store.bg - бързо, лесно и удобно
store.bg - бързо, лесно и удобно!
Използваме бисквитки, за да осигурим възможно най-доброто преживяване в нашия уебсайт. За да работи store.bg правилно е необходимо съгласие с употребата им!
Детайлни настройки
Съгласен съм с бисквитките
Грижа за клиента   |   За контакти
Начало   Книги    Художествена литература    Български романи и разкази    ...    Една четвърт - Мина Мау
Начало   Книги    ...    ...    Съвременна лите...  
Търсене
Хиляди книги на
супер изгодни цени
Книги
Списания

Една четвърт


Мина Мау

Цена:  14.95 лв.
Цена за доставка за гр. София - 2.90 лв.
Безплатна доставка за София при поръчка над 50 лв.
За цена и срок извън гр. София кликни тук.
Тази книга може да бъде доставена в дните:
Вторник 02-06-2020 г., Сряда 03-06-2020 г. или
Четвъртък 04-06-2020 г.
Продукт#251626
ВидКнига
НаличностДа, на склад при доставчик
Физически е наличен при доставчик на store.bg
Издадена2019 г.
ИздателствоЛексикон
Категории
КорицаМека
Страници212
Размери14.50 / 21.50 / 1.70 cm
Тегло0.250 kg
EAN9786192201821
ISBN9786192201821
Видео
  • Описание
  • Откъс от книгата
Книгата е част от колекцията "Съвременна българска проза" на издателство "Лексикон".
Мина Мау преживява два престоя в психиатрия, съпровождани от страхове, псевдохалюцинации и фалшиви спомени. От продължителния прием на лекарства напълнява и губи част от младежкия си чар, който обаче - както по-късно осъзнава - ѝ е носел и много празнота и лутане. Новата Мина - такава, каквато я откриваме в "Една четвърт", страда, ликува, обича и се бори. Тя е мрачна и светла. Като всеки човек.

Романа, който отгръщате, тя пише в периода 2012 - 2013 г. Всички издателства, на които го изпраща тогава, го отхвърлят. Някои казват, че това е поредният "гол роман", а други направо признават страха си от скандала, зареден в него. Борбата, която авторката повежда чрез книгата си, всъщност е опълчване срещу стигмата - с многото ѝ лица: българската психиатрия, заклеймяването на болестта и болните, страховете, изолацията, отхвърлянето... На тях тя противопоставя осъзнаването, борбата на малките стъпки, живителния прилив на творчеството, любовта... За да се стигне до най-важното - изцелението (доколкото е възможно) и пълноценното живеене (такова, каквото е).
"Това е една мисионерска книга, която поема огромния риск да посегне срещу вековни стереотипи, действащи в българското общество и до днес. Да посегне от първо лице. Прави го с цялото достойнство и отговорност на погледа отвътре - погледа на човека, познаващ издъно преизподнята на психичното заболяване. Такава е нейната героиня, изминала и осъзнала всяка стъпка на психичното си разстройство, изстрадала и приела заболяването и диагнозата и въпреки това - оцеляла като личност. Заради творчеството.

Заради любовта. Но може би най-вече заради онази човешка сила, която ни спасява и в най-тежката безизходица - силата да стигнеш дълбоко в себе си, да отхвърлиш страховете и стигмите и да получиш отреденото ти изцеление заради ненакърнената способност да даваш. Да, шизофренията е тежко заболяване. Но то не поглъща човека, намерил сили и съзнание да се бори за себе си. Да, обществото на здравите страни от болния. Но кой е действително здравият и кой - болният в тази битка между етикетите и лично постигнатата човешка сила? И дали всичко това не може да се случи на всеки един от нас?"
Елка Димитрова

Историята продължава в "След цветята".
"Критичното начало

След като съобщих на психиатъра, че съм убедена, че някой е извадил левия ми бъбрек, някой го е изсмукал със спринцовка, за да няма белези, и че очаквам скоро да ми отрежат единия крак, а в същото време ме разследват за опит за убийство и ме грози затвор, с възможно най-налудничавия и изцъклен поглед, който можах да придобия, той наведе глава към документите на бюрото си, написа нещо набързо, после погледна майка ми, погледна баща ми и каза:
– Остро женско отделение. Съжалявам. Наложи се баща ми да употреби сила, за да ме изведе от кабинета на лекаря и да ме качи в таксито. По пътя към болницата казах на шофьора, че извършва престъпление спрямо мен, водейки ме към непознатото, но изглеждащо ужасно в представите ми място. В този момент се страхувах. Чувствах родителите си като тирани, които също не знаят какво точно правят, но са решили да ме изоставят. Отворих вратата на таксито и се опитах да сляза в движение. Баща ми ме хвана за ръката, стисна ме, дръпна ме към себе си и затвори вратата на колата. Беше по-лошо, отколкото си го представях. Мъже в нощници, чиито лица наподобяваха лицата на разгневени зверове, ме гледаха с някаква странна веселост, докато минавах покрай бараката на двора, пред която пиеха мас­тика. Дребна беззъба старица с коса на сплъстени мазни кичури впери кухия си и застинал поглед в мен, след което се опита да пребърка джобовете ми. Санитарките се шляпаха по дебелите задници една друга и палеха цигари, едната поиска огънче от майка ми. Обстановката беше потресаваща.

