Първата част на тома включва славянските балкански литератури, а втората - албанската, гръцката, румънската и турската литература. Балканските литератури, макар и всяка със своя специфика, не само не бягат от европейските тенденции, но, напротив, смятат най-често за своя гордост възможността да сътворят текстове в духа на европейските образци. Неслучайно теченията на романтизма, на реализма, на сюрреализма, на авангарда, на психологическия реализъм, на постмодернизма са откриваеми във всички балкански литератури през XIX и XX в. В контекст на близко, отвътре познаване на съседните литератури, в условия на търсене на ... |
|
Читателите на този сборник трябва да бъдат наясно за следните предпоставени особености. Първо, всички очерци са авторски и не изразяват някаква обща, хомогенна оценка на анализирания материал. Второ, очерците са писани по различно време и систематизират обектите си на изследване до различни години от последното десетилетие на XX в. Трето, в някои от тях коментатор и обект на коментар се сливат с всички рискове да се тушират отделни компоненти на рецепционния процес. Четвърто, приложените след всеки очерк библиографии на преводи и критически оценки на преводите, които може би са най-ценната част от изданието с оглед на ... |
|
Сборникът, посветен на руската литература, е вторият поред от 8-томното изследване върху преводната рецепция на европейските литератури в България. Очерците, поместени в 8-те тома, са написани през 1993-1998 г. от многоброен колектив под ръководството на Обща редколегия. Главното изискване към авторите на очерците беше да спазват културно-историческия принцип на изследване, отвеждащ към основните етапи в духовното развитие на България, като се изтъква как конкретната историческа ситуация през всеки отделен период определя като цяло подбора на превежданите творби и до голяма степен облика на превода им. Този ... |
|
Сборникът, посветен на славянските литератури, е четвъртият поред от 8-томното изследване върху преводната рецепция на европейските литератури в България, осъществено чрез спонсорството на австрийската държавна фондация: "Културконтакт" - Виена, и Център на изкуствата "Сорос"- София. Очерците, поместени в 8-те тома, са написани през 1993-1998 г. от авторски колектив, председателстван от ст. н. с. Стефан Кожухаров, тогавашен директор на Инстиута по литература при БАН, и от Александър Миланов и Ганчо Савов, председатели на Съюза на преводачите в България в този период. Разгледани са най-известните ... |
|
Петко Хинов превежда от старокитайски ("Сън в алени покои" от Дао Сюецин, 4 тома), съвременен китайски, старобългарски, църковнославянски, руски, сръбски, румънски. От детство е влюбен в българското слово и книгите. В тази книга авторът ни представя как "езикът и словото пронизват всяко измерение на всяко разумно човешко общество. Езикът е оная духовна сила, чрез която душите и сърцата на хората се докосват помежду си... Мъдрият старобългарски език е използвал една и съща дума за "народ" и за "език" - "iазыкъ." Неминуемо условие, за да пребъде един народ през вековете, това е ... |