"Дори детето ви да не може в началото да разбере защо му е необходимо да има читателски дневник, в който да описва най-важното от книгата, която е прочело, то със сигурност ще го разбере, когато започне учебната година. След дългата ваканция, когато разгърне страницата, на която е писало - ще си припомни неща, които си е мислело, че вече е забравило. Читателският дневник учи детето от начална училищна възраст на засилено внимание към думите и спомага да се увеличи речниковия му запас. Детето създава толкова интересни сентенции, когато от него се изисква да опише нещо. Освен, че му помага за интелектуалното развитие, ... |
|
|
С рисунки на Йордан Радичков. ... "– Врабчетата са моя стара слабост. Винаги съм мислил, че всеки човек преди да порасне, някога е бил врабче. – Според Вас съществува ли днес Онова нещо? – Това е един мой герой от Ние, врабчетата. Да. Онова нещо трябва да съществува винаги и навсякъде, само че аз не знам неговия образ. За религиозния това може да бъде бог, за някои - съдбата, за други - възмездието. За мен е онзи нравствен коректор, който всеки един от нас носи в себе си. Всеки трябва да има по едно свое лично нещо, което винаги го следва, следи и наблюдава всяко негово действие. След като твърдим, че няма бог, ... |
|
|
Една от най-известните български поетеси е написала увлекателна книжка за деца. В нея дакелът Джери разказва в писма до живеещия в столицата Мишо своите преживявания на село. Джери е малък дакел, който във времето между писмата трябва да свиква с много неща от селския живот, а също и да преодолява обичайните проблеми, които порастването поставя пред всяко живо същество. По такъв начин малкият читател може да научи за сблъскването на Джери с болестта и ревността, с любовта и смъртта. Но независимо от разнородните впечатления, които животът изсипва пред малкото куче, то си остава весело и емоционално същество, изпълнено с ... |
|
|
Книжката съдържа пет приказки на българския класик Валери Петров."Скок! Скок! Скок! - еленчето вече стигнало до полянката, надникнало зад една пряспа и кого видяло? Видяло Ванчо от III В клас. Той носел ските си на рамо. Спрял се, свалил раницата си и се навел да ги слага. Но докато си ги слагал, раницата се размърдала зад гърба му и почнала да се отдалечава. – Стой мирно! - казал ѝ Ванчо. И раницата се спряла на място. – Ще се спусна веднъж и ще се върна. Разбра ли? И раницата закимала, че е разбрала. – И тогава ще те покажа на всички. И раницата заподскачала радостно. А Ванчо се плъзнал надолу със ските и ... |
|
|
Магаре боб яде ли? Да, в Тенджера града, където царувал цар Патаран. То там и рибите говорят, зайците ги използват за пощенски куриери. В морето пък си ловят по цели стада овце. Който се съмнява, да пита Хитър Петър. Торбата му с лъжите е отворена. А както този неизчерпаем шегобиец е доказал, лапнишарани не липсват по белия свят. ... |
|
|
Повече от тридесет години Светослав Минков пише чудесни авторски приказки, които са събрани в тази книга. От тях поколения български деца са се учели на добро. Книгата е част от поредицата Българска класика за деца на издателство Пан. ... |
|
|
Книгата е част от поредицата за детско-юношеска класика - "Златно перо". ... Живял някога страшният цар Перизан. Решил да си вземе за жена най-хубавата девойка на земята и заповядал на своите велможи да я издирят. Всички тайно проклинали жестокия цар, но никой не смеел да му се опълчи. Една утрин пред палата се явила врачката Абияра, която подарила на царя чудно огледало. С него можел да вижда хубавиците от цял свят. Зърнал Перизан девойката от царството на вечната пролет - Омайна, и мигом се влюбил. От "Чудното огледало" малките читатели ще научат какво се случило с красивата принцеса и сестра ѝ ... |
|
|
Приказна повест. ... Благодарение на тази книга през 1974 година името на Ено Рауд е записано в международния списък на Ханс Кристиан Андерсен. "Веднъж съвсем случайно се срещнаха три чудни човечета - Мъхеста брада, Полуобувка и Маншон. Те бяха толкова дребни на ръст, че когато се събраха при продавачката на сладолед, тя ги взе за някакви джуджета от приказките. Пък и наистина правеха странно впечатление. Мъхеста брада имаше мека брада от мъх, по която растяха чудесни червени, макар и миналогодишни, боровинки. Полуобувка носеше обувки с отрязани носове, та да може да върти накъдето поиска пръстите на краката си. А ... |
Рейтинг: 6.93 / 14 гласа 