Насреща три зейнали кенефа миришеха ужасно. Нямаха врати. В единия от тях клечеше тлъста циганка, виждах голия ѝ задник. Това беше първото нещо, което видях. После се обърнах наляво, където зад метална врата с решетки две отвеяни и страшно изглеждащи болни жени крещяха: Хляб! Хляб! Сестричка! В кабинета, в който приемаха новодошлите болни (макар че аз трудно щях да повярвам, че съм болна, без значение кой го казва) и който беше по-скоро зала за покръстване в законите на лудницата, първо взеха личната ми карта, а след това свалиха колана от кръста ми. Сложиха ме на стол и ме заразпитваха. Една сестра постави пред мен две хапчета – едно жълто и едно розово. Взех хапчетата и ги изхвърлих на пода. Гледах враждебно, защото освен погнусата в мен полеп­на и страх. Но и мъка, и гняв. Все още не осъзнавах, че съм в болница и не подозирах, че тук ще прекарам следващите четиридесет дена. Най-горещите дни от годината.
– Като не искаш да пиеш лекарства, ще ти бия инжекция в корема! – каза сестрата и започна да приготвя иглата. Аз станах и се отправих към изхода, където родителите ми стояха и гледаха недоумяващо и в същото време притеснено. Те ме спряха със стената, която бяха образували с телата си. Гледах ги с молба в очите, исках да съм вкъщи, да вечерям и да гледам телевизия с тях в хола. Това желание се появи в тоя миг – за първи път след дългите години, в които бях бягала от тях. Усещах, че се разделяме, но не по мое желание, може би не и по тяхно (тогава не бях сигурна, светът около мен беше враг) и това беше огромно изпитание за още детската ми душа. Бях на двадесет и една.

– Моля, разкажете ми за случая – каза някаква по-възрастна жена с очила, вероятно лекар, която стоеше на другия край на дългата метална маса.
– Ами... Дъщеря ми се върна от Варна преди две седмици. Беше много раздразнителна и агресивна. Най-напред хвърли една книга по прозореца и счупи стъклото, както си лежеше сама в стаята. После изсипа половин буркан нескафе през терасата. Накрая взе един кухненски нож, излезе навън и започна да тича с него по улицата. Тук ни изпраща доктор... – обясняваше майка ми.
– Има и предистория! – намесих се аз. – Във Варна ме биха. Беше жесток бой. Гаджето ми ме би.
– Никой не ми обърна внимание.
– Не съм луда! – продължих аз в същото време с отчаяние и силно негодувание, но категорично. – Няма да остана тук! След десет минути гледах как майка ми и баща ми си тръгват, докато аз стоях зад същата врата с решетка. Нямаше никой в коридора. Озъбих се красноречиво вместо довиждане. Засилих се от два метра разстояние и ритнах зверски металната врата. Беше заключена. Засилих се пак и ритнах вратата, този път по-силно. Продължих да блъскам и да ритам вратата, докато не се уморих. Псувах и обиждах болницата. Запалих си цигара. Само това можех да направя в този момент. Изпуших цигарата и реших да разгледам стаята, в която ме бяха настанили. Все още се надявах, че това е някакъв страшен кошмар, който скоро ще свърши. Някакво огромно недоразумение. Стаята представляваше един малък правоъгълник, лишен от каквито и да било удобства. Всъщност в нея имаше само четири русенски кревата с изтърбушени пружини и ужасни, дори гнусни, дебели – сякаш гумени, дюшеци. Тези дюшеци ми приличаха на онези, които са използвали военните преди два века – синьо-зелени, твърде корави и с кръпки по повърхността.

Не исках да си помислям кой е лежал върху противния дюшек, върху който аз нямах никакво намерение да поставям тялото си и за миг. Върху дюшеците имаше избелели груби чаршафи, които още повече ме отвращаваха. От прането бях придобили жълтеникав оттенък. В стаята до вратата имаше и едно малко нощно шкафче и нищо повече. Не можех да дишам вътре. Освен че беше горещо, нямаше и свеж въздух, а само дебел гъст слой прах. Срещу мен беше прозорецът с метални решетки. Първото нещо, което ми дойде на ум, бе да изкривя решетките и да се измъкна. Дори опитах, но те, естествено, бяха много здрави. Стана ми още по-топло от физическите усилия, които положих. В двора видях един мъж, който имаше горе-долу сериозен вид.
– Как се казваш? – попита ме той.
– Мина – отговорих аз. – Искам да изляза оттук.
– Аз ще ти помогна, Мина – каза той и се усмихна благо. Стените, ако изобщо си заслужават коментара, бяха в неопределен топъл цвят и явно не бяха боядисвани отдавна. По този повод по-късно написах следното стихотворение (откъс):
Стените може би
са жълти,
а може би кафяви
или оранжеви.
Изглеждат ми лайняни.

Леглата, разположени по дължина на дългите стени на стаята, бяха заети от една дребна баба, която се беше свила на кълбо, завита с чаршаф и се задушаваше също като мен, в ноздрите ѝ беше сухо и при дишане издаваше особен хриптеж (точно като при задух); също така – дебелата циганка, която видях в кенефа, а на отсрещното легло – някакво странно същество. По-скоро беше момиче. Имаше дълга и немита коса, тяло с формата на едра есенна круша, облечено в болнична нощница и доста неизразителна физиономия, от която не ставаше ясно дали се усмихва, или всеки момент ще се разплаче. Момичето лежеше по гръб и повтаряше: Истината! Истината! Чичо Сашо! Циганката изглеждаше най-добре от всички, излъчваше спокойствие и докато придремваше леко, ме гледаше с равнодушие. Излязох покъртена в коридора. Определено момичето ме плашеше, всяваше ужас в мен дотам, че настръхнах. Докато циганката просто ме отвращаваше, а за бабата дори не ми стана жал. Мислех за себе си и за собствената си кална участ. Мислех си, че след всичко неприятно, което ми се случваше допреди два месеца навън, сред суровия живот, това беше капакът и естественият завършек на нещата. Тук щях да умра. Подозирах го.

