"Но самотата, усещането за изолация, неспособността да се сближиш с някого, всичко това намира отражение във филма и в самия герой под формата на насилие. Показва какво означава да се поддадеш на фантазиите си. Във филма антигероят на
Де Ниро помага на Джоди Фостър, която е в ролята на проституираща тийнейджърка, като с кървава саморазправа решава проблема с алчните ѝ сводници и по ирония на съдбата е приветстван като герой за психопатската си постъпка. Просто трябва да приемеш реалността. В смисъл че си фантазираш разни неща. И в един момент някакъв тип прекрачва границата. По изящен начин Пол Шрейдър успя да извади от сценария нещо толкова общочовешко - и в същото време да покаже грозните страни на насилието и на расизма. И все пак тези черти са присъщи на една немалка част от хората.
Възпитаван си по начин, който донякъде приема расизма, и когато започнеш да порастваш, трябва някак си да успееш да се пригодиш към нагласата на света по този въпрос. И се мъчиш да си кажеш, че това е несправедливо. Но има някои наследствени разбирания, с които е изключително трудно да се пребориш. В един момент от филма неговият герой казва: "
– Аз съм ангелът на отмъщението.
– Точно така.
– Да разбираме ли, че той говори почти буквално? Защото не виждам в този човек нищо друго освен онова, което ти току-що описа - онова за необуздания психопат, който не може да намери допирни точки с никого. Как бихме могли да разберем това поведение?
– Ами, точно затова исках да направя този филм. Защото се занимава с ревностния фанатизъм, характерен за онзи тип човек, който е готов да изравни със земята цялото село, ако жителите му отказват да повярват в този Бог, в който вярва той самият. Който не би се поколебал да убива мъже, жени, деца и животни."
Из книгата
Рейтинг: 10.00 / 1 глас 
