Тери Бенедикт (Анди Гарсия) забавя, но не забравя. Три години, след като бандата на Оушън ошушка казиното му в Лас Вегас, мистър Бенедикт е решен да си върне загубите. С лихвите. Тлъстата застраховка за понесените загуби далеч не удовлетворява чувството му за чест. Дани Оушън (Джордж Клуни) и Тес (Джулия Робъртс) - жената, която той безапелационно си отвоюва обратно от Тери заедно със 160-те милиона кеш, твърде лекомислено са се отдали на абсолютно законосъобразно съществуване. То се изпарява яко дим заедно с ултиматума на Тери - до две седмици парите да са на бюрото му. Иначе...Цялото оушънско войнство отново се събира под знамената на старата слава. На родна земя няма никакъв мегдан за действия, но Европа е пълна с плячка, достойна за легенди в бранша като Оушън. Има само един - два проблема. Легендарният Европол, сублимирал историческия си опит в уменията на агента-питбул Катрин Зита Джоунс, която отгоре на всичко споделя романтично минало с Ръсти Райън (Брад Пит). И мистериозната Нощна лисица (Венсан Касел) - крадец аристократ от най-висок ранг, решен да постави янките с традиционната им липса на артистизъм там, където им е мястото. В задния двор на криминалния летопис. Празник за очите и мехлем за ума. Ако върхът на мъжката суета е мъжката самоирония, "Бандата на Оушън 2" е най-суетното колективно изпълнение, осъществявано на голям екран от много време насам. Генералната причина за появата на това продължение се корени в...европейската кухня и гастрономическите пристрастия на Стивън Содърбърг. Понеже Клуни вече се има за местен покрай "виличката" си в Лаго ди Комо, промоцията на първия "Бандата на Оушън" преминава повече от радушно из кръчмите на Италия. Докато на Стивън му светва, че могат да се върнат пак по тези красиви и вкусни места. Този път като се правят, че работят. Идеята отвсякъде е плодовита, даже Джулия Робъртс се оказва бременна, но не с концепции, а направо с близнаци. Към бандата пъргаво се присламчват купонджии с биография от ранга на Брус Уилис (като самия себе си) и Елиът Гуулд (с роля!). Както винаги Стивън Содърбърг снима собственоръчно и често от ръка. Снимачна площадка се оказва всичко в и извън сценария, в окончателния вариант влизат изпълнения, предназначени само за вътрешно ползване. Сюжетът? Има екшън, има интрига, но най-важното и най-забавното са безкрайните импровизации на шайката изоглавени епикурейци. Защото да се забавляваш докато работиш е най-висшето житейско изкуство.