Застанах пред решетъчното прозорче на вратата, която обособяваше Острото отделение от останалата част на болницата. Към мен се приближиха онези две страшни жени, които скимтяха за хляб, когато влизах. Стояха на прилична дистанция от мен, неми, не знам дали въобще дишаха. Приличаха ми на призраци. От другата страна мина една дебела санитарка, която ми се стори нагла и нахална женица от простолюдието с нечисти полови органи. Прииска ми се да пийна нещо навън. Санитарката отключи вратата и пусна навън двата слаби призрака. Аз понечих да изляза, но тогава тя ме блъсна навътре прекалено грубо за служител на болница и каза:
– Абе, ти си от половин час тук. Никъде няма да ходиш! – след което заключи обратно вратата и ме изгледа победоносно и надменно с ухилена, доволна физиономия. Изпуших още една цигара до вратата. Беше тихо. Някъде към четири следобед, ако можех да съдя по слънцето, което падаше пред вратите на стаите. Помолих се на Бог наум да не ми се налага скоро да ходя до тоалетната. Страхувах се да вляза в нея. Тогава се случи нещо неприятно. Същата дебела санитарка, която не ме пусна навън, се върна в компанията на двама черни като смъртта цигани на средна възраст.

Циганите се хилеха и белите им зъби светеха в сумрака. Тримата влязоха при мен зад вратата. Черните мъже ме хванаха деликатно за ръцете, а санитарката, държейки спринцовка с лекарство в дясната си ръка, събу панталона ми и заби иглата в задника ми. Мъжете се хилеха зловещо и мрънкаха нещо на техния език. Успях да разбера само това, което единият каза, когато ме държеше за китката и ме гледаше в очите: Всеки иска бяло! След което потриха доволно ръце, изхилиха се радостно и заговорнически и си тръгнаха. Аз отново бях зад решетката. Почувствах се до такава степен унизена и омърсена, че ми се прииска мигновено да сложа край на живота си. Заблъсках и заритах вратата със слабите си боси крака. Разкрещях се. Псувах всички по особено пикантен и жесток начин, обиждах циганите и злата санитарка. След поредния ритник върху вратата се свлякох на земята и припаднах. Лекарството вече работеше, както биха казали лекарите в този момент. Ако можеха да ме видят. Но нямаше никого. Когато се свестих, се затътрих до гнусния кенеф и повърнах. Разплаках се от злоба и безсилие. Върнах се в стаята, където нищо не се бе променило. Освен може би въздухът – беше още по-прашен. Отново почувствах обстановката и цялата абсурдност на ситуацията, цялата мизерия и грозота на живота тук и сега.

Вече бях твърдо убедена, че няма да оставам тук, и тъкмо бях направила кръгом към вратата и се канех да излизам, в стаята нахлуха две санитарки и една медицинска сестра. В ръцете си носеха колани – големи колани с механизми за заключване, някакви закопчалки.
– Хайде, Мина. Нали така се казваш? Лягай тук и не мърдай! – нареди на висок глас едната санитарка и ме бутна на леглото, вдигна краката ми, събу чехлите ми и започва да ме овързва в коланите.
– Ама защо ме връзвате? – изкрещях аз. – Чакайте малко, нямате никакво право! Какво става тук, мамка му?
– Директорката на болницата така нареди. Хайде сега, стой мирна – продължи да ме пристяга с дебелите колани санитарката. Така ме привърза за леглото, че ръцете и краката ми бяха като приковани за дюшека. Не можех да направя никакво свободно движение с тях. Почти ме болеше. Лежах и гледах небето. Чувствах се нелепо. Това ми се струваше антихуманен акт на несправедливост: привързване към леглото в упоено състояние.
– Пикае ли ти се? – изведнъж ме попита циганката, все така спокойна и полузаспала.
– Да! – казах аз, защото се надявах, че по този начин ще ме развържат. Изобщо не ми се пикаеше тогава.
– Добре. Стана и излезе от стаята. Когато се върна, носеше подлога.
– Не, няма да пикая в това нещо. Забрави. След малко, както гледах нависоко през прозореца и чувах суетнята на болните и техните посетители на двора, се унесох и заспах."
Из книгата
Страници от тази книга




Рейтинг
За да оцените книгата "Една четвърт", изберете цифрата отговаряща на Вашата оценка по десетобалната система:



1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

Други интересни предложения
След цветята - Мина Мау -
След цветята
Мина Мау
Лексикон
Цена:  13.95 лв.
Разкажи ми - Калин Терзийски -
Разкажи ми
Калин Терзийски
Лексикон
Цена:  15.92 лв.
Скардаг - Красимир Тодоров -
Скардаг
Красимир Тодоров
Лексикон
Цена:  19.95 лв.
Животът е другаде - Весела Люцканова -
Животът е другаде
Весела Люцканова
Лексикон
Цена:  14.92 лв.
Сбогом, Агата Кристи - Андрея Илиев -
Сбогом, Агата Кристи
Андрея Илиев
Лексикон
Цена:  13.95 лв.
Архипелаг Ню Йорк - Владимир Тодоров -
Архипелаг Ню Йорк
Владимир Тодоров
Лексикон
Цена:  19.98 лв.
Влюбени разкази - Димитър Шумналиев -
Влюбени разкази
Димитър Шумналиев
Лексикон
Цена:  13.95 лв.
Мнения на посетители
 

Ако искате да сте първият дал мнение за тази книга, направете го сега!

