"Имало е такъв съветски писател - Леонид Добичин. На едно от събранията през 1936 г., на което "формалистите" били подложени на сурова критика и той също получил порицание ("позорно", "подражание на Джойс", "Добычин е нашият ленинградски грях"), след като му дали думата (излязъл отпред, огледал всички и казал: "За съжаление, не мога да се съглася с това, което бе изречено тук"), напуснал залата и завинаги изчезнал..." Дмитрий Воденников "Той не приличаше на никого. Самобитен. Съществуваше в литературата - пък и не само в нея, - без да иска нищо, без да ... |
|
"В нашия век хората се застрелват, защото ги е срам от другите - от обществото, от приятелите... А през миналия са се застрелвали, защото са се срамували от себе си."Астрофизикът Дима Малянов е напът да разреши научна загадка и да запише името си в историята. Необичайни случки обаче прекъсват потока на откритията му - получава кашон с алкохол, непозната красавица звъни на вратата и се представя за съученичка на жена му, съседът на етажа е убит и главният заподозрян е той. Странни неща се случват и на неговите приятели, също корифеи в областта си. Необяснимите събития са недвусмислена покана към учените да ... |
|
Книгата е част от серията "Любимци на публиката". ... "...Бях осемгодишна, когато за Коледа ме избраха да играя "Танца на снежинката“ край общоградската елха. Ушиха ми пачка от бяла разтегателна хартия, цялата обсипана с лъскави пайети..."Такава е Надя Тодорова през 1933 -а , когато още не предполага каква популярност ще ѝ донесе киното и колко награди - театърът. Но дали сме я познавали истински? Ето че с тази книга имаме шанса да я доближим така, както не сме си и мечтали. "Книгомания" за пръв път публикува последната изповед на любимата актриса - пет изписани на ръка тетрадки. ... |
|
Коледа, подаръци, елхи. Опашки пред офисите на куриерите. Печката се моли силите ѝ да стигнат за всичко, което ѝ се готви. Махмурлукът се усуква като хиена и чака своя час. Дунавско хоро. Какво ще ни остане за първите дни на януари? С какво да се възстановим и подкрепим след празниците?"Защо тази книга е за нас? Защото историята на поезията е махало. И книгата на Мария е талантливо отклонение от точката на литературен покой. Защото стихотворенията в "Книга за нас" съдържат в себе онази сила на тежестта, благодарение на която трептят. Те знаят всичко, което съществува в противоположната посока на ... |
|
Днес милиони хора по света чакат за трансплантация на различни органи - сърце, бъбреци, черен и бял дроб. Още повече са тези, които са на хемодиализа. И лекари, и пациенти са убедени, че това е единственият начин да останат живи. Но дали това е така? Можем ли да възстановим (регенерираме) заболелия орган, без да го заменяме с друг? Все повече лекари и учени отговарят на този въпрос с "да". Но как да стане това? Отговорът на този въпрос ще намерите в тази книга. Тук е събран опита на трима големи учени, които са категорични, че увредените човешки органи могат успешно да бъдат възстановени. Това са Борис Болотов ... |
|
"Един мъж по следите на мистериозно среднощно изчезване, се връща по стъпките на своето и чуждото минало - в своя гардероб, сред руините на бащината къща, по софийските улици, на брега на Дунав, насред чаршията в Скопие. Преживявайки разпадането на своята любовна връзка, за да оцелее по следите на изгубеното, той разполага себе си на входовете и изходите на настоящето. Дали това интензивно издирване е в състояние да надмогне усещането за живота като съставен от страхове и липси? Възможно ли е един личен бог да стабилизира свлачището на живота, за да забави напредването на лудостта, която превръща хората в машини за ... |
|
"Кое кара един човек да премине границата? Да пожелае собствения си край или смъртта на другиго? Има ли още ценности и дали думата "грях" е отживелица в нашето модерно, забързано, пренаситено с технологии, съвремие? Къде отиде човечността? Кой изтри, от речника на хората, смисъла на думата "съвест"? Сеща ли се изобщо някой за Сократ, който минавайки по една атинска улица, зърнал свой ученик, който излизал от къщата на някаква блудница? Юношата се засрамил от лицето на учителя си и се дръпнал бързо, за да се скрие вътре. – Младежо – му рекъл тогава Сократ – не е толкова срамно да излезеш от такава ... |
|
Книгата "66 сонета" представлява сонетна поредица, издържана в стила на т.нар. английски сонет (единствено в Сонет III римуването е италианско) и е първата подобна авторска стихосбирка на български език. С едно изключение (Сонет XLIX), сонетите са написани в петостъпен ямб."Поетичните експерименти на Борис Мархолев заслужават вниманието на читателя не само поради опитното боравене със сонетната архитектоника - все пак авторът е един от отличните преводачи на Шекспировите сонети и на английска поезия изобщо. В неговите "66 сонета" идейните послания следват естественото развитие на жанра в ... |
|
"Съдържанието, което ще прочетете в Разкажи за твоята България, ще ви даде възможност да видите нашата България през очите на младите, търсещите, копнеещите, тези, които ще я пресъздават и изграждат през следващите години. Със сигурност ще я видите различна, специална и забележителна. Ще усетите цялата палитра от чувства, водили перата им. И съм сигурна, че и вие ще се влюбите в тях." Десислава Василева, създател и вдъхновител на проекта Работилница за репортери "Това, което държите в ръцете си, а скоро ще носите и в сърцето си, са пламъчетата таланти, които открива, насърчава и представя екипът на ... |
|
Тук са включени руски поети, като представянето им започва от Слово за похода на Игор, обхваща най-интересните имена - от Жуковски през Александър Пушкин и Лермонтов до Вознесенски и Вячеслав Куприянов. Украинската поезия е представена с преводи на Иван Котляревски, Иван Франко, Михаил Семенко, Дмитро Павличко и Иван Драч, а полската включва Кримски сонети на Адам Мицкевич , както и Леополд Стаф, Ярослав Ивашкевич, Велислава Шимбарска и др. Томът представя още словенски, сръбски и черногорски поети."В нашия филологически век не е излишно да се повтаря и потретя, че когато е добър, преводът на поезия надхвърля ... |
|
"... Изведнъж спътникът ни се изправи, очите му блестят, лицето сияе, струи благородство. Започна да говори, като че ли на себе си. Дали може в България, човек да си стъкми символично "по стъпките на Буда"? Да го нарече "по стъпките на българското". И започна да съпоставя необятната Индия с Велика България, на хановете от Волга и Кубан до Пеща на Дунав, високите Хималаи с Рила, Пирин, Родопите. Стигна до духовното на Буда и го сравни с българския дух и дело на св. св. Кирил и Методий, княз Борис, цар Симеон Велики. После нарисува със слово Рилския, Бачковския и Троянския манастири. Говори за ... |
|
Препис на съвременен български език: Д-р Николай Иванов Колев ."Празнуваме тази година-две велики исторически времена от изминалия 15-вековен път на българското племе. Това са 1000-годишнината от Симеоновия Златен век и 50-годишнината от Освободителната през 1877 - 1878 г. война и образуването на III-то Българско царство. С тези празненства съвпада и 10-годишнината от царуването на Негово Величество Цар Борис III. За голяма скръб обаче целокупният български народ в днешните празненства не може да участва. В поробените български земи: Източна и Западна Тракия, Македония, Добруджа, Царибродско и Моравско името ... |