„Всеки изписан ред е бягство от вцепененото съзерцаване, начало на подредбата на този свят в думи, стъпало за мисълта, всяка страница е един извървян път - щастие е не да постигнеш нещо, а изкуството да виждаш различно!“ Андрей Дженев „Молех ли се или плачех? Светът бавно се преобръщаше в тишината на моя глас, потъвайки някъде, където думите не означават нищо, аз крещях...“ Изчезнали стари ръкописи, свитъци, криещи тайни, лицемерие, притворство, страх... и една невъзможна любов! Болка, усилия да разберем смисъла на съществуването, къде се намираме, кои сме? На границата на фантазия и реалност, Добро и Зло, като в ... |
|
|
Весела Люцканова е автор на над 30 книги - романи, разкази и новели. Носител е на наградите за разказ "Сребърният пръстен" и "Голямото читателско жури", както и на 25 първи награди за разкази, публикувани в пресата. Носител е и на наградата за съвременен роман на изд. "Хр. Г. Данов" за романа "Щъркели на леда". През 1989 г. получава престижната европейска награда "Еврокон-89" за цялостно научно фантастично творчество, връчена й в Сан Марино от международното писателско жури. Преведена е на много езици. През 1993 г. става носител на наградата "Гравитон" за добро ... |
|
|
Бойците на мрака и светлината се раждат и си отиват. Времето отлита, превръщайки делата им в легенда. Легендите се носят навред и вдъхновяват последователите, вдигнали меч в защита на своите идеали и прослава. Славата е кръв, кръвта е живот, животът е само преход във вечната битка между добро и зло. Неразрушим баланс, където победителите са победители, докато новите титани не се надигнат, за да довършат делата на своите предшественици. Силвия Петрова е родена през 1986 г. в град Пирдоп. Живее със съпруга си и петгодишния си син в малкия град Златица. Влюбва се във фентъзито покрай забавната книжка „Уилоу”. Още от дете ... |
|
|
Едно лице, съществуващо независимо в което и да било тяло, наблюдава собственика на къща, която преструктурира своите помещения както си иска. Един младеж получава в наследство от баща си малка кутия и като докосва съдържанието ѝ - безформена желатинова маса, не смогва да я отлепи от ръката си през остатъка от живота си. Ситуации като тези са точки на тръгване или на пристигане в разказите от настоящата книга. В тях необичайното прогресивно се разпростира върху обстановката, персонажите и самото писане, което изглежда възприема като естествена логиката на тези преобърнати светове. Нищо не е сигурно или предвидимо. ... |
|
|
Не е ли животът ни един водовъртеж? Върти те, върти те, върти те... и накрая... „Човек и добре да живее, умира и друг се ражда...“ В продължението ли е смисълът? В това да оставиш след себе си следа? По-дълбока или по-плитка, но да оставиш на другите най-доброто от самия себе си. Да се превърнеш в пресечна точка за поколенията, в брод, през който да преминат от твоето време в тяхното. Без да се прекъсва връзката. И също като теб да осъзнаят по-рано или по-късно в живота си, че нито славата, нито властта, нито парите ще им донесат онова пълно удовлетворение от преживяното през годините, ако не са обичали някого повече от ... |
Рейтинг: 7.75 / 4 гласа 
Добави мнение 