Вашето име:
Тип:
e-mail:
Мнение:
 
Важна информация!
Мненията, които най-добре описват книгата, ще бъдат видими при всяко посещение на страницата. За да видите всички останали мнения, моля натиснете бутона "Покажи всички мнения". Без предупреждение ще бъдат изтривани коментари с обидно, расистко, клеветническо или друго съдържание, което нарушава добрия тон.
Закупилите тази книга, купуват също
Живот в скалите - Мария Лалева - книга

Живот в скалите


Мария Лалева

Книгомания
Цени от:  15.00 лв.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Неизлечимо болна млада жена и малкият ѝ син пристигат в Стария Созопол. Тук се запознават с няколко души, които скоро стават тяхно семейство: Михаил - бивш популярен актьор и настоящ пияница, Демир - мъдър и благ старец, Луиза - борбена и импулсивна арменка, и баба Настасия - ясновидка и гадателка. От този миг животът на всички се преобръща, а съдбите им се преплитат необратимо в любов, раздяла, смърт, прошка, мистика и усещане за предопределеност. Драматичната история на ръба между философията и притчата провокира читателя да си задава въпроси, да открива своите лични отговори и да изживее цяла палитра от ...
Произход - Дан Браун - книга

Произход


Дан Браун

Бард
Цена:  24.95 лв.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Какъвто и да си, в каквото и да вярваш, скоро всичко ще се промени! ... Откъде идваме? Къде отиваме? Билбао, Испания. Робърт Лангдън, харвардски професор по символика и религиозна иконография, пристига в ултрамодерния музей "Гугенхайм" в Билбао, за да присъства на изключително важно събитие - оповестяване на откритие, което "завинаги ще промени съдбата на науката". Организатор на събитието е Едмънд Кърш, четиресетгодишен милиардер футурист, чиито изумителни високотехнологични изобретения и дръзки предвиждания са му донесли световна слава. Кърш, който преди двайсет години е бил един от първите ...
Физика на тъгата - Георги Господинов - книга

Физика на тъгата


Георги Господинов

Жанет - 45
Цена:  16.00 лв.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Осмо издание. Илюстрации: Теодор Ушев. ... Аз сме. Едно момче говори - от подземния лабиринт на Минотавъра, от мазе в края на Войната, от приземна квартира през през 70-те и 80-те, от старо бомбоубежище утре. Роман за емпатията и нейното чезнене, за световната есен, за минотаврите, заключени в нас, за възвишеното, което може да е навсякъде, за елементарните частици на тъгата и вечното време на детството, което ни предстои. Роман с преплитащи се коридори, отклонения и стаи, който смесва минало и настояще, мит и документ. Събира истории и животни от всеки род, прави капсули на нетрайното заради онзи, който има да идва – ...
Стефан Данаилов : Романът на моя живот - Стефан Данаилов, Георги Тошев - книга

Стефан Данаилов
Романът на моя живот


Стефан Данаилов, Георги Тошев

Книгомания
Цена:  19.90 лв.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
"Романът на моя живот" е богато илюстрирана автобиография, написана в съавторство с журналиста и продуцента Георги Тошев. На дългите разговори между двамата дължим дълбочината на емоциите и откровенията в тази книга. В нея има и смешни случки от детските пакости, и забавни истории от снимачните площадки, и неизвестни досега подробности за политическите битки на Стефан Данаилов. Описани са срещите му с Тодор Живков, Симеон Сакскобургготски и други лидери от близкото минало и настоящето. Ламбо ясно дава да се разбере, че актьорската професия е по-важна за него от политическата му кариера. А също и че съпругата ...
Чернобилска молитва - Светлана Алексиевич - книга

Чернобилска молитва


Светлана Алексиевич

Парадокс
Цена:  18.00 лв.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Книгата е вдъхновила създаването на популярния сериал "Чернобил", излъчван по HBO. ... Светлана Алексиевич е Нобеловият лауреат за литература за 2015 г. Отличието се присъжда на белоруската писателка за нейното "многозвучно писане, монумент на страданието и смелостта в нашето време". Онова, което тя прави, отбелязват от Шведската академия, е да задълбочи разбиранията ни за цяла епоха - чрез своя изключителен метод грижливо да създава колажи от човешки гласове. Светлана Алексиевич е родена през 1948 г. в украинския град Ивано-Франкивск, родителите ѝ са белорусец и украинка. След края на ...
Задругата - Добри Божилов - книга

Задругата


Добри Божилов

Лексикон
Цена:  19.95 лв.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Йезуити, тамплиери, масони, Опус Деи, илюминати... Те са се провалили. Защото всички са разбрали за тях. Истински успялата тайна кауза е онази, за която никой никога не е чул. Лишени от пълното познание, коренящо се в древността на Изтока, и пренесено в Европа от конните народи, западните общества никога не са успели да създадат организация, която да постигне конкретни цели и да функционира с векове. Но някои други са успели... От Лондон през Истанбул и Виена до Москва, едно тайно семейство от безусловни верни помежду си българи, превежда народа през най-тъмния период от историята. Тайна задруга, съществуваща векове, ...
Старогръцки легенди и митове - Николай A. Кун - книга

