Царство България, 1918. Вече шеста година кръвта на страната изтича в три последователни войни. Безпощадното време бавно души в прегръдката си един мъж (Раде Маркович) и една жена (Невена Коканова). Иво е сръбски поручик, бивш учител по музика, военнопленник в лагер край българския град Търново. А Лиза - бездетна съпруга на коменданта на града, предано затворена в дългогодишния навик на брака си. Един ден Лиза хваща Иво да къса плодове от нейната градина. Крадецът на праскови и тяхната стопанка се влюбват с възраждащата сила на истинската, първа, закъсняла и единствена любов. Неизбежна като дъжда и вятъра, пред които бодливата тел е безсилна. Обречена и прокълната, като мястото, като хората, като времето.