В сборника са включени някои познати разкази като Птиците и Сега не гледай, по които Алфред Хичкок и Николас Роуг са заснели своите киношедьоври, а също непревеждани у нас творби като Монте Верита - за цената на това да търсиш истината и да се стремиш към безсмъртие и нетленна красота, Целуни ме още веднъж, страннико - за непредпазливите човешки страсти, които понякога завършват с далеч по-неприятни неща от разбитото сърце, La Sainte Vierge и Гафът - за умението ни да се самозалъгваме, само и само да си спестим горчилката и разочарованието, когато сме изправени пред смъртна опасност. С вкуса си към странните съвпадения, ... |
|
|
"Аз и от звездите съм далече на един милион светлинни години, но това ми пречи да ги виждам, когато заблещукат нощем върху небето, да си мисля за тях и дори понякога да имам мълчалив диалог с тях, защото мисълта ми стига много бързо до блещукащия нощем небосвод, тя мигновено стига до него, разорава го нощем и посява там най-тайните си семена. О, какви семена само съм посявал в разораното нощно небе! И колко пъти се е случвало, докато го разоравам, да падне в браздата по някоя звезда и да остане там затрупана, но аз никога не се спрях и не погледнах назад, защото никой орач не се спира и не се обръща назад да погледне ... |
|
|
Ако сме честни към себе си, ако е останало нещо от националната ни съвест трябва да признаем, че се разминахме с обещанията, с надеждите ни за повече възможности за лична свобода и справедливост. С тях ни вкараха в убийствения водовъртеж на престъпления, беззаконие и нищета. Разминахме се. Шири се невежество, простащина. Подмениха се националните ни ценности, които са ни запазили като народ повече от 1300 г. Думи като достойнство, чест, родина потънаха в люта битка за пари, за имане, за власт. Красотата, любовта, семейството станаха стока, път към влиятелни крадци, търгаши, политици. Но все още, някъде в дълбочината на ... |
|
|
Сборник с фрагменти и разкази, пропити със силни човешки съдби, разклатени от отчуждението на емиграцията, носталгията по дома и прехода на времето. Валентин Митев е събрал спомени и мъдрост с проницателния поглед на умел писател, който ни напомня, че един другиго е всичко, което имаме. Разкази, сътворени с тиха усмивка на човеколюбие и притаена надежда. Единствената тревога, която се прокрадва като чужденец по граничните линии, е тази на наследството, за паметта. Място за страхове обаче не може да има, когато пишеш истината, както прави настоящата книга. "Поличба" е късен дебют за Валентин Митев, но черпи ... |
|
|
В дебютния си сборник, предхождан от романа "Единадесет дървени улици", Иван Марков фино рисува различни измерения на най-красивото чувство. Разположени по стрелките на часовника, разказите нямат собствени имена, а обозначения – криминален, приказен, трогателен, най-обикновен, приключенски, празничен, песимистичен, истински, природозащитен, международен, научнофантастичен и музикантски... но това, което ги обединява, е любовта, пронизваща живота на всеки. Защото винаги е време за любов, във всеки час и всяка минута. ... |
|
|
Българин е герой на холандската писателка Маренте де Моор . След успеха на романа "Нидерландската дева", радушно приет от българските читатели, дойде среща с "Уютни разкази" на Маренте де Моор (изд. Изида , превод Анета Данчева-Манолова). Холандската писателка е спечелила най-големите литературни награди в родината си, както и Наградата за литература на Европейския съюз. Самата авторка е красива, интелигентна и фина, но не само като външност, но и в книгите си. Това обаче не ѝ пречи да обрисува и несретници в живота или груби, първични хора. Такъв например, но само в първия момент, при това ... |
|
|
"Покъртителна проза, на която биха завидели мнозина от днешните колеги. Работата не е в завистта, а във възхитата. Да, ние забравихме да се възхищаваме един на друг, забравихме да се прекланяме пред таланта, какъвто безспорно стои зад всеки ред на настоящия сборник. Казвам го не като приятел, а като ценител на добрата белетристика, на чистия разказ, на иронията и сарказма, които ме натъжаваха и разсмиваха в десетте брилянтни разказа на Йордан Иванов. Явно през всичките години той не е спирал да пише и е работил върху стила си. Не го хваля, а отчитам достойнства." Емил Андреев ... |
|
|
"Разказите на д-р Борис Таблов са пропити с много човещина и емпатия, които са ни толкова необходими днес, за да можем да излезем от пандемията, запазили човешкото в себе си." Георги Бърдаров "...Един лекар в ролята на писател. ...От първо лице за суровата реалност на спасяващия животи. ...Как да не забравяме, че преди всичко сме хора дори и изправени пред края." Из книгата Д-р Борис Таблов е анестезиолог-реаниматор в Нойрупин, Германия, където работи от 2010 г. Привлича внимание с публикациите си в социалните мрежи в началото на пандемията. Скоро след това разкрива таланта си за писане с поредица ... |
|
|
Антун Густав Матош (1873 - 1914) e хърватски поет, писател, публицист и критик, ярък представител на модернизма в хърватската литература. Творчеството му е повлияно от френските символисти, на първо място от Бодлер и Маларме, и "папата на френския декаданс" Юисманс. През своя кратък, но бурен литературен живот Матош публикува три сборника с разкази - "Трески" (1899), "Нови трески" (1900) и "Уморени разкази" (1909), няколко сборника с есета - "Хоризонти и пътища" (1907), "Наши хора и краища" (1910) и др., около 80 стихотворения и поеми с философски мотиви и ... |
|
|
"Детство" е един много специален сборник, сътворен с любов и сърце, със спомени от детството на тридесет и четири човека, споделили една своя съкровена емоция. В книгата са събрани тридесет и пет разказа, малко носталгични, понякога тъжни, много топли, изключително весели като смешните случки, описани в тях, но най-много – прегръщащи ни с онзи незабравим воал на приказното ни детство. Книгата със спомени е замислена и създадена с цел да помогне на децата в един от най-трудните им периоди – когато за първи път се сблъскват с думата диабет – неканеният гост в семейството им, с когото се налага вече да се ... |
|
|
"Привечер стигнаха границата и Нена Даконте забеляза, че пръстът ѝ с венчалната халка продължава да кърви. Митничарят, с наметало от груба вълна върху лъскавата триъгълна шапка, прегледа паспортите на светлината на карбидната лампа, като едва се държеше на крака под напора на пиренейския вятър. Двата дипломатически паспорта бяха редовни, но той вдигна лампата, за да се увери, че снимките отговарят на лицата. Нена Даконте беше почти дете, с очи на щастлива птичка и медената ѝ кожа излъчваше карибски зной в зловещата януарска вечер, а тя тръпнеше, потънала във визоново палто, по-скъпо от едногодишната ... |
|
|
"Хуморът на Николай Русев е необикновено преживяване. Авторът е увлекателен разказвач, в чието слово всичко е премерено. Няма излишна дума или претенциозно сравнение. Той сякаш гледа отстрани хората и добросъвестно ги рисува в словесните си картини. Героите му са смешни, абсурдно комични, понякога гротеска на човешките слабости. Предишните му книги (Козидор и Сотир Пазвански ) носят тънката ирония на британския хумор. А страшното в хумора е, че той е преувеличената истина. Книгата на Николай Русев е с необичайно заглавие. Живарник е дълга мрежеста торба, в която рибарите прибират улова. Какво ли няма там! От ... |
