"Когато Бог създал човека и започнал да разселва децата му по Земята, най-първите и може би най-красиви потомци на Адам и Ева Той заселил край морския залив на Варна и по околните хълмове. Разпръснал ги по поляните край горите и около езерото. Тези хора били снажни и сръчни, с правилни черти на лицето, с великолепни пропорции на тялото и умеели да правят възхитителни предмети от бронз, злато и сребро. Така казват археолозите и антрополозите от всички краища на света, когато се съберат във Варна. А казват също, че не се знае другаде и по същото време други хора да са правили подобни златни предмети от същия като ... |
|
|
"– Ръка на ваятел изкусен нека изсече върху плочата на гроба ми образ на пепелянка, която смуче очи на орел: тъй аз искам! И всеки минувач да знае, че стои пред гробницата на царица Ирена: тъй аз искам! И всеки тугин да помни, че оброк на вечна мъст е тази гробница, дето спи пепелянката: тъй аз искам! И влязат ли в обител "Света Параскева" иноци да чевствуват по светли празници паметта на княз Бенеамина с литии и църковни ектении, и промълвят ли, че той учил българите да не убиват , моята сянка ще се отдели зад тъмни кипариси над гробницата и ще изрече с властен глас: "Той уби мене - царицата на ... |
|
|
"Като птици са народните празници за българите - ще долетят, когато ти е тъжно или весело на душата, ще кацнат край теб, когато мъка те е срещнала, за да подхванат вярата ти... Като птици са народните празници - летят, прелитат, но винаги са с българите, защото те са духът на дедите." Николай Ников Книгата е един традиционен, богато илюстрован български календар, където подробно са описани празниците на българите, зародили се и съхранени през годините, именните дни, някои от които съпътствани от легенда. Показани са и различни обредни хлябове. Това всъщност е алманах, белязан от дати, носещ духа на дедите ни. ... |
|
|
В книгата са изложени в обобщен вид основните антропологически и аксиологически концепции за масите. Същевременно се проследяват съвременните социални превъплъщения на човека-маса (икономически агент, фигура на власт и деформатор на информационната и културната среда), обуславящи понятието неомасофикация. Според автора триумфът на масите се състои във вече общоприетата нагласа, че маси всъщност няма. (Като следваме тази логика, е ясно, че всъщност няма и елити.) Средните хора до такава степен са превзели социалния пейзаж, че вече е трудно доловима разликата между тях и хората с качества. Нещо повече, индивидите-маса са ... |
|
|
Книгата събира проучвания от различни години. Направен е опит да се разгледат обхватно най-значимите аспекти от живота на възрожденската словесност, начините на осмисляне на себе си и света в творенията на представителни за епохата автори, оформили жанровия регистър на литературата на Българското възраждане. Четенето на текстовете се основава на разбирането за множествеността на контекстуалните хоризонти, в които тези творения се разполагат, а самите творби проектират и моделират нови хоризонти. Това дава възможност да се проследи динамиката на промените в тях и да бъде осъществено реконструирането им в процеса на ... |
|
|
През последните няколко години нашумя името на Перперикон , намиращ се на Балканския полуостров, в южната част на България, на 20 km североизточно от гр. Кърджали в дебрите на Източните Родопи. В 2000 г. това все още беше малък скачен връх, обрасъл гъсто с бодливи храсталаци и къпини. Тук-там стърчаха зидове и се виждаха дълбоки изсичания в скалите, оставени от изчезнали древни култури. Някога на хълма са правени археологически разкопки, но изкопите отдавна бяха изоставени и буренясали. Преди няколко години дори хората от околните села бяха забравили пътеките нагоре. При тези условия, в горещия август на 2000 г., малка ... |
|
|
Както вероятно се досещате, романът на Николай Табаков "Синята гора" няма нищо общо с дърводобива. Той разказва живота. Катери се по стръмнините на собствените ни вълнения, спуска се стремглаво в личните ни бездни, плува във водите на нашето въображение. Колоритният език е примамка, изкушение, вечен гид в тази (странна) страна на чудесата. Пред непредубедения читателски поглед се изправят горските дебри на уж невинното ни самочувствие, планинските върхове на нашата предрефлексивна увереност, че сме точно ние, че сме тук и сега. Разпознаваме себе си в героите, без колебание вземаме страна, неспокойно отричаме, ... |
|
|
Романът е изграден върху два основни принципа. Четивност и опит за отговори на вечни, екзистенциални въпроси. Литературата може да ни върне назад или напред във времето, може да ни позволи да помиришем аромата на петунии, може да чуем "песента на колелетата". Но освен всичко това, тя разполага с поразителното качество да остави свободно поле на читателя, където той да доизгражда (заедно с автора) характери, физически качества и панорами. Литературата може всичко, понякога да замести живота. На страниците на тази книга един човек се пита: "Защо съм?". Друг отговаря. Трети замеря чудесната ни държава с ... |
|
|
Борба за ресурси сред топящите се северни ледове. ... Бързотопящите се ледове на Северния полюс откриват за държавите, задъхващи се от глад за ресурси, достъп до най-големите природни богатства, съществуващи на планетата. Днес за Арктика се смята, че е ледената утроба на земята. От Аляска до Норвегия и от Норвегия до Русия Арктика е атакувана от нефтодобивната индустрия. Всички нефтодобивни компании са обърнали взора си на север. Те вече са преминали отвъд проучванията и са започнали същински добив. Ледовете отстъпват, за да освободят място на революционни нови морски маршрути. Северният ледовит океан бавно се ... |
|
|
"Николай Хайтов пръв в българската драматургия, ясно и вълнуващо изрази тревогата си от откъсването на човека от неговата кърмилница - природата. Той я показа не само като естествената среда за труда и радостите от труда за човека, но и като мерило за неговата нравственост. Това беше нов и ясен глас, който предупреждаваше, че трудът не може да бъде плодоносен, ако не е творчески, ако не носи радостно опиянение, ако не изразява свободната воля на човека. И това прозвуча в рязък контраст с бездушното бюрократство, с чиновничеството, със статистиката, която придобива по-голямо значение от живия човек." Севелина ... |
|
|
"Освен, че разполагаше с компромат за всеки големец, посетил "Интерпочивка хотел енд спа", Сотир Пазвански беше една от най-влиятелните личности в курортното градче. Като истински родолюбец, краевед и меценат, той държеше да е на всяка софра, да знае всичко и не пропускаше да вземе участие във всяка уйдурма и по-голяма далавера. – Добре съм си! - казваше той на всеки от върволицата гости, които посрещаше в хотела. – Ако под душа коленете ми започнат да остават сухи, тогава ще отслабвам! Откак съм на винце, кръвното ми е чук! Сто и педесет на сто и десет! Не мърда! Сотир Пазвански бе човек със замах. ... |
|
|
"Николай Табаков разказва горчивия и недъгав наш животец, събрал го в някакво дунавско градче. Прави го благо-иронично, като и сам се намесва в действието, скрит под инициалите Н. Т. Алхимията на разказа сплавя ведно човешкото живеене (с неговите безсмислици и простотии), компресира времето и дестилира сместа до един отговор. Защото се пита за смисъла на живот. А той е, настоява Н. Т., в самия живот с неговата ненакърнима вечност. В онзи живот, който е безкрайна любовна среща и чийто собствен смисъл е човекът." Георги Каприев "Нула време" е роман за безсмислието, но и за винаги наличния смисъл. Една ... |