Старогръцки легенди и митове


Николай A. Кун

Пан
Цена:  4.50 лв.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Адаптирано ученическо издание ...
Моето семейство и други животни - Джералд Даръл - книга

Моето семейство и други животни


Джералд Даръл

Колибри
Цена:  12.00 лв.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Като самопровъзгласил се "поборник за правата на дребните грозници" Джералд Даръл (1925 - 1995) посвещава живота си на съхраняването на природата и животинския свят, без значение дали става въпрос за розовия гълъб от остров Мавриций или за плодовия прилеп на Родригес. Но освен че защитава животните, той и пише забавно и информативно за своя опит и преживелици, докато обикаля света в издирване на животински видове. Намерението му точно преди 60 години при написването на "Моето семейство и други животни" е било да сподели знанията си за дивата природа на остров Корфу, но в крайна сметка се оказва крайно ...
Скрити огньове - Сандра Браун - книга

Скрити огньове


Сандра Браун

Хермес
Цена:  17.95 лв.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Напуснала Северна Каролина след опит да бъде изнасилена, Лорийн Холбрук пристига в Тексас, поканена от Бен Локет за секретарка на жена му - Оливия. Жестоката новина, че Бен е починал предната нощ, и хладното ѝ посрещане от съпругата му са нов удар за Лорийн. Изпаднала в безизходица, младата жена е принудена срещу 20 000 долара две години да играе ролята на съпруга на арогантния им син - Джаред. Постепенно Лорийн научава тайните на семейство Локет и с изненада открива, че Джаред може да бъде нежен и добър. Между тях обаче се издига сянката на Оливия, която тласка Лорийн в ръцете на похотливи бандити... ...
Старогръцки митове и легенди - Николай А. Кун - книга

Старогръцки митове и легенди


Николай А. Кун

Хермес
Цена:  4.95 лв.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Книгата е част от поредицата за детско-юношеска класика - "Златно перо". ... Чрез митовете и легендите, разказани от Николай А. Кун, читателите ще се запознаят с древногръцките богове и герои. Със смелите Тезей, Херакъл и Одисей, способни да извършат невероятни подвизи, както и с невиждани чудовища, побеждавани от човешката съобразителност. Увлекателните истории за произхода на света, за похода на аргонавтите и за Троянската война ще потопят читателите в един магичен и епичен свят. ...
Жажда - Захари Карабашлиев - книга

Жажда


Захари Карабашлиев

Сиела
Цена:  14.00 лв.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
С акварелни илюстрации от Дамян Дамянов. ... Млад мъж се събужда в реанимацията без спомен за тежката катастрофа, от която е оцелял по чудо. Единственото, което може да прави - обездвижен в шини - е да гледа болничния таван и с отегчение да слуша гласа на възрастния пациент на съседното легло. Съдбата трудно би събрала по-противоположни характери. Бъбривият оптимизъм на стареца се сблъсква с горчивия нихилизъм на младежа. Но това, което започва като почти банално говорене, колкото да мине времето, постепенно се разгръща в разказ за оцеляване и победа, за спасителния пояс на любовта и за победата на красотата над ...
Ярост - Сандра Браун - книга

Ярост


Сандра Браун

Хермес
Цена:  17.95 лв.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Изключителен трилър, смятан за една от най-добрите и амбициозни книги на авторката. ... През 1992 г. майор Франклин Трапър е сниман, докато извежда неколцина оцелели след бомбен атентат в Далас. В прегръдките си той държи момиченце, загубило майка си в огнения ад. Това го превръща в национален герой. Двайсет и пет години по-късно той вече отказва да дава интервюта за случилото се. Но малкото момиченце се е превърнало в амбициозна журналистка. Кера е готова да преследва докрай своя герой. Тя иска не само да получи сензационен материал, който да изстреля кариерата ѝ във висините, но и да благодари на своя спасител. ...

Една четвърт


Мина Мау

Поръчай през телефона си сега.
Лесно е!
Цена:  14.95 лв.
Цена за доставка за гр. София - 2.90 лв.
Безплатна доставка за София при поръчка над 50 лв.
За цена и срок извън гр. София кликни тук.
Тази книга може да бъде доставена в дните:
Вторник 02-06-2020 г., Сряда 03-06-2020 г. или
Четвъртък 04-06-2020 г.
Продукт#251626
ВидКнига
НаличностДа, на склад при доставчик
Физически е наличен при доставчик на store.bg
Издадена2019 г.
ИздателствоЛексикон
Категории
КорицаМека
Страници212
Размери14.50 / 21.50 / 1.70 cm
Тегло0.250 kg
EAN9786192201821
ISBN9786192201821
Описание
Книгата е част от колекцията "Съвременна българска проза" на издателство "Лексикон".
Мина Мау преживява два престоя в психиатрия, съпровождани от страхове, псевдохалюцинации и фалшиви спомени. От продължителния прием на лекарства напълнява и губи част от младежкия си чар, който обаче - както по-късно осъзнава - ѝ е носел и много празнота и лутане. Новата Мина - такава, каквато я откриваме в "Една четвърт", страда, ликува, обича и се бори. Тя е мрачна и светла. Като всеки човек.

