Луна на прозореца

Луна на прозореца Антоанета Славова Времетраене: 9:06 мин. Живот в скалите Мария Лалева Времетраене: 0:55 мин. Джералд Даръл Времетраене: 0:56 мин. Моето семейство и други животни Джералд Даръл Времетраене: 0:52 мин. Жажда Захари Карабашлиев Времетраене: 1:16 мин. Последното завоевание Николай Колев Времетраене: 8:13 мин. Задругата - книга 2: Заветът Добри Божилов Времетраене: 0:54 мин. Георги Господинов Времетраене: 1:53 мин. Времеубежище Георги Господинов Времетраене: 0:50 мин. Хавра Захари Карабашлиев Времетраене: 8:45 мин. Китайска холистична медицина Стивън Кардоза Времетраене: 1:17 мин.

"Тих, камерен роман за непознатите пътеки между сърцето и разума, написан с интелектуална дълбочина и психологическа прозорливост."
Силвия Недкова

Ева и Филип са европейски творци, живеещи в Южна Африка. Тяхната връзка е дълбоко емоционална и интелектуална, но е поставена пред изпитание. Дали вината е достатъчно основание да се откажеш от това, което обичаш? Дали любовта към семейството може да бъде сравнена с любовта към работата и творчеството?

"Луна на прозореца" е психологически роман за вечното търсене на пътя и за болезнените конфликти, които хората преодоляват ежедневно, за да запълнят празнотата в себе си. Това е една история, отговаряща на въпросите какво печелим, когато привидно губим и какво губим, когато привидно печелим.

"Луна на прозореца" е космополитна книга, човешка в наднационален смисъл. Драмата е по-дълбока от видимото, образите са по-скоро силуети, позволяващи на всеки човек да се разпознае в очертанията им и да намери отговори на въпроси, които понякога дори не смее да си зададе."
Силвия Недкова

Антоанета Славова е родена е в Благоевград, но на 18-годишна възраст се премества в София, където завършва медицина, специализира психиатрия и работи почти 10 години в Катедрата по психиатрия на Медицинска академия. От 1992 г. живее и създава частна практика в Южна Африка - първоначално в Дърбан, а от 2015 г. в Йоханесбург. Професионалният ѝ подход е фокусиран върху човешките въпроси за смисъла на съществуването, свободата, самотата и идентичността, които са в синхрон със същността на литературните търсения.

"Да навършиш четиресет години е като да се изкачиш на хълм – виждаш изминатия път, но и пътя, който ти предстои. Кой знае защо си припомни това свое прозрение от преди няколко години – сега, в неделната сутрин, докато рееше поглед над хълмовете. Ева стоеше на верандата на апартамент във Флоренция, откъдето се виждаше градът с куполи на църкви, камбанарии, покриви и цветя по прозорците на сгради, а ако погледнеше надолу –
и хората на улицата, в ранния час предимно туристи. Изминаха почти две седмици, откакто таксито я остави на тясна флорентинска улица, пред пътната врата на висока вековна сграда. Ева погледна нагоре: "Дано не трябва да изкачвам всички тези етажи!" – помисли, повдигайки тежкия куфар. Обикновено "лек" пътник, сега беше сериозно натоварена с компютър, с най-необходимите книги, с дрехи и лични принадлежности, които да ѝ служат поне за шест месеца. Портиерката ѝ подаде връзка ключове и каза:
− Последния етаж, сеньора!

Изкачи етажите, като почиваше на всяка площадка. Забрави усилията си обаче, когато от входното антре премина през просторна стая с високи тавани и излезе на верандата. Пред очите ѝ се разкри красотата на Флоренция – история и архитектура, приютени сред спираща дъха природа. Гледка много различна от тази на къщата ѝ в Южна Африка. Може би единствената прилика беше, че и от двете жилища виждаше всичко наоколо, без другите да виждат нея. Помисли си: "Моето неизменно търсене на свободно и собствено пространство!" – анализът ѝ я накара да се усмихне. Същественото различие за Ева идваше от факта, че сега беше в Европа, беше у дома си. Подреди дрехите в гардероба, книгите – на полиците. Нагласи компютъра на бюрото, взе набързо душ и слезе отново на улицата, за да си купи парче пица за вечеря. И, разбира се, букет гербери. Постави ги във ваза на пода. Завладя я познатата приятна възбуда и лека тревожност. За нея те винаги съпровождаха създаването на нещо ново.

Проектът, заради който дойде във Флоренция, условно бе наречен "От ренесансовия класицизъм през импресионизма и сюрреализма до постмодерните течения в изкуството". Целта беше изобрази-телен, психологически и философски анализ на еволюцията на едно течение в изкуството към друго. Как възприятията, мисленето и отразяването им се променят и какво ги променя повече – времето, средата или личностните интерпретации и разбиране за света, или накратко: как се развиват търсенето и изразяването на формата и смисъла. Формата и смисълът. Да ги търси в работата си носеше щастие на Ева. Опитът ѝ да ги намери в личния си живот не успяваше. Вероятно затова беше сама във Флоренция. Представата, че животът ѝ е щастливо равновесие, беше изчезнала. Дали разграждането ѝ не започна преди две-три години, когато навърши четиресет? Тогава погледна познатото назад, възможното напред и се уплаши за това, което не беше, а очакваше да бъде; за нещата, които не беше намерила или може би беше загубила. Навярно заради пропуснатите възможности се оказа на място, където не познаваше знаците. На четиресетгодишна възраст животът ѝ се превърна в тревожно съзнателно и подсъзнателно търсене на умението да бъде себе си.

Проектът предвиждаше във Флоренция Ева да проучи обширни материали основно от времето на Ренесанса, да се свърже със специалисти, да проведе дискусии по темите. Пътят ѝ преминаваше през Университета на Флоренция, Националната библиотека, няколко други университети, библиотеки и музеи, в които работеха колегите ѝ. Прибираше се късно вечер с парче пица, купено набързо от ресторанта на ъгъла, и сядаше отново пред компютъра.
Отвън градът живееше със собствен ритъм – установен от векове и същевременно модерен, безусловно красив и същевременно практичен. Беше горд с миналото си и доволен в настоящето. Днес беше първият от почивните дни, когато Ева остана сама, и вероятно заради това спомените я настигнаха."
Из книгата

АМГ ЕООД
София, 1528
ул. Искърско шосе 1
office@amgbooks.bg