"Даровит майстор на приказки. Като прочетох сборника с приказки на писателя Павел Павлов, имах дълго време чувството, че съм си проветрявал душата и съм я поочистил от горещата пепел, с която животът постоянно се опитва да я засипва. Защо се почувствах така: Облекчен и подмладен? Защото животът е понякога суров и мрачен и те засипва с киселините на съмнението, дали Правдата най-сетне ще победи Кривдата, а угнетените и озлочестените ще въздъхнат с облекчение. Хубавата приказка укрепва вярата в победата на Правдата и затова тя се появява в същия оня миг, в който човек се е разприказвал. Забележете: Всички измислени от човека приказки завършват с хубав, ще рече, с победоносен за правдата край. Винаги един от тримата братя успява да грабне златната ябълка и да убие Ламята. Винаги лошият Цар губи битката със сиромахът - праведник. Винаги влюбените най-после се оженват, а разказвачът ходи на сватбата им, яде и пие редом с всички. Глупаци ли са били разказвачите на приказки, за да ни лъжат непрекъснато. че Правдата възтържествува? Разбира се, че не са били глупаци, а голяма част от тях са били и мъдреци, които са знаели, че на човек му е нужна вярата в доброто, повече отколкото хляба на софрата. Хляба той може да замени с желъд, със смлени корени, с лешници и счукани орехи, но загубил веднъж вярата в доброто, той изгубва смисъла на своя човешки живот."
Николай Хайтов