят полъх на някакво щастийце..."

Жанет 2001 ЕООД
Пловдив, 4000
бул. Александър Стамболийски №9
sales@janet45.com