Преди залез

Те не са се виждали 10 години. От онази нощ във Виена, през 1995, прекарана из улиците и парковете на града. С изгрева на слънцето той е взел самолета си за Ню Йорк, а тя - влака си за Париж. Онова случайно докосване на сърцата, когато животът тепърва започва, е увиснало в пространството и времето като недоизречено обещание. Тогава американецът и французойката са се уговорили да се видят след шест месеца на определено място, но не са разменили адреси, нито знаят фамилиите си. Да, звучи познато, но това не е филмът "Преди изгрев" на Ричард Линклейтър, от 1995 година, с Джули Делпи и Итън Хоук. А неговото продължение - "Преди залез", на същото трио. Сценарият на първата лента е написан от самия Линклейтър в сътрудничество с Ким Крайзън. Диалогът на втората - от изпълнителите на главните роли - Итън Хоук и Джули Делпи. В "Преди залез" двамата герои са вече над 30-те. Онази среща не се е състояла - тя не е дошла. Той се е оженил, има четиригодишен син, но не е щастлив. Тя е направила кариера, живяла е известно време в Америка, работи в организация за защита на околната среда, пътува много и има връзка с фото-журналист, с когото всъщност рядко се виждат. Той е написал роман за тяхната студентска среща във Виена и представя книгата си в Париж...с тайната надежда да я види там. Тя е там, но след раздаването на автографи до излитането на самолета му остава само час. Какво се е случило с живота им? Била ли е случайност тръпката на младостта? Забравена ли е? Зрелостта има своите отговорности и страхове. Зрелостта означава повече опит и по-малко свобода. Но може би и повече решителност... "Преди залез" е на светлинни години от автоматизма на обикновеното сюжетно продължение. Може би защото сценарият е сътворен от двамата му актьори, които са вложили като че ли и много лични преживявания в думите на своите герои (Итън Хоук е автор на два романа, а Джули Делпи е прекарала няколко години в САЩ). За разлика от заредената с бъдеще романтика на първия филм, "Преди залез"е по-меланхоличен. Но и по-зрял. Нищо чудно само след месец Итън Хоук и Джули Делпи да превърнат номинацията си за Оскар за оригинален сценарий в истинска статуетка.