Романа, който отгръщате, тя пише в периода 2012 - 2013 г. Всички издателства, на които го изпраща тогава, го отхвърлят. Някои казват, че това е поредният "гол роман", а други направо признават страха си от скандала, зареден в него. Борбата, която авторката повежда чрез книгата си, всъщност е опълчване срещу стигмата - с многото ѝ лица: българската психиатрия, заклеймяването на болестта и болните, страховете, изолацията, отхвърлянето... На тях тя противопоставя осъзнаването, борбата на малките стъпки, живителния прилив на творчеството, любовта... За да се стигне до най-важното - изцелението (доколкото е възможно) и пълноценното живеене (такова, каквото е).
"Това е една мисионерска книга, която поема огромния риск да посегне срещу вековни стереотипи, действащи в българското общество и до днес. Да посегне от първо лице. Прави го с цялото достойнство и отговорност на погледа отвътре - погледа на човека, познаващ издъно преизподнята на психичното заболяване. Такава е нейната героиня, изминала и осъзнала всяка стъпка на психичното си разстройство, изстрадала и приела заболяването и диагнозата и въпреки това - оцеляла като личност. Заради творчеството.

Заради любовта. Но може би най-вече заради онази човешка сила, която ни спасява и в най-тежката безизходица - силата да стигнеш дълбоко в себе си, да отхвърлиш страховете и стигмите и да получиш отреденото ти изцеление заради ненакърнената способност да даваш. Да, шизофренията е тежко заболяване. Но то не поглъща човека, намерил сили и съзнание да се бори за себе си. Да, обществото на здравите страни от болния. Но кой е действително здравият и кой - болният в тази битка между етикетите и лично постигнатата човешка сила? И дали всичко това не може да се случи на всеки един от нас?"
Елка Димитрова

Историята продължава в "След цветята".
Откъс от книгата
"Критичното начало

След като съобщих на психиатъра, че съм убедена, че някой е извадил левия ми бъбрек, някой го е изсмукал със спринцовка, за да няма белези, и че очаквам скоро да ми отрежат единия крак, а в същото време ме разследват за опит за убийство и ме грози затвор, с възможно най-налудничавия и изцъклен поглед, който можах да придобия, той наведе глава към документите на бюрото си, написа нещо набързо, после погледна майка ми, погледна баща ми и каза:
– Остро женско отделение. Съжалявам. Наложи се баща ми да употреби сила, за да ме изведе от кабинета на лекаря и да ме качи в таксито. По пътя към болницата казах на шофьора, че извършва престъпление спрямо мен, водейки ме към непознатото, но изглеждащо ужасно в представите ми място. В този момент се страхувах. Чувствах родителите си като тирани, които също не знаят какво точно правят, но са решили да ме изоставят. Отворих вратата на таксито и се опитах да сляза в движение. Баща ми ме хвана за ръката, стисна ме, дръпна ме към себе си и затвори вратата на колата. Беше по-лошо, отколкото си го представях. Мъже в нощници, чиито лица наподобяваха лицата на разгневени зверове, ме гледаха с някаква странна веселост, докато минавах покрай бараката на двора, пред която пиеха мас­тика. Дребна беззъба старица с коса на сплъстени мазни кичури впери кухия си и застинал поглед в мен, след което се опита да пребърка джобовете ми. Санитарките се шляпаха по дебелите задници една друга и палеха цигари, едната поиска огънче от майка ми. Обстановката беше потресаваща.

Насреща три зейнали кенефа миришеха ужасно. Нямаха врати. В единия от тях клечеше тлъста циганка, виждах голия ѝ задник. Това беше първото нещо, което видях. После се обърнах наляво, където зад метална врата с решетки две отвеяни и страшно изглеждащи болни жени крещяха: Хляб! Хляб! Сестричка! В кабинета, в който приемаха новодошлите болни (макар че аз трудно щях да повярвам, че съм болна, без значение кой го казва) и който беше по-скоро зала за покръстване в законите на лудницата, първо взеха личната ми карта, а след това свалиха колана от кръста ми. Сложиха ме на стол и ме заразпитваха. Една сестра постави пред мен две хапчета – едно жълто и едно розово. Взех хапчетата и ги изхвърлих на пода. Гледах враждебно, защото освен погнусата в мен полеп­на и страх. Но и мъка, и гняв. Все още не осъзнавах, че съм в болница и не подозирах, че тук ще прекарам следващите четиридесет дена. Най-горещите дни от годината.
– Като не искаш да пиеш лекарства, ще ти бия инжекция в корема! – каза сестрата и започна да приготвя иглата. Аз станах и се отправих към изхода, където родителите ми стояха и гледаха недоумяващо и в същото време притеснено. Те ме спряха със стената, която бяха образували с телата си. Гледах ги с молба в очите, исках да съм вкъщи, да вечерям и да гледам телевизия с тях в хола. Това желание се появи в тоя миг – за първи път след дългите години, в които бях бягала от тях. Усещах, че се разделяме, но не по мое желание, може би не и по тяхно (тогава не бях сигурна, светът около мен беше враг) и това беше огромно изпитание за още детската ми душа. Бях на двадесет и една.

