Само музикант от ранга на Милчо Левиев може да си позволи да претвори и доразвие идеите, заложени в театралната музика на ранния Владигеров, и то със средствата на съвременния джаз и модерната електронна техника. С присъщата си виртуозност при боравенето с целия арсенал от тембри и нюанси на звука, с рядка проникновеност и пълно творческо единение с първоизвора - оригиналните песни на Владигеров - Левиев е дал воля на богатата си творческа фантазия и вдъхновение, за да постигне онези деликатни състояния, настроения, образи и атмосфери, които напомнят на най-съкровените лирични моменти в музиката на импресионистите. Със замаха на голям тонов художник той успява да обнови и възкреси тази интересна и позабравена част от огромното творчество на
Панчо Владигеров, без да накърни нейната естествена простота и искреност. Но това би било немислимо без присъствието на красивия и дълбоко изразителен глас на Вики Алмазиду, която с много вкус и деликатна артистичност се превъплъщава в цялата галерия от образи и персонажи на различните пиеси. Слушайки тази музика, неусетно попадаме в чудния приказен свят на театралната магия, какъвто може би по свой начин е постигал големият немски режисьор Райнхарт.
Акад. Васил Казанджиев