Шест новели и един колаж. ... Някогашна неистова любов върху един плаж, покрит със зърна градушка. Спомени за края на един септември в раззинати от страх усти. Една мина, където копаят злато с детски лопатки. Една алпинистка, която убива с нагорещена маша за къдрене. Една певица, паднала от Джендема. И жълти, червени, оранжеви, лилави водорасли, които би трябвало да внушават образа на плесен, но са всъщност трагично красиви. И върху всичко - оглушително бялото, плиснато от деветата сирена. ... |
|
|
Поезията на Ина Иванова обръща специално внимание на паметта, на детството, чиито рани носим през целия си живот, както и на невъзможността да преодолеем човешката си уязвимост ("сърцето винаги е потърпевшият"). Вероятно заради това хартиените криле, ядката на смисъла, изящното и спасителната сила на думите са възможните изходи налирическата ѝ героиня. Стихотворенията в "Криле от папиемаше" издирват светлината и "тънката радост". И се доверяват на премълчаното - изобщо на акта на премълчаване, който подтиква читателя да потърси собствената си идентичност. ... |
|
|
Книгата е предназначена за начални учители, студенти, докторанти, експерти по начално образование и за интересуващите се от проблемите на обучението по български език и литература в началния етап на основната образователна степен. В книгата са анализирани най-често срещните затруднения в подхода на учителя при изучаване на езиковите и литературните знания: в процеса на началното ограмотяване в първи клас; по време на езиковото обучение; в хода на литературното обучение; както и при формирането на комуникативноречеви компетентности в обучението по български език и литература в 1. клас - 4. клас . Предложени са ... |
|
|
Николай Александрович Бердяев (1874 - 1948 година) е руски религиозен философ и социолог, виден представител на руския екзистенциализъм и персонализъм, блестящ публицист, авторитетен учен и обществен деятел. Задълбочен мислител, хуманист и мъдрец, той изпъква като централна фигура на руския духовен Ренесанс. Главният патос в съчиненията му са двете взаимосвързани проблеми - свободата и творчеството, въз основа на които строи своята метафизика, етика, историософия и антропология, разработва идеите си за ново религиозно съзнание. Сред своите съвременници религиозни философи Бердяев е и един от първите, заговорили за ... |
|
|
Взиране Все по-зорко гледам и все така не знам кое е истина, един бог знае има ли такова нещо: да си сигурен въобще. Наталия Иванова "Деликатна, дълбока и детайлна поезия, която ти позволява да се докоснеш до човека, който я е написал - жена, сериозна и честна в колебанията си. Четеш и се преоткриваш в спомени и мълчание." Стефан Иванов "Поезията на Наталия Иванова настъпва естествено като живота, задава неговите въпроси, разкрива някои от тайните му, но винаги оставя у четящия вкуса на неуловимото. Без патетиката, без истерия и без натрапливи удивления, човекът с бинокъл там наблюдава света с ... |
|
|
Ина Иванова разказва какво се случва между отварянето и затварянето на клепачите. В рамките на този миг светът губи крехкото си равновесие, а човек вижда успоредни светове, среща непознатите души в себе си. След този миг всичко продължава да бъде същото. А всъщност не е. Нещо дразни погледа на човека. Като мигла под клепачите. Знак, че е видял. Ина Иванова е родена през 1975 година. Автор е на сборниците с разкази "Право на избор и други проклетии" и "Името на неделята", както и на романа "Кар танеси" (електронна книга). ... |
|
|
"Историите в тази книга са като димящо черно кафе. Топли. Ароматни. Държащи нащрек сетивата ви. Написани с майсторство и жесток усет към детайла. Истории, които с една подвеждаща лекота заплитат в себе си ироничното, трагичното и в известен смисъл, мистичното. Градски разкази, с някакви вътрешни устои, абсолютно нетипични за психодрамата на градското съществуване. Селски разкази, иронично подкопани в самата си основа от фината, по градски модерна и детайлизирана чувствителност, най-вече на героините. Игра на светлини и сенки. На невъзможни любови и още по-невъзможни примирения. Истории с вкус към асиметричността на ... |
|
|
"В поезията на Мирела Иванова може да бъде видян дълбокият пейзаж на българското битие - със стотици шлифовани от почерка подробности, с патоси и сантименти, които играят на въже с иронията. Мощна книга. Стихотворенията ѝ наистина са едни от най-силните лирически текстове, писани на български след началото на ХХІ век." доц. д-р Пламен Дойнов , "Литературен вестник" "Мирела Иванова с лекота на духа сменя епохите, взирайки се във времето, хвърля по някой камък във водата, оставя спомените да кръжат наоколо и се удивлява на целостта във възхитителни литании. Самотната игра край първоизвора ... |
|
|
"Разказите на Мирела Иванова казват по един или друг начин: Това е животът ни, той е болезнено разпънат между страхове, смърти, колебания, надежди – но това е той, разговаряме с родителите си на други, чужди езици, единствено децата ни крепят като паяжинки към стената на дните, любовите ни се раждат с възторг и се разкъсват, нямаме молитва, а само усещане за нея..."Гергина Кръстева, "Литературен вестник""Впечатляващо е как Мирела Иванова съумява да въведе и вгради всекидневното в историята, да изпълни с празничност простичките неща – цяло чудо е... Една великолепна авторка." Зюдвест Пресе & ... |
|
|
В бунтовните времената на османското робство, в сложния процес за изграждане на национално самосъзнание и в трудния градеж на следосвобожденска България, неизменно изпъкват образите на неколцина забележителни жени, които с несломимия си дух и пламенна всеотдайност посвещават живота и делото си на Отечеството. Те са истински героини, които проправят свой път между традиционното и модерното, между ориенталските нрави и европейското мислене. Ярките им фигури оставят трайна следа в регионалния и световния поход на жените към себедоказване и равноправие. Тази книга представя родолюбивите дела на 100 изключителни българки - ... |
|
|
"В обновителни стихове Диана Иванова уцелва най-болезнената точка - завръщането към нашите родители, раните в обичта към тях. И общата ни памет просиява като прошка."Марин Бодаков "Диана Иванова, която вижда думите, докато мълчат във въздуха, която приласкава спомена за детството, както и този за смъртта, с отворени очи, която преборва скръбта с мълчание, после с глас, накрая със стихове, която интегрира загубите като храна, която горчи, но без която ще се задавиш от глад ..."Емануил А. Видински ... |
|
|
Книга за име, изписано с рибешка опашка върху морето. За детство, сънища, стихове и истории по пътя до там. "И на лозе непрекъснато се катерех. Тайно, разбира се. Дори, от клоните на тамошния орех, слизах на покрива на къщата. Най-обичах един огромен вековен дъб в средата на ливадата досами лозето. И бърках по хралупите, но никога нищо не намерих. Така си прекарвах дните; не напразно след време любима книга ми стана "Баронът по дърветата" на Итало Калвино ." Огняна Иванова ... |