– Моля, разкажете ми за случая – каза някаква по-възрастна жена с очила, вероятно лекар, която стоеше на другия край на дългата метална маса.
– Ами... Дъщеря ми се върна от Варна преди две седмици. Беше много раздразнителна и агресивна. Най-напред хвърли една книга по прозореца и счупи стъклото, както си лежеше сама в стаята. После изсипа половин буркан нескафе през терасата. Накрая взе един кухненски нож, излезе навън и започна да тича с него по улицата. Тук ни изпраща доктор... – обясняваше майка ми.
– Има и предистория! – намесих се аз. – Във Варна ме биха. Беше жесток бой. Гаджето ми ме би.
– Никой не ми обърна внимание.
– Не съм луда! – продължих аз в същото време с отчаяние и силно негодувание, но категорично. – Няма да остана тук! След десет минути гледах как майка ми и баща ми си тръгват, докато аз стоях зад същата врата с решетка. Нямаше никой в коридора. Озъбих се красноречиво вместо довиждане. Засилих се от два метра разстояние и ритнах зверски металната врата. Беше заключена. Засилих се пак и ритнах вратата, този път по-силно. Продължих да блъскам и да ритам вратата, докато не се уморих. Псувах и обиждах болницата. Запалих си цигара. Само това можех да направя в този момент. Изпуших цигарата и реших да разгледам стаята, в която ме бяха настанили. Все още се надявах, че това е някакъв страшен кошмар, който скоро ще свърши. Някакво огромно недоразумение. Стаята представляваше един малък правоъгълник, лишен от каквито и да било удобства. Всъщност в нея имаше само четири русенски кревата с изтърбушени пружини и ужасни, дори гнусни, дебели – сякаш гумени, дюшеци. Тези дюшеци ми приличаха на онези, които са използвали военните преди два века – синьо-зелени, твърде корави и с кръпки по повърхността.

Не исках да си помислям кой е лежал върху противния дюшек, върху който аз нямах никакво намерение да поставям тялото си и за миг. Върху дюшеците имаше избелели груби чаршафи, които още повече ме отвращаваха. От прането бях придобили жълтеникав оттенък. В стаята до вратата имаше и едно малко нощно шкафче и нищо повече. Не можех да дишам вътре. Освен че беше горещо, нямаше и свеж въздух, а само дебел гъст слой прах. Срещу мен беше прозорецът с метални решетки. Първото нещо, което ми дойде на ум, бе да изкривя решетките и да се измъкна. Дори опитах, но те, естествено, бяха много здрави. Стана ми още по-топло от физическите усилия, които положих. В двора видях един мъж, който имаше горе-долу сериозен вид.
– Как се казваш? – попита ме той.
– Мина – отговорих аз. – Искам да изляза оттук.
– Аз ще ти помогна, Мина – каза той и се усмихна благо. Стените, ако изобщо си заслужават коментара, бяха в неопределен топъл цвят и явно не бяха боядисвани отдавна. По този повод по-късно написах следното стихотворение (откъс):
Стените може би
са жълти,
а може би кафяви
или оранжеви.
Изглеждат ми лайняни.

Леглата, разположени по дължина на дългите стени на стаята, бяха заети от една дребна баба, която се беше свила на кълбо, завита с чаршаф и се задушаваше също като мен, в ноздрите ѝ беше сухо и при дишане издаваше особен хриптеж (точно като при задух); също така – дебелата циганка, която видях в кенефа, а на отсрещното легло – някакво странно същество. По-скоро беше момиче. Имаше дълга и немита коса, тяло с формата на едра есенна круша, облечено в болнична нощница и доста неизразителна физиономия, от която не ставаше ясно дали се усмихва, или всеки момент ще се разплаче. Момичето лежеше по гръб и повтаряше: Истината! Истината! Чичо Сашо! Циганката изглеждаше най-добре от всички, излъчваше спокойствие и докато придремваше леко, ме гледаше с равнодушие. Излязох покъртена в коридора. Определено момичето ме плашеше, всяваше ужас в мен дотам, че настръхнах. Докато циганката просто ме отвращаваше, а за бабата дори не ми стана жал. Мислех за себе си и за собствената си кална участ. Мислех си, че след всичко неприятно, което ми се случваше допреди два месеца навън, сред суровия живот, това беше капакът и естественият завършек на нещата. Тук щях да умра. Подозирах го.

Застанах пред решетъчното прозорче на вратата, която обособяваше Острото отделение от останалата част на болницата. Към мен се приближиха онези две страшни жени, които скимтяха за хляб, когато влизах. Стояха на прилична дистанция от мен, неми, не знам дали въобще дишаха. Приличаха ми на призраци. От другата страна мина една дебела санитарка, която ми се стори нагла и нахална женица от простолюдието с нечисти полови органи. Прииска ми се да пийна нещо навън. Санитарката отключи вратата и пусна навън двата слаби призрака. Аз понечих да изляза, но тогава тя ме блъсна навътре прекалено грубо за служител на болница и каза:
– Абе, ти си от половин час тук. Никъде няма да ходиш! – след което заключи обратно вратата и ме изгледа победоносно и надменно с ухилена, доволна физиономия. Изпуших още една цигара до вратата. Беше тихо. Някъде към четири следобед, ако можех да съдя по слънцето, което падаше пред вратите на стаите. Помолих се на Бог наум да не ми се налага скоро да ходя до тоалетната. Страхувах се да вляза в нея. Тогава се случи нещо неприятно. Същата дебела санитарка, която не ме пусна навън, се върна в компанията на двама черни като смъртта цигани на средна възраст.

