"... Казват, че всеки човек си има някаква дарба, някакъв талант, само че при много хора този талант си остава неоткрит. А също пък казват, че при гените било един процент гениалност и талант и деветдесет и девет процента труд. Само че забравят да допълнят, че именно този един процент дърпа като локомотив деветдесет и деветте процента труд. С други думи талантът те кара да работиш и да се самоусъвършенстваш, а ако нямаш талант, ако нямаш мерак за нещо, няма въобще да се захванеш да го правиш. Ама пък и е извинение за някои човеци, значи, не бил открил къде е е талантът и нямал мерак за нищо, затова и нищо не подхваща. ... |
|
Уж сборник с разкази, а истинско чудо: пътят на духа и плътта през безкрайността до появата му в родилния дом - Съвършенство! И като в най-приказните приказки в разказаните истории се раждат деца, които приемствено вярват в Дядо Коледа ("Коледни подаръци"); после порастват и край на игрите ("Което е било"); препускат през историята, в която дават немалка дан ("Живи картини"). Тази "напълно законна гордост на Създателя" се бори и отстоява своето си в естествената подредба на живота - засмукала "цялата печал и безнадеждна обреченост на хората, безпомощни пред природата и пред ... |
|
Нобелова награда за литература. ... "Великите демокрации" е последната заключителна част от "История на англоезичните народи" на сър Уинстън Чърчил - най-монументалния труд в дългата му литературна кариера. Онова, което прави този том особено ценен, е оригиналното схващане на автора, че в сърцето на историята са политиката и войната, а историческият прогрес става възможен благодарение на героите. Великите личности според него притежават общи добродетели, като главните сред тях са смелостта и честта. Тук читателят отново ще може да се наслади на пъргавия стил на Чърчил, находчивите му сравнения и ... |
|
"Свастиката. Най-ранният известен символ и неговите миграции" представлява най-изчерпателното научно изследване на историята и употребата на древния символ на свастиката, което някога е правено. Авторът ѝ, Томас Уилсън, е бил директор на Департамента по праисторическа антропология на Националния музей на САЩ (сега Смитсониън). Той е участвал в разкопки на индианска надгробна могила в Охайо, където са били открити няколко големи медни свастики. Тази необичайна находка провокира интереса на Уилсън и дава начало на проучването, което впоследствие е описано в тази книга. Символът на свастиката се появява в ... |
|
Макар краят на 20 в. да е белязан от песимизма, историята на християнството е пропита с идеите на миленаризма повече, отколкото обикновено си представяме. Огромен брой хора вярвали, че Христос ще се завърне на земята, за да царува хиляда години с възкръсналите праведници. Най-сетне хората щели да заживеят щастливо. Дяволът, смъртта, грехът, адът щели да изчезнат. Това вярване, което се основава на пророчествата от Стария завет и на Откровението на св. Йоан, било оборено от св. Августин и задълго било забравено. Но в края на 12 в. възникнало отново, възкресено от перото на калабрийския монах Йоахим Флорски, чиито ... |
|
"Приятели, не искам да Ви разстройвам нервите - започна чичо ми с особено впечатляващ, да не кажа смразяващ кръвта глас, - та ако предпочитате да си замълча, ще го сторя, ала всъщност точно тази къща, в която сега си седим, е обитавана от призраци. - Не може да бъде! - възкликна господин Кумс. - Какъв е смисълът да ми казвате дали може или не може да бъде, когато аз току-що ви съобщих, че е така? - отвърна чичо ми леко обидено. - Заявявам ви, че къщата е обитавана от духове. Най-редовно в нощта срещу Рождество в Синята стая витае духът на греховен човек - човек, който някога е убил един коледар? С буца въглища. - И ... |
|
Наистина е трудно да се определи кои и колко са Езоповите басни . В последните столетия са събрани около 600 текста, претендиращи да са негови творби. Учените, занимаващи се с тази материя, като че ли са склонни да припишат на епохата (не толкова на самия Езоп) около 350-360 басни. Толкова са те и в настоящия превод, изпълнен по второто издание на Емил Шамбри от 1927 год. (Emile Chambry, Fables, Les Belles Lettres, Paris), включващо 358 басни, от които шест бяха отделени в приложението Съмнителни и неавтентични басни поради това, че героите в тях (, Демад) принадлежат към доста по-късна епоха. Към тези шест басни в ... |
|
Бестселър на Ню Йорк Таймс. ... Представен от автора просто като "обяснение в любов", "Огледалото на Дамаск" предлага увличаща и омайваща история на града от библейските амореи до революцията през 1966 г., както и очароващ и остроумен личен разказ за любимо място. За да обясни как днешен Дамаск се корени в хилядолетните пластове култура и традиции, Колин Таброн изследва историческото, художественото, социалното и религиозно наследство на дамаскци, като майсторски е изпъстрил текста с безброй анекдоти за пътници от отминали епохи. Колин Таброн е майстор на класическия пътепис и носител на наградата ... |
|
Котешки екшън за деца. ... Легендата за началото на света, която се предава от едно котешко поколение на друго, разказва, че в самото начало Създателя сътворил света съвършен. Хора и животни обитавали планините и полетата, пълни с храна и дървета за катерене, като живеели заедно в мир и разбирателство... Тогава хората объркали нещо, скарали се с някаква змия, яли забранени ябълки или нещо подобно и се наложило да ги изгонят от съвършения свят. Първите котки отказали да го напуснат, но вече било късно, злото било сторено и много недоволни, те си тръгнали последни от Рая. След известно време и сериозни проблеми с редовните ... |
|
"За всяка болка си има и билка". Да се отрича благотворното значение на билките в профилактиката и лечението на болестите би означавало пренебрегване на вековния човешки опит. Това особено важи за растенията, дълбоко сраснали се от векове с народния бит, обичаите и поразително точните послания на опитните лекари и лечители от древността до наши дни. Към тази категория без съмнение принадлежат здравецът и индришето. Българинът винаги е бил във връзка с обкръжаващите го растения и в продължение на цели векове е наблюдавал и изпитвал ония от тях, които са му правили впечатление било със своите ярки и красиви ... |
|
Второ преработено издание. ... Какво е обществото, в което живеем? Може да се каже, че обществото ни заобикаля отвсякъде. Това са близките, приятели, съседи, хора, случайно минаващи покрай нас. Това са техните постъпки, отношения, взаимодействия, симпатии и антипатии, ценности, норми и правила, но ние живеем в града и на село, преместваме се на различни разстояния в зависим от целите със различни цели. Така обществото е място за живот - било то близко и родно, било то непознато, чуждо и далечно. Днес всичките тези, а и много други неща и обстоятелства в обществото, не само близкото, но и далечното като че ли стават ... |
|
Един млад мъж на име Самуел умира в ужасна катастрофа. Било ли е това инцидент, или е било самоубийство? Историята скача напред и назад във времето, смесват се минало и настояще и ние следваме Самуел чрез спомените на приятели, семейство, познати. Всички те разказват различни версии, някои твърде противоречиви - говорят за Самуел, за себе си, един за друг, търсят вината си за случилото се. В крайна сметка какво остава от всички наши кратки спомени? На кои снимки на паметта може да се вярва? И какво е скрито от това, което не си спомняме? "Всичко, което не помня" е увлекателна приказка за любовта, приятелството и ... |