Да пътуваш с влакче, теглено от парен локомотив, който се казва Дундаки, си е приключение. Любопитната и поучителна история ще отведе децата в един непознат, за много от тях, свят. В света на малкото влакче и неговия машинист, били заедно цели четиридесет години. Пословично е тяхното приятелство... А каква изненада очаква малчуганите, когато стигнат до последната гара... Там, на брега на голямата река, е закотвен корабът Радецки. Кой е той и какво има в него, ще узнаете, когато разлистите книжката. ... |
|
|
Опаловите часове са най-истинското време от денонощието. Настъпят ли вечер, когато слънцето още не се е скрило и отблясъците му осветят небето, облаците стават ту ефирно розови, ту гълъбови - прелестни са. Граничните състояния на деня и нощта. А има ли граница, има и спирка. Дали времето спира, или ти спираш, не е ясно. Но спираш и се вглеждаш в себе си, в света. Опаловите часове са заредени с алюзии на действителността. Те внушават по заобиколен начин това, което става с героите в книгата, с живота им, в паралел със съдбите им четеш едно нещо, а си представяш друго. Като в мъгла, когато пред очите ти се изправя ... |
|
|
Винаги можете да срещнете дете, което много обича сладки неща. Такъв е и Хари, който си е пожелал чудо - да живее на място, където по дърветата растат бонбони. Къщите са от шоколад и бисквити, а пейките - от вафли. И един ден мечтата му се сбъдва. А какво му се случва, ще остане в тайна, докато не прочетете приказката. Добре е, все пак, че Хари среща в омагьосания захарен свят Захари, който е мравка. Той ходи на мравешко училище и знае как да се справя в трудни ситуации. Какво ли е казал Захари на Хари?! След това приключение момчето забравя за сладките неща и иска от родителите си да му купуват само ябълки. В края на ... |
|
|
"Вълните изхвърлиха ключ на брега. Пенливите им гребени го заливаха и го криеха в мимолетните си тънки дантели. Какво ли мога да направя с този ключ, та той за нищо не става, в същото време, като че ми казва: Вземи ме! За нищо не става ли, а ако е отключвал нечия врата, а може би това е вратата на лятото?! То, все още, със солени пръски и галещо слънце се помайва наоколо. Ето го, подскача на ей онази скала. Оттам вика делфините, суши крилете на кормораните. Те разпъват ветрилата им и се оставят на вятъра, да ги разрошва. Ключът ме кара да погледна напред, където е лодката - точица на хоризонта. Дочувам съвсем слабо ... |
|
|
"Заза и Фин" е история както за деца, така и за техните родители - порасналите деца. Заза и Фин случайно стават приятели. Прекосяват три морета, следвани от безброй опасности и премеждия, които често се случват в живота, но и такива, които са предизвикани от човешката небрежност. Научават много нови неща по пътя си, както и че отпадъците и рибарските мрежи могат да бъдат по-смъртоносни от всякакви подводни обитатели. И разбират, че по-прекрасно нещо от дома, семейството, приятелството и знанието - няма. Но за да ги има тях, най-важното от всичко е да пазим това, което е дадено за всички - Земята. Нашият общ дом! ... |
|
|
Юлия Дивизиева е родена в Доспат. Живее в София. Завършила е библиография и кинопедагогика. Съучредител и председател на фондсация "Театър от деца за деца и възрастни" към театър "Сълза и смях". Председател на фондация "Дарба". Работила е в редакция и библиотека. Нейни текстове са помествани в електронни и печатни издания. "Празно, пусто, само вятър. И тъга? Самотата, мислите си вие, стъпва вътре? Не е това. Има тук едно момиче. И едно момче. А момчето, ах, момчето!" Из "Опияняващо" ... |
|
|
Юлия Дивизиева е родена в Доспат. Живее в София. Завършила е библиография и кинопедагогика. Съучредител и председател на фондация "Театър от деца за деца и възрастни" към театър "Сълза и смях". Председател на фондация "Дарба". Работила е в редакция и библиотека. Нейни текстове са помествани в електронни и печатни издания. ... |
|
|
"Първото нещо, което видях в първия ден на 2020 година, беше синя птица. Никога не съм я търсила, защото бях убедена, че тя съществува единствено във въображението на Метерлинк. Но ето я, сама ме намери! Отварям прозореца в ранния час на утрото, поглеждам към дървото отпред и на няколко метра от мен синя птица оправя перушината си. Замрях. Толкова беше невероятна и красива с дълбоко синия си цвят! Като че ли бе излязла направо от морските дълбини. Тя литна, приближи се до прозореца, погледна ме с кръглото си черно око и кацна в тревата пред къщата. Щипна няколко тревички, клъвна нещо, разходи се наперено и литна към ... |
Книги 
Рейтинг: 9.00 / 2 гласа 
