Светлина от Изтока е дебютната книга на
Наталия Бояджиева - журналист и пътешественик по душа. Авторката живее три години в Пънлай, провинция Шандун. Издателство
Екрие издава второ обновено и преработено издание на книгата през октомври 2019 г. с нова визия и оформление, както и с допълнителен текст и снимков материал. За книгата и за творческите си търсения, авторката споделя: "Предизвикателството за мен беше да преведа една чужда култура като китайската на езика и метафората на собствения си начин на живот. Криещите се под повърхността ценности, отношение, традиции и бит, са универсални и правят от всички нас човешко семейство. Но как да ги извадя от техните скривалища...
С изключение на стотината най-необходими думи, не научих китайски. Времето и усилията, необходими за изучаването на един толкова труден език, вложих в моите приятелства и това ме направи щастлива. Като компенсация на липсващия език, другите ми сетива се изостриха. Изненади и неочаквани срещи, непознати порядки, история и традиции - на всяка крачка. Нямах предварителни нагласи и предубеждения, които да е трябвало да преодолявам. Пристъпих към непознатата страна с отворен ум, открито сърце и жажда да я опозная."
Наталия Бояджиева е събрала 48 свои репортажни пътеписа от Китай. Трудно може да се определи жанрът на творбата - в нея има елементи на разказ, публицистика (в основата си това са репортажите на Наталия за интернет радио Татковина), дневник и пътеписи. Писателката сама ги определя като нравописи. "Виждаме живота от два различни ъгъла - българския и китайския. Съпреживяваме радостта да намерим път към другия и особеното чувство, че в сърцето ни се е отворило трето око - окото на приятелството. Книга за далечната екзотична страна и за приятелството - по детски чисто" - пише в рецензия за книгата писателят Захари Карабашлиев. Изключителна ценност на книгата е, че тялото съдържа над 60 цветни и много черно-бели снимки на местата, които Наталия Бояджиева е посетила.
Авторката е щастлива, че е попаднала в малък провинциален град, където се е запазил духът на обикновения китаец. Имала е достатъчно време да опознае бита, навиците и мирогледа на местните хора. Китайските ѝ приятели са я допуснали в домовете и в сърцата си. От местните ѝ приятели е научила много за живота на китайците извън мегаполисите и популярните туристически дестинации.
Читателите ще почувстват древното величие на старите столици Сиан и Нандзин, както и на съвременната - Пекин. Ще изкачат свещените планини Тайшан и Луошан - така, както са го правили и всички китайски императори. Ще ги омае вълшебството на Водните градове по река Яндзъ - Уджън, Ситан и Ханджоу. Ще посетят и родното място на Конфуций - Цюфу и ще ловят риба край остров Чандао. Очакват ги майстори на народните занаяти в Имението на Моу, четири сватби, Пекинска опера на сцената в парка, китайската Нова година и други уважавани и не толкова популярни за нас празници. Познавателното и естетическото значение на нравописите се състои в това, че представляват убедително и в същото време художествено обобщение на типични явления от китайския живот.
Книгата е представена за одобрение за превод на китайски пред пекинското издателство "Foreign Language Teaching and Research Press /FLTRP/".
"Книга за далечната екзотична страна и за приятелството - по детски чисто."
Захари Карабашлиев