В "Блейд Троица" настъпва часът за окончателното разрешаване на вампирския въпрос. Завзели ключови места навсякъде по света, вампирите планират разпространяване на специфичен кръвен вирус, който да зарази цялото човечество. Но за целта им е нужна силна кръв. Най-силната. Кръвта на Дракула (Доминик Пърсел), чиято ДНК е толкова перфектна, че той не притежава основната слабост на своите събратя - непоносимостта към дневната светлина. Специален отряд го открива и събужда от вековен сън в пустините на Ирак, докато останалите трябва да се погрижат за неговата безопасност в цивилизацията. Което означава да се елиминира Блейд (Уесли Снайпс), вампирът-ренегат, минал на страната на хората и превърнал се в почти единствено тяхно оръжие срещу пълчищата гладни за кръв същества. Блейд е обявен за обикновен убиец-психопат. ФБР го арестува и подлага на медикаментозно лечение, ала психиатърът не е съвсем човек. С помощта на нощните бойци Анибал Кинг (Райън Рейнълдс) и Абигейл (Джесика Бийл), Блейд успява да избяга. Анибал е бивш вампир, а Абигейл - дъщеря на Уилстър (Крис Кристофърсън), наставника на Блейд. Срещата на новите съюзници с Дракула е неизбежна, а изходът й - непредвидим. Цялата поредица "Блейд" се придържа към първоначално зададената формула - съзерцателен хорър от ново жанрово поколение, което се връща към живописното въздействие на класики като "Кабинетът на д-р Калигари"(1919) и "Носферату"(1922). Тези филми не могат да уплашат никого и всъщност нямат такива амбиции. За разлика от Хичкок, който вкара ужаса в нормалния живот и в подсъзнанието на зрителя, майсторски комбинирайки хорър и съспенс, "Блейд" реабилитира изобразително-стилистичните ритуали на жанра, като ги оживява с атрактивни каскади, изискани специални и визуални ефекти. Не сюжетът е основният източник на зрителско удоволствие, а ефектните стълкновения, костюмите, атмосферата, премерената мистика на актьорската игра. Готическото самочувствие на "Блейд" го превръща в leather-metal-rockers-techno екранен вариант, отдалечен максимално от комиксовия си американски произход и устремен към истинските първоизточници на вампирските легенди и тяхната филмова история: източноевропейският (румънски) граф Дракула и немският киноекспресионизъм от 20-те години на миналия век. В третата част - "Блейд Троица" на режисьорския стол сяда сценаристът и на първите два филма Дейвид Гойър. А сюжетът се развива в най-логичната посока, възкресявайки самия Дракула. Уважението към позабравените традиции на жанра и чувството за стил, напипано от целия екип ще бъдат оценени от всички, които не си падат по елементарното филмово плашене.