"Великият кан" (Magnus Kean) - така е останал в историческата памет на унгарците българският владетел Крум. Но не международният му авторитет е причината всички ние да го нареждаме сред най-заслужилите и достойни предводители на българската средновековна държава. За своето относително кратко управление (800/803 - 814) канът постига забележителни успехи. Умел воин, смел реформатор, ловък дипломат, той окончателно извежда България от политическата криза и поставя основите на бъдещия Златен век. Но може би най-важното - Крум дава началото на най-дълго управлявалата династия в нашата история. Династия, от която ... |
|
|
"Човекът е тръгнал от водата. Това е трудно доказуемо днес. Но разлиствайки подготвената за печат книга с разкази на Пламен Вукадинов , аз определено мога да кажа, че авторът е влязъл в съвременната ни литература от водата - снаряжен с плавници, очила и шнорхел. Като добър познавач и приятел на морските глъбини от десетилетия, той ни приближава към тайнствата на подводния свят; на езика на морския човек ни среща с растителната, скална и животинската екзотика на дъното на морета и океани, станали негов дом. Там гмуркачът наистина е свободен и никакви рискове не могат да го спрат към нови открития. Екстремните ... |
|
|
"Много е хубаво, когато в съвременен роман срещнеш отблясък от твое старо любимо четиво. В "Квадрат от петима" на Пламен Трайков съзирам отблясък от два романа на Христо Калчев "Луда вода" и "Вътрешна светлина", публикувани далеч преди "вулгарните" му романи, в началото на 80-те години на миналия век. С тях Христо Калчев показа истинския си ръст на романист. В новия си роман Пламен Трайков ни поднася пестеливи, но цветни характеристики на персонажите, стегнат и естествен диалог, многопластова действителност, увита в одраната кожа на истинския живот. Авторът уверено, без ... |
|
|
Той можеше да вижда насън като наяве. Затваряше очи, спомняше си миналото и виждаше бъдещето. Можеше "да влезе" във всеки човек, можеше да го "изтрие" и да вкара в тялото му друг, който да изпълнява безпрекословно неговите заповеди. Можеше да подчини всеки човек или животно и да го превърне в своя марионетка. Научи се да излиза от тялото си и да се вселява в съзнанието на друг. Но не го правеше. Петдесет години живя с товара на Силата като обикновен човек и не пожела да се ожени за Вдовицата на Бога. А тя му се предлагаше с цялата си прелест и зловещина. Но пред нея Пантелей Пантев предпочете Поезията. ... |
|
|
Книга от поредицата "Литературата на НРБ: история и теория" - книга 13. ... Сборникът събира текстове, представени за първи път на научната конференция "Генерация на властта: "Априлското поколение" в българската литература", организирана на 3 юни 2016 г. от департамент "Нова българистика" на НБУ. В тях са разгледани проблемите за генеалогията и конструирането на понятието "априлско поколение"; за разделителните линии и ситуативни единства между личности и групи в генерацията - "селско" и "градско" крило, "модернисти" и "традиционалисти& ... |
|
|
Самокритика на български писатели (1946 - 1962) ... Сборникът събира „принудени“ или по-скоро изискани от комунистическата власт „самокритики” на български писатели, сред които личат имената на Димитър Талев , Димитър Димов , Владимир Василев, Фани Попова–Мутафова, Пеньо Пенев, Валери Петров , Никола Фурнаджиев , Богомил Райнов и др. Част от тях са заставени от репресивната машина да произведат или просто да подпишат такива текстове. Други – убедено се включват в кампаниите за разгръщане на „критиката и самокритиката“ в НРБ. Книгата не само разкрива драмата на опитващите се да съхранят своята автономност и ... |
|
|
Бунт и слово Всеки бунт има своето истинско Слово. Всяко слово е бунт и създание ново. Щом роден съм да дам, аз не мога да взема. Всеки бунт е балсам, всеки страх е екзема. Безсловесни край мен се провикват до Бога. От страха им ранен да изплача не мога. Но се смея без глас, а на глас проповядвам: Всеки ден, всеки час е божествена сватба! Изтърваният миг е изгубена вечност. Всеки бунт е велик, щом е бунт за човечност. Щом в началото бе и накрая ще бъде! Едно слово-небе, една сладка присъда... Пламен Григоров ... |
|
|
Произведението е част от поредицата Колекция пиеси за соло китара на Пламен Петров . ... |
|
|
Живият не ми е враг! Живият е спешен случай. Паднал от небето знак и потънал в земен ручей. Живият е брат ранен. Неизгаснала светулка. Той е на живота в плен, на смъртта - бесмъртна люлка. Живият не ми е враг! Но с какво да го прегърна? Щом ръцете ми са мрак, а сърцето ми е въглен... Пламен Григоров Пламен Григоров е роден през 1956 г. Автор е на няколко книги със стихотворения: "Не късай мрака", "Адвента", "Небесен корен", "Омагьосано пладне", "Полудяло небе", "Подпис в небето", "Душа на мисълта", и "Бели клади". Написал е стотици ... |
|
|
В тази книга се прави цялостен аналитичен преглед на столетните спорове около "Веда Словена", като се аргументира нов възможен неин прочит. Търси се смислова и функционални връзка между песните от двата тома на сборника - епическите и обредните, които заедно образуват календарно-ритуален цикъл, посветен на Новата година и Новото начало изобщо, разбирано както в природен, календарен или стопански план, така и в социален - като посвещаване на новото поколение в ценностите на общностния живот. Според изследователската хипотеза текстовете на сборника разказват "истинската" (фолклорната) история на една ... |
|
|
Терорът! Това е най-мръсната война, която е водило някога човечеството. Това е войната, която властимащите водят срещу всички, включително и срещу собствения си народ. Най-често терористите са обучавани в строгосекретните бази на тайните служби, а след това се използват за мръсните цели на тези, които са платили тяхното обучение. Не по-чиста, но и кървава, е и ролята на специалните елитни части, на които се налага да воюват срещу "терористите". Командосите от специалните подразделения са тези, на които разчитат обикновените хора. Те би трябвало да ни защитят от подлите капани и от още по-подлите оръжия на ... |
|
|
Изкуството да общуваме. Често обвиняваме другите за нашите проблеми и неудачи. А може би истинската вина е скрита дълбоко в човешката природа? Хората искат да бъдат обичани, но не обичат, искат да бъдат уважавани, но не уважават. Това довежда до едно постоянно недоволство, което за много хора се превръща в убеждение, че за тяхното нещастие са виновни другите. Блудкавите сапунени телевизионни сериали също допринасят за това ненужно самосъжаление и страдание, постепенно се превръщат в непоносимост към ближния. Предизвикват гняв. Пътят към другия човек, към човека до нас, става все по-трънлив и невъзможен. Какъв е тогава ... |
