"Предговор
Понякога мечтаете ли си да загърбите кариеристичната надпревара и да се впуснете в нещо коренно различно? Повечето хора рано или късно обмислят подобна идея, но почти никой не се залавя да я осъществи. Винаги се намира причина да отложим мечтите си, нали така? Твърде сме заети, бедни или пък мързеливи. За повечето хора, включително мен самия, причината всъщност се корени в прекалено големия страх. Ето защо за мнозинството тези фантазии си остават просто мечти, а не осъществени амбиции или дори опити за такива. После остаряваме и съжаляваме, че дори не сме пробвали. "Когато остарея, ще бъда ексцентричен." Запомнихте ли посланието на тази книга?
От време на време научаваме за хора, решили, че не искат да си останат с чуденето. Именно те са малцината, които наистина се впускат в приключения и изпробват късмета си. Някои се възмущават от такива авантюристи. Защо? Може би е проява на прикрита завист? Това не е правилно. Ние трябва да приветстваме тези личности и да възхваляваме надделелия приключенски дух. Всъщност чрез тях в известен смисъл и ние можем да осъществим мечтите си. С помощта на въображението можем да пътуваме с тях.
Научихме за Риан Мансер, когато той предприе епичното си пътешествие на колело около Африка. Още в началото говорихме с него и узнахме за амбициозните му планове. Звучеше готино, но беше просто поредното интервю по радиостанция 702. Няколко седмици по-късно бях изумен от количеството имейли и есемеси, в които ни питаха докъде е стигнал. Свързахме се с него отново. Той обрисува с думи живи картини и сподели с нас наблюдения, които бяха пленителни и необичайни. Беше обективен, но от него струеше изумителен оптимизъм дори в най-лошите моменти. Хората продължаваха да ни притискат за още новини. Ние се вслушахме и решихме редовно да се свързваме с него и в известен смисъл да покровителстваме одисеята му. Това беше едно от най-добрите ни решения. Посредством Риан много от нас сега са обиколили на колело цяла Африка, с начална и крайна точка - Кейптаун.
А сега е време да хвърлим още повече светлина. Книгата му е тук. Постижението му е грандиозно и отдава почит на всички хора, за които най-големият страх е да бъдат обикновени.
Джон Роби, 2007 г.
Великите африкански изследователи са били знаменитостите на своето време. Те разпалвали въображението на хора, които били неспособни да се откъснат от тежкото си ежедневие и грижите, причинени от икономически потребности или от ограниченията на пътуването. Новите технологии помагат на масите да са по-добре запознати от всякога с останалия свят. Това познание обаче е повърхностно и двуизмерно, ето защо все пак е нужно съвременни изследователи и авантюристи като Риан Мансер да му вдъхнат живот.
Жителят на Кейптаун, който посвети две години от живота си, за да обиколи своя континент, може би никога няма да получи такова признание като Ливингстън или Стенли. Въпреки това името му трябва да се добави към списъка с изтъкнати изследователи, благодарение на които познаваме континента си по-добре. За щастие, този списък позволява да бъде допълван. След публикуването на тази книга екипът на Кингсли Холгат пътува около континента, а превозните им средства често се движат по стъпките на Риан. Били Бенчли и Кристин Хънчи пък яздят коне по цялата дължина на Африка.
Малцина от нас разбират какъв е стимулът на един изследовател. Стара максима гласи, че човек, който пита за цената на „Мазерати“, не може да си го позволи. По същия начин онези, които се чудят кое подтиква изследователя да постави всичко на карта, просто не могат да го проумеят.
Най-добре можем да опознаем континента си с малка чанта на гръб и непредубедено око. Риан го прави, като разпределя вещите от първа необходимост върху колелото си. И което е по-важно - той демонстрира задължителните дози кураж и чувство за хумор. Също така показва колко важно е да поддържаш баланса между тях. Непоправим оптимист, той притежава скромност и простодушие, подплатени с инат и несломима решителност. Често напразно се опитва да открие положителни черти у хора, които на пръв поглед не заслужават подобна съпричастност. Той вижда най-доброто в ситуации, където други очакват най-лошото.
Великите изследователи по правило не се смущават от опасностите и заплахите, които биха могли да възпрепятстват обикновения човек. Подходът на Риан не се ограничава в една епоха. Опасностите, през които преминава, не се различават от онези, на които предшествениците му в подковани ботуши и тропически шлемове навярно са се натъквали. Някои от тях включват евентуална смърт, причинена от куду, дезориентирани либерийски бунтовници, дехидратация и подивели кучета. За разлика от някогашните изследователи, които са потегляли с цяла група носачи, извършвали са подвизите си, след което са ги описвали - подобаващо изкъпани, избръснати и нахранени - в уютните си кабинети, то Риан е принуден да го прави на момента. По пътя използва джобен компютър, електронна поща и мобилни телефони, за да праща редовно рубрики и интервюта за радиото и телевизията.
Прекарах един интересен уикенд в разговори с общи познати, упоменати в книгата му като благодетели. Всички те бяха дори по-разточителни с комплиментите за качествата му, отколкото беше той за щедростта им. Риан, изглежда, искрено се изненадва, че хората проявяват добрина и щедрост към него, при положение че в замяна искат просто да бъдат част от впечатляващото му приключение.
Риан показва възхитителен набор от приоритети. Размотаването с игри на топка е по дипломатически причини. Страстта му по къде-къде по-интересната игра на ръгби му позволява да е в крак с участта на провинциалните и националните отбори на най-невероятни места по време на двугодишната му епопея.
Тази книга е разнообразна, апетитна и често стряскаща смесица от преживявания, напомняща на множеството ястия, които е опитвал. Тя е духовит, увлекателен и задълбочен пътепис за един континент, който силно се нуждае от добро медийно отразяване. Освен това е мотивиращо четиво за бъдещи изследователи и хора, които търсят цел и посока, като изпробват докъде се простират силите им – и разбира се, е информативен наръчник по колоездене и атлетизъм.
Книгите, посветени на нашия континент, никога не са достатъчно – особено тези, писани от африканци. Никога няма да ни омръзне от примери, илюстриращи триумфа на човешкия дух – особено на сънародник, който ни прави много, много горди, че сме южноафриканци.
Жан-Жак Корниш, 2007 г."
Из книгата
Рейтинг: 9.50 / 4 гласа 
