Всяка събота по същото време

Един мъж. Една жена. Необичайно предложение. Холивудският продуцент Ричард е на 29 години. Абсурдно красив и с вроден чар, той прекарва дните си по кафенетата, а нощите - по баровете в компанията на обилно количество алкохол и на най-добрата си приятелка Микаела. Едва на 33, Елизабет е на път да стане партньор в адвокатската фирма, в която работи. Позната на колегите си като Ла Макина - Машината, тя е свикнала да избягва всичко, което би могло да я отклони от добре подредения ѝ живот.

Пътищата на двамата се пресичат, когато получават предложение от мистериозен, анонимен благодетел. Ще си разделят един милион долара, ако се съгласят да прекарват по два часа заедно всяка събота в продължение на една година. Но с условието през цялото време да си говорят. И двамата са единодушни, че идеята е абсурдна, но защо пък да не пробват? Още на първата среща с притеснение установяват колко са различни, дори нямат общи теми за разговор... Ще успеят ли да спазят договора докрай и да получат парите? Ще разберат ли кой е тайнственият благодетел и защо е избрал точно тях?
"Всяка събота по същото време" предлага сърдечен и понякога комичен поглед към връзките, които свързват не само един мъж и една жена, но и хората около тях и неповторимата атмосфера на многоликия и слънчев Лос Анджелис.

Кемпър Донован живее в Лос Анджелис повече от десет години. Завършил е университета Станфорд и правния факултет в Харвард, след което работи в литературната и продуцентска компания "Circle of Confusion" в Лос Анджелис, която представлява сценаристи и автори на комикси. Първият му клиент е сценаристът на игралния филм "Хана", създаден от "Focus Features". В момента се е отдал изцяло на писането. "Всяка събота по същото време" е първият му роман.

"Елизабет беше въведена в същата тази зала точно осем минути преди това. Старец, за когото тя предположи, че е Джонатан Херцфелд, я беше уведомил, че очакват още един човек, след което беше млъкнал. Домакинът ѝ носеше тиранти и тя не можа да не го оприличи на поостаряла версия на Джейк/ Джак/ Джок. Когато се появи вторият гост, тя усети нещо доста сходно на изненада. Вярно, че нямаше никаква представа какво да очаква, но със сигурност не беше очаквала това – мъж с момчешки вид, потящ се обилно през тениската си, с мръсни дънки, съдрани на едното коляно. На колко беше този човек, на дванайсет ли? Кой разумен човек би дошъл с дънки на делова среща, на всичкото отгоре при адвокат? Добре де, външността му я биваше, но какво от това? Всички в Лос Анджелис бяха такива.
Ричард седна на стола точно срещу жената, която приличаше на излязла от "Работещо момиче" с високите си токчета и изваян по тялото делови костюм. Очевидно също беше адвокат. Дали тя не беше авторката на сценария? Надали. Но със сигурност имаше най-хубавите гърди, които той някога беше виждал.
– Безсъмнено и двамата се питате защо сте тук – започна старецът. Ричард Баумбах и Елизабет Сантяго се спогледаха през обширната равнина на конферентната маса, която ги разделяше.
– Към този момент най-вероятно вече сте разбрали, че аз съм адвокат по разпореждане с имущества.
"Какво? – ококори се Ричард, докато жената срещу него кимаше със сериозна физиономия. – Иска да каже завещания и други подобни, така ли?" Сърцето му се разтуптя. Някой беше умрял и му беше оставил планина от пари! Знаеше си! Беше спасен!
– Никой не е умрял – контрира мислите му адвокатът. – Представлявам клиентите си, когато починат, но ги представлявам и докато са живи особено когато пожелаят да се разпоредят с някакво имущество. И сега един от тези мои клиенти ви предлага по петстотин хиляди долара на човек, ако се съгласите да прекарвате известно време заедно. Което е най-малко веднъж седмично по два часа непрекъснато, в продължение на цяла календарна година!
Веждите на Ричард се свиха изумено в твърде драматична клиновидна форма, което му придаде почти комичен вид, като във водевил, но по лицето на Елизабет не помръдна и мускулче. Именно тази нейна застинала маска, напомняща по-скоро ужас, накара възрастният адвокат да замълчи за момент – пауза, в която деловите му обноски изведнъж се сринаха. Потърси спасение в бележките си, намествайки смутено върху носа си очилата си за четене без рамки. Макар да нямаше дори шейсет и пет, в този момент изглеждаше много по-стар, почти немощен, опитващ се да намери мястото си в създалата се ситуация.
– Държа да знаете, че клиентът ми държи да остане анонимен. Затова не мога да ви кажа абсолютно нищо за тази личност. Очите му се вдигнаха извинително нагоре, след което отново се сведоха към бележките."
Из книгата