"Когато се гмуркаме в илюзии, търсим единствената истина. Онази отдавна забравена истина, която твори поеми без думи. Когато се гмуркаме в илюзии - безмълвни поеми, вечни секунди - тогава идва и първият сняг! Онзи, същият, който валеше, когато с моята майка карахме към мястото, където гори тихият огън на нашите вечери. И докато пътувахме, заваляваше. Гмуркахме се в малки прашинки ледени вселени и мълчахме усмихнати! Ледените вселени угасваха в своя кратък живот и ние пътувахме към единствената вечност - тихия огън на нашите вечери! Когато се гмуркаме в илюзии, тогава идва и първият сняг!
When we dive into illusions, we search for the only truth. That long forgotten truth, which creates wordless poems. When we dive into illusions - silent poems, eternal seconds - then comes the first snow!That same snow which was falling, when my mother and I were driving to the place, where the quiet fire of our evenings was burning. And while we were still travelling, the first snow started falling. We dived into small particles of icy universes and were silent and smiling! The icy universes burned out their brief lives and we travelled towards the only eternity: the quiet fire of our evenings! When we dive into illusions, then comes the first snow!
(9 January - 18 January)
9 дни частиците на тъгата се реят в мен без посока, със смисъл, с привкус на това, което ще се случи... Плуват в мен, носят вкуса на живота, събират моментите, от които научих, че времето не е линейно - времето е разпръснати мигове върху небосвода на вечността. На деветия ден се събраха наедно, направиха си сбирка в сърцето ми, станаха толкова много, натежаха като утайка на кафе... Всяка моя съставна частица вижда само две очи, помни само миговете, запечатани завинаги в зариците на небосвода ѝ. Туптят само сричките "ма-мо..." Завинаги "мамо"... И сърцето ми вече не се събужда... Толкова малки прашинки, а толкова едри сълзи.
(9 January - 18 January)
9 days the particles of sorrow hover inside me without direction; with a foretaste of the meaning of what was about to happen... They float in me, carrying the taste of life, gathering together the moments, from which I learned that time is not linear - time is scattered moments on the firmament of eternity. On day nine, they gathered together, had a reunion in my heart and became so many and heavy, like the dregs on the bottom of a coffee cup... Each of my component parts sees only a pair of eyes, remembers only the moments imprinted forever on the little light of its sky. Only the syllables “ma-ma” keep pulsating... Forever “ma-ma”... And my heart no longer wakes up... Such small particles, and so big teardrops."
Из книгата
Рейтинг: 10.00 / 2 гласа
