На върха има място за всеки от нас, когато знаем... как да печелим приятели и да влияем на другите. Съветите на Дейл Карнеги са помогнали на милиони хора да се изкачат по стълбицата на успеха. Светът принадлежи на тези, които владеят тайните на общуването.

Ще научите:

• шестте начина да накарате хората да ви харесват;
• дванадесетте начина да спечелите другите на своя страна;
• деветте начина да промените някого, без да предизвикате негодувание;
• и много, много повече!

“Повечето от важните неща в живота са били постигнати от хора, които са продължавали да пробват, дори когато е изглеждало, че няма никаква надежда”

Този цитат е само малка част от всички съвети за личностно развитие, които е оставил след себе си великият американски писател и лектор, Дейл Брекенридж Карнеги. Авторът на стотици трудове за самоусъвършенстване е роден на 24 ноември 1888 г. в щата Мисури, САЩ. Израснал е в бедно семейство, изкарващо трудно прехраната си. Баща му е бил обикновен фермер, а майка му работила при него, във фермата. Предвид трудоемката, ежедневна работа се налагало често Дейл да помага на родителите си. Всяка сутрин той ставал в 04:00 ч. и преди да тръгне за училище, се захващал с грижите за животните. Определено тези постоянни задачи, с които бил натоварен Дейл, не могат да се сравняват с безгрижното детство на повечето му връстници. Въпреки натовареното си ежедневие, фермерското момче не се отказало от ученето и завършило с отличен успех училището в Мисури. Налагало се обаче веднага след дипломирането си да започне да работи и сам да изкарва прехраната си. Така станал продавач на месо и месни продукти в най-голямата кланица в Чикаго, където се превърнал в най-успешният търговец във фирмата.

Тази професия обаче не отговаряла на желанията на Карнеги и той напуснал работа. Мечтата му била да стане оратор и бил абсолютно убеден, че това ще му донесе успехи както в личен, така и в професионален план. По това време обаче, Дейл все още бил бедно момче, което едва свързвало двата края. Въпреки трудният път, нищо не могло да откаже Карнеги да преследва мечтите си. Мисълта му била насочена в една единствена и ясна посока - да преподава курс за публична реч и това пламенно желание го накарало за пореден път да напусне работата си.

Силно мотивиран да успее, Дейл се престрашил да говори с управителите на “Младежката християнска организация” (YMCA) и ги помолил да му отделят една стая за преподаване на “публична реч”. Проблемът бил, че нямал никакви пари да си плати наема на залата. Затънал в мисли, му хрумнала идеята да плаща на организацията 80% от нетните си приходи, които припечелвал от курса. Така и станало. Курсовете започнали, Карнеги преподавал с огромно желание и хъс и наблюдавал засилващ се интерес от страна на учениците си. В залата започнали да прииждат все повече желаещи да слушат лекциите му. Малко след като работата му започнала да се разраснала, само на 25 г., американското момче от Мисури се превърнало в успешен учител по дисциплината “самоусъвършенстване”.

Така, през 1913 година Дейл Карнеги написал и първата си книга “Публичното говорене в бизнеса като инструмент за влияние над хората” (Public Speaking and Influencing Men in Business). Тя спечелила интересът на читателите и му донесла много добри пари. След този успех лекторът решил да обедини записките от курсовете си в книга, която озаглавил “Публично изказване: Практически курс за бизнесмени”. За съвсем кратко време книгата станала абсолютен бестселър и направила Дейл Карнеги още по-известен и богат. За съжаление обаче, през 1929 г. настъпил срива на фондовия пазар и писателят изгубил всичките си спестявания, но това факт не успял нито да провали кариерата, нито амбицията му. През 1936 г. авторът написал още един изключително успешен труд, озаглавен: “Как да печелим приятели и да влияем на другите”. Следват още много заглавия, като към ден днешен всичките му книги са преведени на близо 40 езика и имат над 50 милиона направени копия в целия свят.

Дейл Карнеги почива на 66 годишна възраст в дома си във Форест Хил. Една от вечните му и най-харесваните му мисли, гласи:

“Щастлив е умът, вечно зает с мисли”