"Когато се вглеждам в своя живот възможно най-съсредоточено, виждам, че той е низ от любовни раздели със спектакли. Може би професията ми е виновна - такава една тъжна професия на непрекъснато изоставяни любовници, които са длъжни да се влюбват пак. Искам да разкажа за спектаклите, в които съм участвал и които съм правил. За мене те са един низ от живо хора, които са ме направили такъв, какъвто съм. Много от тях не са се представяли в театрално здание, те са се разигравали в живота. Но това никак не им е попречило да се забият здраво в спомените ми. Нещо повече: тия именно нетеатрални спомени са изглежда арсеналът на ... |
|
"Трябва да призная, че никой друг български писател не е оказвал върху мене такова влияние... За неговите чудни книги напълно прилягат словата на отец Сисой, които самият Елин Пелин написа в "Под манастирската лоза": "Книгите са като хората - когато остареят, стават мъдри. Науката и мъдростта са дело на миналото. Настоящето винаги е било море от чувства, по което се клатушкат хорските души, несигурни в своя път. Техните сълзи, техните вопли, радости, стремления, измами и душевни тържества, техните мисли и опити падат като скъпоценни бисери в бездните на това море. И когато то се оттече в далечното ... |
|
Третият том от съчиненията на Захарий Стоянов включва неговите трудове свързани с такива титани на Българското възраждане като Васил Левски , Любен Каравелов , Христо Ботев . Тук е и книгата му "Четите в България на Филип Тотя, Хаджи Димитъра и Стефан Караджа". Изданието е придружено от бележките на Тодор Ташев. Поместени са статии от Александър Бурмов, Стефан Каракостов и Николай Жечев. "И когато описва живота и делата на видните революционни дейци, и когато проследява героичния път на четите, Захарий Стоянов поставя винаги на преден план ролята на народните маси, силата на народа. Неговите симпатии ... |
|
"С драматургичното си творчество Иван Вазов е създателят на българския театър. А с усилията си като писател, общественик и министър ратува да създаде, както е във всички европейски държави, български национален театър под управлението на държавата. Националният театър е немислим без национална драматургия. Това внушава и Иван Вазов в своите публицистични и критически статии, както и с политическата си дейност. Словото на българския драматург трябва да звучи от българската сцена. Драмите на Иван Вазов са сценични, написани в съотвествие със законите на театъра. В тях има действие, конфликти, важен за разрешаване ... |
|
Книгата "Лични свидетелства" е част от поредицата "Съчинения в 8 тома" на издателство "Захарий Стоянов". Книгата обхваща събития, портретува личности, които са знакови за българската история - превратът през 1881 г., последвалите вътрешни и външнополитически събития. Откроена е оригиналната личност на Чардафон Велики. ... |
|
Като шило в торба, както казва народът, перото на драматурга Панчо Панчев не стои мирно, а често изневерява на театралните подиуми и с променлив успех ухажва почти всички литературни жанрове. Той е автор на книжката с лирика „Неизречено на глас" и на книжката с басни „Магарешки мечти", на сценарии за известни анимационни филми - „Дупката", „Наследници", „Страст", писал е фейлетони и епиграми, публицистични статии и есета, награждаван е за разказ... Второто от трите томчета с „избрано" между моите писания („Панчо Панчев извън театъра") представлява шарена торба, пълна с опити в ... |
|
""Хайдути" от Николай Хайтов ни дават нравствения и исторически мащаб, елементите на едно национално самопознание, което ни противопоставя на "мързеливата човешка правда" и въпреки многобройните горчиви примери е извор на исторически оптимизъм. Те ни приобщават към един свят на саможертва и благородство, издигат ни до най-светлите върхове на българщината и ни карат да изживяваме с патриотична гордост и въодушевление най-героичните и драматични епизоди на нашето историческо минало, за да не дадем да угасне в душите ни техният огън и да не забравяме с колко кръв и самоотричане е заплатено името & ... |
|
Вероятно най-смешният роман на Любен Дилов, посветен на Карнавала - малката, безкръвна революция, при която маските сменят социалните роли. Мъжът става жена, слугата - господар, беднякът - милионер. И няма жертви, освен нечии внезапно пораснали рога... Какво ще се случи, ако на легендарния Габровски карнавал изведнъж се появи повреден извънземен, който приема външния вид, маниерите и мислите на последния човек, с когото се е сблъсквал? В гордата си история българският Манчестер - Габрово, е преживял много смешни и необичайни случки, посрещал и изпращал е чудаци и зевзеци от цял свят. Но само в "Парадоксът на ... |
|
Философия на неравенството Смисълът на историята Новото средновековие ... Издателство "Захарий Стоянов" поднася на българския читател уникално шесттомно събрание на съчиненията на великия руски философ Николай Бердяев . За него съставителят и научният редактор проф.д-р Исак Паси пише: "За Бердяев е наистина трудно да се каже какво е той повече, в коя област неговият талант се изразява по-силно: във философията (онтоло! пята и гносеологията), в етиката, в социологията, в политологията или във философската антропология. Всички науки за човека (но не като природно, а като социално същество) привличат ... |
|
Поетът е включил в първи том на четиритомните си избрани творби от най-ранните си стихове писани през периода 1950-1963 г. до творбите в последните му засега книги "Човекът е въпрос", "Аспиринов сняг" и "Вечерна дъга". Георги Константинов е сред най-талантливите български поети, които осъвремениха нетленното същество на любовта, като му вдъхнаха чувствителността на ежедневния човек и го потопиха в драматизма на реалния живот. "Той е от тези, които истински обичат живота, и имат таланта и смелостта да бъдат такива, каквито сами са си избрали да бъдат.Един творец, чиято заветна мечта е ... |
|
"Можем ли да си представим какво би било без Вазов от Освобождението насам? Какво празно щеше да бъде цялото това време, колко просто и безсъдържателно! Защото оттогава и до днес не се роди друг мъж по-силен, по-характерен, по-светъл и по-талантлив, който да носи и запечата така неуклонно, така ритмично и така завършено всички борби и идеали на тая епоха, всичката ѝ гордост от сенките на миналото, всичката ѝ вяра в бъдещето, всичката ѝ наивна радост и трагична скръб в настоящето. Неговото име бе символ. Той беше гигант и блясъкът на неговото чело се виждаше от всички поломени грани¬ци на нашето ... |
|
Всяка нация излъчва рано или късно литературните си икони, непреходните емблеми на своята себепостигнатост и достойнство. За Франция това са Юго , Балзак ; за Англия - Шекспир , Дикенс ; за Русия - Толстой , Пушкин ; за Германия - Гьоте , Шилер; за Италия - Данте , Петрарка; за Испания - Сервантес … България, слава богу, също има писател, който е станал завинаги нейно лице, разпознаваемо за самата нея, а и за света. Това безусловно е Иван Вазов с "Епопея на забравените", с "Чичовци", с "Немили-недраги" и над всичко останало - с романа, който на границата между XIX и XX век, между ... |