Истории с хайти, разбойници и комити. "Сос ми грачиш, гарванчу" е своеобразно продължение на "Овньо льо вакал, каматан". Трябва да се четат и двете книги последователно, за да се убедим каква широта на духа, енциклопедични познания по темата притежаваше той, както и колко талантлив разказвач е Тодор Коруев ."Издателство "Захарий Стоянов" публикува лебедовата песен на нашия скъп приятел и блестящ автор Тодор Коруев, осъзнавайки безпределно ясно какво неподражаемо перо е загубила българската литература публицистика и журналистика. Но словото на Тодор Коруев е живо и ще продължава да живее, ... |
|
|
Наблюдавам се отстрани като в добър документален филм - гърча се от скрупули, като че ли искам да се оправдая за нещо, което е разбираемо. Всъщност какво искам да защитя - филмите си от забрава или да долажа, че животът ми не е протекъл напразно? В най-мрачните си мисли относно професията и ползата от нея стигам до извода, че съм преливала от пустото в празното. А колко по-полезна работа бих свършила, ако си останех в училището! Защото документалното кино по онова време по функциите си, не и по съдържанието си, беше елитарно изкуство. Не цялото, разбира се, но това, което ние, няколкото донкихотовци, правехме. А то ... |
|
|
Вълнуваща и завладяваща като романите на неподражаемия Спаркс , "Три седмици с брат ми" е искрена и топла история за семейството, любовта и надеждата. Никълъс и неговият брат Мика поемат на триседмично пътешествие в тежък и за двамата житейски момент. През Мачу Пикчу, Великденските острови, необятната пустош на Австралия до Етиопия, Индия и Камбоджа, двамата си спомнят бурното детство, драматичните моменти, както и щастливите развръзки. Братята откриват пътя един към друг, но и всеки за себе си намира вдъхновение и мотивация да следва мечтите си. Те ни припомнят да приемем това, което ни предлага животът, да ... |
|
|
"В годината, когато се отбелязва 100-годишнината на Иван Пейчев (1916 - 1976), това издание напълно отговаря на очакванията на почитателите на неговата поезия. Използван е ясен съставителски ход - да бъдат очертани онези моменти в избора на почерк на Иван Пейчев, в които се изгражда уникалната Иван-Пейчева поетика и заработва особеният езиков модел, превърнал се в емблема на неговото творчество. Авторът се нарежда сред българските класици на ХХ век. Това е канонът на неговото поетическо творчество - свод от творби, който може да бъде препоръчан на новите читатели от XXI век." Пламен Дойнов ... |
|
|
Културен продукт под мотото: "В преспапие от лампа полицейска балерината се подвизава с героините си лирико-епически!" по художествен проект "Рентгенова снимка от ноар" на Ателие за приложна поезия & артмениджмънт. P. S. Сюрреалистична симулация на реална критична ситуация в контролирана среда. "Стихосбирката на Добромир Георгиев е концептуално явление. Георгиев е краен в естетиките си: има неща, които мрази, и неща, които обича, и непрекъснато го демонстрира на читателя. Ще се оптам накратко да формулирам по една Света Троица и в двете групи, като не пропускам да подчертая, че става дума за ... |
|
|
Културата - родова, регионална, национална, европейска, световна. Културата - елитарна, масова, младежка. Културата - от танците и маските на племето догон до комиксите и Интернет Културата - от първобитното изкуство до Анди Уорхол и Кристо, от храма на Амон в Луксор до музея "Гугенхайм" в Билбао, от висящите градини на Семирамида до японските дзен-градини... Тънката книжка е ценна не само с познанията, които дава, а най-вече с това, че събужда любопитство и желание за повече култура, за културно самоопределение в днешния застрашен от обезличаване глобален свят. ... |
|
|
Роуз Вълшебната ми Кръстница (наричана още фея, магьосница и вещица) имаше червени ботуши, дълга пола с много фусти, за да се предпази от вятъра, когато обикаля с метлата и островърха шапка. Тя беше орисница. Даваше на децата шарен живот и когато пораснат, оправяше кашите, които забъркват. Тя гледаше в кристално кълбо, можеше да влиза в сънищата на хората, беше рокаджийка и имаше гадно чувство за хумор. ... |
|
|
"Светът на Цвета Иванова е люлка за пораснали деца, картина на талантлив художник, пасторална емоция, уютна и "щастлива къща", жив пейзаж, през чиито зелени морави текат реките на тъгата. В тази книга думите имат тръни, детството е пришито с кръпки от спомени към настоящето на "сладкия хляб", а любимите хора са "дъга, тишина и посока". Цвета пише стихове, родени в тъга или от обич и в тях е светло от пречистващата сила на болката. Но онази, която ни извисява до високото на смисъла. Светът ѝ е разказ за живота - цял, завършен, несъвършен... човешки. Остава само да го видите през ... |
|
|
Димитър Мавров е сред новите имена в българската поезия. За себе си казва, че е циничен хлапак и старец воин, намиращ вдъхновение навсякъде. С течение на годините писането се превръща в начин да изразява стихията в душата си - онази сила, скрила се под черните му криле. А дали е благословия, или проклятие - отговорът е във вашите ръце. ... |
|
|
Наричали са ги свадливи, самохвалковци и недисциплинирани, ала и смели, поривисти и щедри... Още от древността галите будят очарование и въпроси. Кои са били мъжете, биещи се дивашки и полуголи? Народът, превзел Рим, доста преди Цезар да завладее страната им? Имало ли е човешки жертвоприношения? Отличавали ли са се друидите с магически способности? Наистина ли е битувало вярването, че небето може да се стовари върху главите им? И те ли са предците на французите? Утвърденият археолог Жан-Луи Брюно, редом с младите си читатели, преброжда галската цивилизация и търси следите й в днешния ден. А галите са завещали не само ... |
|
|
Писма до Диди - 1960 - 1970 г. ... Поетичен хербарий на копнежа. През 1960 г. Х. К. Артман пише изпълнени с копнеж писма и духовити пощенски картички, към които прибавя и любовни стихотворения (по-късно включени в стихосбирката "Auf meine Klinge geschrieben" (написано върху резеца ми) - всички те адресирани до младата актриса Диди Махер от Клагенфурт, където тя продължително време се лекува от тежко заболяване и където поетът често я посещава. Епистоларните и лирически "вербарий" са съчетани с изрезки на карикатури и пасажи с шрифт на санскрит, който и поетът, и актрисата са умеели да пишат и четат. ... |
|
|
Представете си, че седите с крал Олав в метрото на Осло по време на петролната криза през 19736 г. Дали точно зад монарха не седи престарял старец с натрапчиво поведение, цапнат в устата, който преди да бъде изхвърлен, дори успява да извика: "Дреме ми на оная работа!"Дами и господа, нека ви представя Бернхард Вал, невротик, главен патолог в моргата на окръжна болница, разказвач и главен герой в завладяващия "голям роман за един малък човек" на Ларш Собю Кристенсен, трън в очите на собствения си живот, но и на нормата като усмирителна риза и на приспивния идиличен социален модел на Норвегия. Запазената ... |
