"Братът, също толкова дребен и повратлив, улови бебето, избегна дузина шпагати и десетина свистящи сопи от връхлитащата тълпа и търти да бяга наобратно. Докато преследвачите сколасат да спрат, да завият един връз друг и да продължат гонитбата в правилната посока, черният дребосък дотърча до прогнилата зелена лада в началото на улицата, запали от първия път, натисна газта и... колата не помръдна.
– Я се спрете, че сега че ви ошамариме тука! - дрезгавият тътен дойде от гигантска планина мас, която бе подпряла автомобила с една ръка и не му даваше да се помести и на милиметър. Исполинът бръкна вътре, взе бебето и си проправи път с две побутвания с шкембе през дотърчалата тълпа цигани.
– Нема да търгувате незаконно с чавета посред бел ден и да подбивате цените на официалния канал. Хората си плащат законен рекет, за да вършат тая работа! Да не искате да ядосате районния депутат. А? Цоле, като си правил чаве, бате, че си го гледаш! Това си е един вид енвестисия. Вземай го!
– Какво? Ама... аз... не... - Драгойчев размаха ръце като вентилатори.
Опитът за протест се изгуби бързо, когато рикошира във Винченцо Втори Слона, чиито поглед и размери излъчваха ледената непоколебимост на надвиснала над главата ти Джомолунгма. Исполинът беше толкова заплашително огромен, че със сигурност можеше да запуши с габаритите си прохода Троян – Кърнаре, без да се нуждае от помощни средства.
– Станала е някаква грешка - все пак се насили да изциври Трите цола, докато си прибираше бебето.
– Някой си прави майтап с мене, пичове.
– Тука има некаква хартийка - дебелите пръсти на Винченцо се стрелнаха към вързопа и с неподозирана ловкост извадиха смачкания лист.
– Да не е касова бележка? Може да си се натрескал като куче и да си го купил на примоция, бате. Чекай, сега че видим!
Слона приближи парчето хартия до лицето си. После го отдръпна. Завъртя го наопаки. Пак го обърна нагоре. Накрая се прокашля и попита нервно:
– Абе, тука некой може ли да чете?
Сгъстената ароматна тълпа рязко се разреди с разсеяно прокашляне и мънкащи извинения.
– Я викнете Асен!
Две босоноги циганета хукнаха през глава да изпълнят заповедта на Винченцо, а неловкото мълчание даде възможност на Цоло да се пробва пак:
– Дайте да намерим коя шафрантия е майка му, хора, да идва да си го събира. Не мога аз да се занимавам с чавета. Всеки ден съм на границата между живота и смъртта - отсам е кръчмата, където кипи животът; от другата страна е гробището, където кипи смъртта. Знаете ли какъв стрес е това? Не мога да го причиня на чавето! Честен кръст! – и се прекръсти артистично десетина пъти.
– Що, бе? - обади се някой от зяпачите.
– Земи си го на твойто къща, пари ще ти ги изкарва, ще вземаш добавки, надбавки!
– Тъй, ами! - подкрепи го друг.
– Ако искаш, могам да вземам бичкията и да му отрязвам едното крак, после ще го пускаме на площад "Славейков" в Софията да проси, луда парà ше ти докара. Аз имам брат'чеди там, ше ти го уредя.
– Ама то не спира да реве!
Трите цола се завъртя във всички посоки, за да потърси подходящ човек или съд, в който да метне циврещия вързоп.
– Може да е гладно - подсказа мазна рошава глава от задните редици на нарастващия митинг в двора.
– Тука в джоба имам половин кебапче с малко мухлясало хляб, искаш ли да му го дава? Само за два и петдесе ше ти го шитнем.
– Стига глупости! То има-няма половин година, как ще яде кебапче? Я дайте да видя какво пише!"
Из книгата
Книги 
Рейтинг: 10.00 / 2 гласа 
