Стоян Аргиров е български филолог и преводач, създател на българската библиотекарска наука. Той има особено големи заслуги за уреждане на библиотечното дело в България. От 1903 до 1930 г. е директор на Университетската библиотека и полага основите на нейната модерна подредба. Той е и първият преподавател по библиотекознание в СУ "Св. Климент Охридски". Автор е на повече 70 публикации в областта на библиотекознанието. Най-значимият му труд е "Ръководство за уреждане на народни, общински, ученически и частни библиотеки" (1898г.). ... |
|
"Казвай какво да правя? Готова съм да изпълнявам твоите желания. – Ти си длъжна да правиш това. – Казвай, чуваш ли ме? Казвай какво да правя, защото иначе... – Пей - като не можа да измисли нищо друго... – Ще пея... Започвам - рече жена му и запя. Пееше хубаво, макар гласът ѝ леко да потреперваше. Васил помисли, че е полудяла, но после свъси вежди и каза: – По-високо, не чувам. Жена му повиши глас, но вече пееше и плачеше..."Когато във вкъщи отиде, там си булче не найде... после го търси, потърси, Стоян си ножче извади, на Руска главата отсече..." – Спри! - извика Васил, завладян от злоба, че в такъв ... |
|
Кога да ги търсим? Къде да ги намерим? Как да ги познаем? Какво е лечебното им действие? ... |
|
Роман за деца и възрастни."Посвещавам тази книга на всички деца, останали без родители. На всички учители, избрали благородното призвание да се грижат и възпитават малчуганите в домовете за сираци, както и на целия помощен персонал, помагащ им в този достоен труд. На онези, които по различни причини, мотиви и чувства са протегнали ръка на изоставените или по други причини останали без родители деца, осиновили са ги и им даряват родителска обич, за да растат и живеят щастливо, като семейство Здравкови. На политици, общественици, бизнесмени и обикновени хора, помагащи с дарения или по друг начин, да направят живота ... |
|
Завършил Музикалната академия, още от самото начало на професионалния си път, Стефан Кънев се насочва към българската народна музика, за да създаде огромно по количество и значимост творчество. Класическото музикално образование не само не го ограничава, но и му помага във вникването във фолклорния първоизточник, в деликатната намеса, в изяществото на използваните музикални средства и форма. Хиляди са песните и мелодиите, изпети и изсвирени от най-големите изпълнители от всички фолклорни области на България: Верка Сидерова, Илия Аргиров, Калинка Згурова, Стайка Гьокова, Йовчо Караиванов, Стоян Величков, Никола Атанасов и ... |
|
Гинка Иванова е родена и живее в гр. Пловдив. В началото на творческата си кариера е работила с Димо Айвазов, Огнян Видев, Иво Папазов, Нешко Нешев и оркестър Брестовица - 25 години с ръководител Яшко Аргиров. Осъществява турнета в Дания, Гърция, Югославия, Румъния и други страни. В настоящия албум Гинка Иванова отново работи с дългогодишните си колеги Яшко Аргиров, Нешко Нешев, Кольо Аргиров, а също и кавалджиите Петко Кънев, Виктор Йорданов и Божидар Симеонов - гайда. Аранжиментите са на Румен Ангелов и Виктор Йорданов. ... |
|
Народ, психология, време. Превел от чешкия ръкопис: Ст. Аргиров. ... Книгата на големия чешки учен и приятел на България Константин Иречек заслужава поредното си преиздаване. В нея са описани с подробности началните години на възсъздаването на българската държава, трудностите и тегобите, великите и смешните неща, нищетата и духовността. Двата тома са с твърди корици и са изключително добре оформени в художествено отношение. ... |
|
Българския дневник на Иречек отбелязва от ден в ден, в течение на пет години, всичко преживяно от него в подножието на Витоша в периода, когато се полагат основите на новата българска държава и се оформява новият културен облик на столицата. Като в калейдоскоп тук се мяркат и изчезват, за да се появят отново, най-пъстри картини, засягат се тревожните злоби на времето, сериозните държавни и обществени събития и комичните, често твърде показателни за историята на нравите, случки. Но най-интересни са за нас днес снимките от натура на множество личности, играли първа роля в политическия и културния живот. Пред нас ... |
|
Спомени от живота и дейността му преди Освобождението. ... "От 1864 година до Освобождението "влачих въжето" след себе си. Слава богу, доживях да видя свободата на родината си. Много жертви се дадоха за нея. На свой ред и ние, русенци, дадохме всичко, каквото можахме, според своите скромни възможности, за извоюването на тази свобода. Не сме работили тогава с оглед на бъдещи някакви материални облаги, защото тогава идеалът ни беше само свободна България. Струва ми се обаче, че по отношение на Червеноводската чета се извърши навремето една голяма неправда от Народното събрание. Нейните участници не се ... |