50 истории за най-великата игра. Кметът на кой български град забранява футбола? Къде е игран първият мач на осветление на Балканите? Коя оперетна прима е пионер на женския футбол в страната? Кои софийски квартали взимат участие в първия уговорен двубой в България?

Отговори на тези и още десетки любопитни въпроси дава книгата "Как Цар Футбол превзе България". Чрез 50 по-малко познати истории ще разберете как най-популярният спорт се явява огледало на политическото и общественото развитие на страната в динамичния XX век. Големите успехи на международната сцена се редуват със скандали и неуспешни реформи, но въпреки всичко футболът си извоюва статута на цар на спортовете, който запазва и до ден днешен.

Авторът на книгата Теодор Борисов е доктор по история. От 2008 година е журналист във вестник "Меридиан мач", на чиито страници публикува множество материали за историята на българския футбол и спорт. Възпитаник на НГДЕК "Константин-Кирил Философ", през годините той успява по един неподправен начин да съчетае познанията си в сферата на историята и спорта.

"Предговор

Традиционното възприятие на историята ограничава погледа на интересуващите се от нея единствено върху политическите, военните събития и икономическите процеси, отбелязващи съответната епоха от човешкото развитие. Отминалият XX век дава възможност за един различен поглед върху нея посредством различните социални явления. Едно от тях, без никакво съмнение, е футболът. Неслучайно той носи царската корона сред всички останали спортове и е несравним по популярност и световно влияние. Достатъчно е да кажем, че страните, членуващи в световната футболна федерация ФИФА, понастоящем са 211, а тези в ООН – 193.

Успехът на българските национали на Мондиал’94 в САЩ е едно от малкото събития в съвременната история на страната, успяло да обедини цялата нация и останало запечатано в колективната памет по подобие на приказен епос. Преди да се стигне до Пеневата чета обаче, Цар Футбол претърпява сериозна еволюция на българска територия, започвайки от парцалените топки и сгуриените игрища в годините след Първата световна война. По това време находчивите наши сънародници измислят собствена дума за непознатата игра – ритнитоп, която обаче скоро бива забравена за сметка на оригиналното название на спорта. Той се разпространява като истинска епидемия в цялата страна, а причината за това, освен всичко друго, е егалитарният му характер. За разлика от аристократични спортове като тениса и конната езда, футболът е достъпен за всеки. Кожената топка може да бъде заменена дори от подръчни материали като тенекиени кутии, за врата понякога са необходими два камъка или две ученически раници, а всяка улица с малко усилия се превръща в истински стадион. Именно футболът позволява на играчи като Пеле, Гаринча, Диего Марадона и други да изминат пътя от крайните квартали до световната слава и това показва, че с упоритост и талант всичко е възможно. В българския случай за всяко селище, квартал или общност е въпрос на чест да има свой футболен тим, който се явява негов представител, и с изявите си да сплотява неговите членове – играчи и привърженици.

Целта на настоящата книга е да покаже българската история през погледа на един социален феномен, успял да завладее умовете и сърцата на поколения сънародници. Тя няма претенции за енциклопедичност и изчерпателност, тъй като желанието на автора е да се обърне внимание на основните тенденции и най-значими моменти. Както и в живота, така и във футбола нищо не е само в черно или бяло. Паметните победи на клубно и национално ниво се редуват с непочтени прояви като уговаряне на мачове, натиск върху съдии и дори забрана на спорта.

След 9 септември 1944 г. футболът, както и целият български спорт, се превръща в държавна политика и възможност за комунистическия режим да пропагандира постиженията си в международни състезания. Най-великата игра обаче е третирана по съвсем друг начин от индивидуалните спортове, тъй като тя не носи планини от медали, но въпреки това се радва на всеобща обич. Футболът сближава хора от всички обществени сфери, които стават трудни за контролиране от страна на партията, виждаща в един момент заплаха за своя монопол на влияние върху „новия социалистически човек“. Самите футболисти на хартия се водят аматьори, но за разлика от предшествениците си от междувоенния период, се възползват максимално от системата на ведомствените клубове и в материален план са по-облагодетелствани от останалите спортисти. Този факт обаче не пречи стадионите да са пълни и зрителите да очакват с нетърпение всяко отиграване на Гунди, Жеката, Чико, Зума, Начко, Жужо и другите свои любимци.

След 1989 г. футболът за кратко се превръща в този отдушник, в който намиращата се в политическа и икономическа криза нация успява да намери повод за положителни емоции. Проследявайки траекторията на най-популярния спорт от ритнитоп до Цар Футбол, читателят може да открие много отрицателни примери за некомпетентност, нечестност и невъздържаност, но те вървят ръка за ръка с такива за предприемчивост, себеотрицание и сила на духа, характерни за българите през годините. Защото футболът е точно толкова пъстър и всеобхватен, колкото и самият живот."
Из книгата