"Един роман изповед. Изповедта на син, който е продължение на своя баща. Роман за живота и смъртта, за миналото и бъдещето, за тъгата и вярата, за любовта и болката, за близостта и отдалечаването, за същината на изкуството, за сривовете и възходите, с които човек се сблъсква в този толкова суров свят - светът, в който оцеляването е въпрос на смелост." Росен Карамфилов "Това е роман откровение, роман мост, роман полет. Той просто е другото лице на любовта, противоотрова на болката, този текст е необятна територия на свободния дух. Този роман подарява живот!" Здравка Евтимова "Чета " ... |
|
Любовна лирика. ... "И тази вечер пак е пълнолуние, вампирите очакват своя пир и чуждото за мен благополучие то мислите ще щипне на простир. И ще ги просне като мокри дрехи, и капките ще бъдат, знам, сълзи, и как да се радвам на някакви успехи, когато най-големият ми успех и неуспех си ти?!" Добромир Славчев ... |
|
"Дори и да се върнеш тази нощ, тихо да влезеш като шепот в душата ми, ако ти дойдеш, за да ме накараш да плача насън - аз ще те помоля да останеш още малко, ще поискам да те запазя за малко притихнала в мен. Ще те скрия под клепачите си и ще те превърна в далечно светещо нещичко! След всички въжета, на които висят мъртъвците, има и една слънчева люлка, спусната, за да поеме душата." Станимир Димитров ... |
|
Свилена Минк е псевдоним на Свилена Минкова Христова. Тя е родена в гр. София, работила е като преподавател (немска филология, 1980 г., специализации в Дрезден, Мюнхен, Лайпциг, Виена) и кинопедагог (специализация "Кинопедагогика" във ВИТИЗ, 1985 г.). Заедно с кинокритика Тодор Андрейков е съосновател на кино "Глобус" (1988 г.). Сътрудничи на периодичния печат с интервюта, статии, филмови материали и с публикации във военни издания (журналистика, СУ "Св. Климент Охридски", 1994 г.). Тайна страст: писане на стихове, част от които са в тази книга. В тиха нощ В тиха нощ ръми тих дъжд над ... |
|
"Сигурен съм, че някои ще нарекат тези стихотворения прекалено сантиментални. На фона на утвърдените или претендиращи за канон днес шаблони на модерна поезия, тези куплети наистина изглеждат уязвими, беззащитно - канцонетни. Други обаче ще намерят в тях най-важното - духа на всичко онова, което наричаме поезия. А то е безстрашие пред себе си, опиване от свободата да бъдеш тъжен, преклонение към лириката като начин за усещане на света. Много от стихотворенията на Борис Жогов са подобни на песни, изпълнени от бард, танцуващ по ръба на сантимента, но с по-своему хипнотичен танц. Желая успех и на този модел на ... |
|
"Въпреки бурите" е четвъртата стихосбирка на Росен Карамфилов . Напоена с любов, пропита с дълбочина - от първата до последната страница. Тя е сбогуване и завръщане. Тя е преоткриване и ново начало. Тя е страст и мълчание. Страстта, отдавна неспособна да изтлее. Мълчанието, което всъщност казва всичко. Росен Карамфилов е автор на книгите "Орелът и детето" (2011), "Стерео тишина" (2013), "Колене" (2014) и "Церебрална поезия" (2016). Носител е на наградите: "Рашко Сугарев" (2014), "Добромир Тонев" (2014), "Владимир Башев" (2017). Представя ... |
|
"Казвам се Росен. На 20 години и осем месеца. Харесвам числото 8. Осем – като безкрайността. Лекарите твърдят, че имам детска церебрална парализа. Зная,звучи страшно, звучи дори ужасно. Сигурно много от четящите ме сега ще оставят тази книга настрана и няма да дръзнат да я фиксират с поглед до следващото годишно време. За онези от вас, които притежават необходимата доза смелост да ме прочетат, ще разкажа... Откакто се помня съм въдворен в своята месингова карета, която аз много мразя и много обичам. Едно е сигурно – това е моят начин да се придвижвам, да потъвам и да се отдръпвам от реалността, да се радвам, да пея, ... |
|
Отплавал с бавните кораби на младостта, пътуващият мъж търси своето име, чува как броните пеят в ръждивата тишина, разбира, че само свободата е ужасът на роба. Нататък е небе, което не сънува хоризонти и бойното поле при Маратон е пълно с трупове на хиляди вестители. Тогава сред звездите се провира забравен дирижабъл, въздухът става объл и мъжът осъзнава, че още диша и още светлината го владее. И там, под красивия плод на узряващото време, той научава своя дълъг урок: мъжът се приближава като кораб, а се отдалечава като остров. Книгата на Александър Секулов "Карти и географии" е изненада за читателите на ... |