Госпожа Г. се озовава в центъра на един любовен триъгълник, случил се през 30-те години на миналия век. Книгата "Госпожа Г." разказва една съдба откъм две гледни точки, представени в двете части на романа. Първата част от повествованието се гради около "задочната" любовна история, описана от воайор, а втората - от равносметката на Бета за собствената ѝ съдба."Госпожа Г." е издадена през 2001 г. и е една от книгите в най-новата българска литература, за която критиката не спира да говори. Емилия Дворянова е сред най-известните български писатели. Автор е на монографията " ... |
|
Баланс на ползите и вредите? Това е книга за контрастите, каквото е и внушението на илюстрациите на корицата - от високо индустриализирана страна в края на 80-те години на миналия век в резултат на прехода към отворено пазарно стопанство от либерален тип след 90-те години до наши дни, България се деиндустриализира и придоби стопанство от сервизен тип. Най-големият грях на такова стопанство е, че то не може да развие и поддържа собствени, вътрешни източници на натрупване и растеж. Последиците за националния суверенитет са очевидни - страната се превърна в пазарен придатък на чужди, далеч по-мощни икономики; растежът се ... |
|
Размисли по пътя за Сантяго де Компостела. ... Иван Драгоев е роден в София през 1971 г. Възпитаник е на НГДЕК “Св. Кирил Философ” и СУ “Св. Кл. Охридски”. Има магистърска степен по философия от Сорбоната и докторска степен по философия в България. В момента живее и работи във гр. Валенсия, Испания. "В този текст става дума само за две неща: за един човек и за един път. Човекът е, разбира се, авторът, а пътят има цел: той е ходът на едно популярно поклонническо пътуване. Фактически Иван Драгоев веднага превръща пътя не в движение нанякъде, а в срещи и случки, които биха могли да се схващат и като незначителни. При ... |
|
Историята, разказана в тази книга се случва на пътя. Той е мястото на срещата, но най-вече - на разминаването. Пространство на изгубено равновесие, в което само думите са моста към намирането му. Героите са гласове, в които е възможно читателят да припознае себе си, което ще бъде част от пътя на думите и опита им да се слеят в изговарянето на живота, да са част от спиралата му. ... |
|
"Митологичен прочит на "Травиата" от Джузепе Верди" е оригинално изследване на тази безсмъртна оперна творба. Увлекателно и достъпно Иван Драгоев води читателя към осмисляне на любовното чувство и го кара да се запита за своето място в тези толкова фини междуличностни отношения. Методологията следва митологичната схема за анализ на автора от "Мит и идентичност или защо Едип няма комплекс" (2002). Основание за такава стратегия му дава наблюдението, че без да има връзка с Античността, в "Травиата" може да бъде открито типичното противопоставяне на божествена и човешка гледна точка. ... |
|
След като разбойници убиват семейството му и опустошават дома му, Марк напуска Хълмистите земи. Пътят му го отвежда в Ордена на Прокудените. Там ще научи истината за произхода си и тайната на медальона, който носи от дете. Когато древно пророчество започва да се сбъдва, а сянката на злото отново заплашва да погълне света, Марк и приятелите му трябва да изберат на чия страна да застанат. Смелостта и благородството им са поставени на изпитание, докато те се изправят в неравна битка срещу надвисналата опасност, готови да се борят за онова, в което вярват. Има ли сила, способна да противостои на спускащия се Мрак или ... |
|
Яна Якимова отлично познава жанра фентъзи, възникнал през ХХ век, за да преодолее кризата на сюжетността във фантастичната литература. Именно сюжетът в романа "Орденът на Прокудените" е носител едновременно на оригиналност и добре усвоена жанрова традиция. Героичното и възвишеното са въведени в мощен поток на епическа пълнота, а подвижната интрига носи духа на новото и младо време. Развръзката може да ви остави без дъх. ... |
|
Висши духовници и кореспонденцията им с християнки през V - VI век. В книгата "От залеза на Късната античност към "подстъпите" на Средновековието" има информация за поне 55 писма от кореспонденцията на клириците с духовните им дъщери. Като към тях могат да се добавят и още към двадесетина женски образа (споменавания и епитафи) - дело на Еводий. ... |