Циганите се хилеха и белите им зъби светеха в сумрака. Тримата влязоха при мен зад вратата. Черните мъже ме хванаха деликатно за ръцете, а санитарката, държейки спринцовка с лекарство в дясната си ръка, събу панталона ми и заби иглата в задника ми. Мъжете се хилеха зловещо и мрънкаха нещо на техния език. Успях да разбера само това, което единият каза, когато ме държеше за китката и ме гледаше в очите: Всеки иска бяло! След което потриха доволно ръце, изхилиха се радостно и заговорнически и си тръгнаха. Аз отново бях зад решетката. Почувствах се до такава степен унизена и омърсена, че ми се прииска мигновено да сложа край на живота си. Заблъсках и заритах вратата със слабите си боси крака. Разкрещях се. Псувах всички по особено пикантен и жесток начин, обиждах циганите и злата санитарка. След поредния ритник върху вратата се свлякох на земята и припаднах. Лекарството вече работеше, както биха казали лекарите в този момент. Ако можеха да ме видят. Но нямаше никого. Когато се свестих, се затътрих до гнусния кенеф и повърнах. Разплаках се от злоба и безсилие. Върнах се в стаята, където нищо не се бе променило. Освен може би въздухът – беше още по-прашен. Отново почувствах обстановката и цялата абсурдност на ситуацията, цялата мизерия и грозота на живота тук и сега.

Вече бях твърдо убедена, че няма да оставам тук, и тъкмо бях направила кръгом към вратата и се канех да излизам, в стаята нахлуха две санитарки и една медицинска сестра. В ръцете си носеха колани – големи колани с механизми за заключване, някакви закопчалки.
– Хайде, Мина. Нали така се казваш? Лягай тук и не мърдай! – нареди на висок глас едната санитарка и ме бутна на леглото, вдигна краката ми, събу чехлите ми и започва да ме овързва в коланите.
– Ама защо ме връзвате? – изкрещях аз. – Чакайте малко, нямате никакво право! Какво става тук, мамка му?
– Директорката на болницата така нареди. Хайде сега, стой мирна – продължи да ме пристяга с дебелите колани санитарката. Така ме привърза за леглото, че ръцете и краката ми бяха като приковани за дюшека. Не можех да направя никакво свободно движение с тях. Почти ме болеше. Лежах и гледах небето. Чувствах се нелепо. Това ми се струваше антихуманен акт на несправедливост: привързване към леглото в упоено състояние.
– Пикае ли ти се? – изведнъж ме попита циганката, все така спокойна и полузаспала.
– Да! – казах аз, защото се надявах, че по този начин ще ме развържат. Изобщо не ми се пикаеше тогава.
– Добре. Стана и излезе от стаята. Когато се върна, носеше подлога.
– Не, няма да пикая в това нещо. Забрави. След малко, както гледах нависоко през прозореца и чувах суетнята на болните и техните посетители на двора, се унесох и заспах."
Из книгата
Страници от тази книга
Книги от Мина Мау
След цветята
Мина Мау
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  13.95 лв.
Книги от поредицата "Съвременна българска проза"
Владетелите. Разкази
Калин Терзийски
Продуктът е нов за каталога на store.bg
Цена:  17.99 лв.
Разкажи ми
Калин Терзийски
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  15.92 лв.
Истинската история на Спас Господов
Антон Баев
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  14.95 лв.
Вавилонските мъдреци
Весела Василия
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Цена:  14.96 лв.
Прозорецът. Разкази
Йордан Лозанов
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Цена:  14.95 лв.
Скардаг
Красимир Тодоров
Продуктът е представен с видео материали
Цена:  19.95 лв.
Страничен шум. Разкази
Диана Юсколова
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Цена:  14.00 лв.
Императрица Теофано
Александър Томов
Цена:  14.98 лв.
Малки състезания. Самотният пътник за Берлин. Биплан в дъжда. Незавършен ръкопис
Димитър Паунов
Цена:  18.95 лв.
Посоката на българското време
Драгомир Шопов
Цена:  15.00 лв.
Има ли кой да ви обича. Разкази
Калин Терзийски
Цена:  13.99 лв.
Слънчеви зайчета и други зайци
Васил Стоин
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  14.00 лв.
Още книги от поредицата "Съвременна българска проза"
Други интересни предложения
Владетелите. Разкази
Калин Терзийски
Продуктът е нов за каталога на store.bg
Цена:  17.99 лв.
Разкажи ми
Калин Терзийски
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  15.92 лв.
След цветята
Мина Мау
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  13.95 лв.
Скардаг
Красимир Тодоров
Продуктът е представен с видео материали
Цена:  19.95 лв.
Животът е другаде
Весела Люцканова
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  14.92 лв.
Операция "Марсов венец"
Станчо Пенчев
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Цена:  13.94 лв.
Сбогом, Агата Кристи
Андрея Илиев
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Цена:  13.95 лв.
Архипелаг Ню Йорк
Владимир Тодоров
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  19.98 лв.
Влюбени разкази
Димитър Шумналиев
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  13.95 лв.
Любовта на 45-годишния мъж
Калин Терзийски
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  16.98 лв.
Назад към "Съвременна българска литература"
След цветята - Мина Мау -
Книгата е продължение на "Една четвърт". "След цветята" е част от колекцията & ...
Фьодор М. Достоевски
Николай В. Гогол
Вратислав Маняк
Безплатна доставка за София, 2.90 за провинцията!
Намаление на хиляди книги