"Въпреки всичко продължавах да се лутам в здрача от въпроси без отговор. Тайната, поради която братята Барле бяха затворили Орор в апартамента на площад "Орлеан", си оставаше неразбулена. През цялата нощ, докато неистово прегръщах Луи, докато впивах зъби в тила му, в рамото и в устните му, пропъждах от себе си един по един тези призраци. Всяка тръпка, всяка вълна на възбуда, всеки оргазъм потискаха под тежестта на щастието напиращите в мен въпроси.
Въпрос: какво точно е знаел Луи за връзката между Орор и Давид в деня на тяхното бракосъчетание?
Отговор: той дълго и до болка смука връхчетата на гърдите ми. Ала не след дълго тази болка премина във възбуда, която постепенно обхвана цялото ми тяло и стигна до еротичната пъпчица между бедрата ми, която се показа от своето калпаче.
Въпрос: за какви предателства говореше Давид, когато в тъмната стая, малко преди да ме остави в ръцете на мъчителите, бе изкрещял в лицето ми всичката омраза, която хранеше към своя брат?
Отговор: Луи превърна езика си в неуморно влажно перо, с което обходи всяко ъгълче на моето тяло.
Въпрос: какво още криеха от мен двамата? Какви чувства продължават да свързват всеки от тях с Орор, тяхната младежка любов?
Отговор: той ме отнесе до единствения стол в стаята, седна на него и ме постави върху бедрата си, така че твърдият му пенис да влезе в мен. Извивките на телата ни се вписаха плътно под ярката светлина, идваща откъм съседния прозорец. Превърнахме се в сияние, по което преминаваха вълни, отначало бавни, а след това все по-бързи. Сякаш ме бе изпълнил цялата и се молех това усещане никога да не ме напусне. Когато устните ни на свой ред се сляха, от вътрешностите ни изригна енергия и притисна едно към друго телата ни, сякаш бяха две полукълба на едно и също небесно тяло. Насладата ме обливаше като поток от светлина, която заслепяваше и двама ни."
Из книгата
Рейтинг: 8.75 / 4 гласа 
