Животът, любовта и смъртта на Димчо Дебелянов . ... Трагедията на Първата световна война отнема живота на един от най-талантливите ни и обещаващи поети - Димчо Дебелянов. Неговата преждевременна смърт се превръща в непрежалима загуба за българската литература. Впоследствие за изучаването на творчеството и загадъчната същност на поета ще бъдат посветени немалко книги, сред които се откроява една. Бездомник в нощта от Владимир Русалиев е своеобразен очерк за изпълнения с трудности и скърби живот на Димчо Дебелянов. Отпечатано за първи път през 1936 година, изданието разкрива сложната личност на поета, връщайки читателя в ... |
|
|
Поредицата "Шедьовър" представя на българския читател безсмъртни образци на световната литература. ... "Сън в лятна нощ" в някои отношения представлява връхна точка в творчеството на Шекспир . Заедно с "Напразните усилия на любовта" тя е едната от двете му най-лирични драми, останали ненадминати сред всичко, сътворено от него, по своята красота. Никога вече той няма да даде такава воля на своята фантазия. Съчетанието от поезия и фантазия, от комедия и фарс прави от "Сън в лятна нощ" нещо единствено и неповторимо в световната литература. "За мен - споделя преводачът Валери ... |
|
|
Из историята на Нощен хоризонт. Румен Стоичков е дългогодишен водещ на предаването Нощен хоризонт, за което има към 1300 изяви пред микрофона. Член е на СБЖ и е автор на книгите Преди забравата, Из стръмнините на България, Някъде там , Сърце на длан , Ожадняла река , По билото на миналото , Полъх от дълбините и Броеница от гласове . Звуците на нощта е неговата девета книга. Тя е своеобразна история на предаването Нощен хоризонт, което на 3 януари 2024 г. навърши 40 години от появата си в ефира на Българското национално радио. Румен Стоичков е завършил специалностите Българска филология и История в Софийския ... |
|
|
"Много деца се мръщят, когато наближи време за сън. Никак, ама никак не обичат да си лягат! Това означава край на игрите, означава, че трябва да си мият зъбките и да подредят разхвърляните играчки. А после мама гаси лампата и става тъмно... Мечо обаче се радва, когато мама му облича пижамката и го слага да спи. Той знае - време е за приказка! – Хайде, Мечо, затвори очички и слушай. Имало едно време една голяма гора, в която живеели катеричета, зайчета таралежчета, лисичета. Те били мънички като теб и също като тебе се готвели за сън..." Из книгата Илюстрации: Тони Улф . ... |
|
|
"Бунтар, професионалист и накрая поет, може би така са подредени етапите в човешкия живот. Не изключвам да има и следващи, но от разстоянието на моите току-що навършени 50 години като такъв ме определят книгите ми. Поетичната от тях държите в ръцете си. И тя, като най-малкото дете в семейството, привлича най-много вниманието и симпатиите на родителя. Надявам се да спечели и вашите! Голямата любов е нещо, което заслужават всички, за което си струва да живееш и разказваш. Приемете скромния ми опит да предам усещанията, емоциите и опиянението, свързани с моята..." Апостол Мушмов ... |
|
|
Това е един роман за прехода, отличаващ се с неподправеното си чувство за хумор. Наситен е с ирония, с абсурдни и трагикомични ситуации, а колоритността на героите е подсилена с техния твърд врачански диалект. Слухове за заровено тракийско съкровище, аромат на младо вино и подкани за игра на карти някак все изместват по приоритет скучните притеснения за бъдещето... "Историята на този роман може да се приеме и като фигура от сюжета му. Тя започна след запознанството ми с Рей Бредбъри на представянето на книгата му "Сляпо каране" в Чикаго, с разговори далеч от литературата и писателския занаят. Тогава бях ... |
|
|
Маргарита Петкова пише за любовта както никой друг, а в стиховете ѝ хиляди българи припознават собствените си чувства. Затова нейните стихове се приписваха на ръка, след като книгите ѝ още с излизането им моментално свършваха в книжарниците. Сега се споделят в социалните мрежи, но продължават да палят същите емоции. Най-пресният пример са Белите ми нощи - спечелилите си хиляди почитатели стихове на поетесата (още докато се раждаха) и събрани сега между кориците на книгата ѝ. Маргарита Петкова отново пише за любов, но чертае нови посоки за българската поезия. Тя отново е предизвикателна. ... |
|
|
"Искате бели нощи? Как да ви кажа - единственият начин е да си издрапате до тях през черните дни. И не, не съм черногледа или цялата в бяло - животът е такъв, редуват се нещата, както денят и нощта се редуват, горе-долу поравно. Даром даденото също трябва да се плати. Всичко, което искаш в този живот, трябва да си го изработиш. Има ли, питате, такава любов? Има, разбира се. Всяка любов е такава. Когато две любови се срещнат и се познаят, тогава са белите нощи. Дори посред бял ден. Адски е просто, затова не можете да го разберете, все усложнявате. Отвътре навън, не обратното. Малко като в приказката за златната вода ... |
|
|
Дискът съдържа песни за Коледа, зимата и Нова година. ... |
|
|
Книгата представлява интервю или по-скоро беседа между Ромен Гари и Франсоа Бонди, приятел на автора от детството, в което писателят говори буквално за всичко. Повечето неща се въртят около дипломатическата кариера на Гари (включително в България). По този въпрос споделя любопитни неща. Говори за кариеризма, шантажите и убийственото лицемерие в тези среди (разбира се, нищо изненадващо), което съперничи и на това в киносредите в Холивуд. За аза, издигнат в култ до умопомрачение, за мачизма у мъжете и политиците, за деликатните си лични отношения с Де Гол... В някои моменти Гари отговаря чисто дипломатично, така че да не ... |
|
|
В "Захранване на нощта" има два свята - единият е уж вече известният, вторият е този, който усещаме като истина: деликатните заплахи на съдбата, предупредителният ход на часовниците, самотата сред множеството. И докосването на Бога, когато сам си забравил, че имаш нужда от помощ. За поезията на Иглика всичко е живо - пламъците, стъклото, светците от календара. Земята, която ни чака обратно. Ние самите, когато имаме очи да се видим един друг. Кристин Димитрова "Откъм светлата страна на живота. Откъм пъстрия обред на обичта. Иглика Дионисиева посява тайни в стиховете си и ги оставя да разцъфтят." ... |
|
|
Ариел Прайс, която сякаш тъкмо е подредила живота си, се буди в хотелска стая в Лисабон и е сама. Съпругът ѝ го няма - без предупреждение, без бележка. Не отговаря и на телефона си. Нещо не е наред. Никой не може и не иска да ѝ помогне - нито в хотела, нито в полицията и в американското посолство... Към нея единствено изникват въпроси, на които не е сигурна, че изобщо може да отговори. Какво точно прави половинката ѝ в Лисабон? Защо Джон я е взел на бизнес пътуването си? Кой би искал да го нарани? И защо тя знае толкова малко за новия си - доста по-млад от нея - мъж? Часовникът тиктака с бясно темпо, ... |
