7000 km с кану от Отава до Арктика. ... Суровата и необятната Канада, прорязана от кануто на един самотен пътешественик. Ким Хафез поема по водните артерии на втората по големина страна в света към арктическия полярен кръг. Без специални тренировки, без основни умения, дори без лична карта французинът се отправя към своето предизвикателство от 7000 km със 130 kg багаж, 1000 долара и с една-едничка цел: не физическото, а духовното пътуване, докосването до свободата на безбрежното усамотение, където човекът се слива с пулса на заобикалящата го среда. Захранван от "тайната алхимия на природата", прословутото ... |
|
|
Второ допълнено издание. Мъдростта на северно-американските индианци. ... За пръв път на български език се публикуват автентични изказвания на мъже и жени от десетки индиански народности, обитаващи териториите на днешните Съединени щати и Канада. Някои от тези послания са дошли до нас от миналото - от времената на военните походи и лова на бизони, - докато други отразяват вижданията на съвременни интелектуалци, политици и духовни наставници от народите лакота, ирокези, оджибуей, лъмби и др. Прави впечатление както дълбоката вътрешна взаимовръзка между споделените от хора с различна племенна принадлежност размисли, така ... |
|
|
Критичен анализ на либералната демокрация и нейните постсоциалистически версии. ... Проф. д.ф.н. Митрю Недев Янков е роден на 26.09.1935 г. в с. Ефрем, Хасковски окръг. Завършва гимназия в гр. Харманли, специалност "Философия" и редовна аспирантура в СУ "Кл. Охридски". По-късно работи като преподавател във "Висшия институт на МВР", научен-сътрудник във Философския инстритут на БАН, професор и зав. секция "Философски и социологически теории" в ИССТ при Президиума на БАН. От 1995 до 1999 г. е професор в Славянския университет. След това чете лекции по философия, политология и основи ... |
|
|
"Ha онези, според които животът на тази планета не би се различавал от затворническа присъда, ако не бяха прозорците към един по-велик свят отвъд; онези, на които вярата в човешкото всемогъщество се струва арогантна; които са по-силно привлечени от стоическата свобода, произтичаща от овладяването на страстите, отколкото от Наполеоновия тип господство, стремящо се да повали всички царства на този свят в краката си - с една дума, на хората, които не виждат човека като подобаващ обект на преклонение - светът на прагматика би се сторил тесен, дребнав и лишен от всичко, което придава на живота стойност, на човека - ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Съвременна ирландска литература". ... Запознайте се с Матю, Рез, Кокър и Киърни. Матурите току-що са свършили, а момчетата се озовават пред бездната на живота след училище. Първото лято от дълго очакваната им свобода преминава в безпаметно вилнеене и брутално трупане на опит из улиците на Дъблин. Докато се шляят без цел и посока из града, захранвани от дрога, алкохол и мрачни фантазии, тийнейджърите се опитват да избягат от реалността, която презират. Но всъщност попадат в спиралата на самоунищожението. Взривяващ, шокиращ с разюздаността си, черен до комичност роман, "Ето ги ... |
|
|
Философия на Европейското средновекоевие. Ренесансът на XII век. Природата и човекът. ... Културологичният подход тръгва от убеждението, че - въпреки дори най-драстичните противоречия между строгата и дисциплинирана теория и трудно доловимата в понятия стихийност и разнопосочност на човешкото живеене - философията не е нищо друго, освен самият даден в логоса живот. Да се реконструира една философска система от миналото следователно означава не просто да се възстанови коректно логическата схема на съответното учение, а преди всичко да се изяви неговата жизнена плът, неговата отвъдлогическа стихия. Цочо Бояджиев е ... |
|
|
Роло Мей е един от най-известните съвременни дълбинни психолози и психотерапевти, чието име е добило особено звучене далеч извън американския континент. Той минава за представител на т.нар. хуманистична психология, т.е. на онази "трета сила" между психоанализата и бихейвиоризма, изхождаща от представа за човека, която не иска да дефинира човешката природа нито чрез нагонните ѝ потребности, нито чрез нейните рефлексни механизми. Мей принадлежи също към групата на "екзистенциалните психолози", които се стремят да въведат феноменологията и екзистенциалната философия в дълбиннопсихологичните мислене ... |
|
|
"Пътищата на трансценденталния схематизъм" отвеждат към трансцендентално феноменологизиране на опита. Мисленето преминава през априорно-апостериорния портал. Там, на портала, се раждат феномените и започват своята свободна, ковариантна игра в опита. Феноменът не е явление, не е елемент на съществуващото, не е инвариант или хипервариант на променливото, но не е и мисъл, не е понятие. Той е трансцендентална рожба, резултат на трансценденталния преход през портала, продукт на самия портал. Феноменът работи на терена на опита и то единствено като трансцендентална форма на съзидаващото познание на човека. През ... |
|
|
"Признава всичко неговата сила; мечтите му са сякаш нишки свила - ръцете майчински с тях пелени тъкат; езикът му като орфична песен държи умело хоровода бесен на мислите и само той им дава плът!... Той язди бурите. Небето вечно младо звездите си му даде - като стадо минават те край него, да ги преброи, и вика бездната от дълбини незнайни:"Небе, останаха ли в тебе тайни? Аз нямам вече моите! Човекът ме разкри!" Из книгата ... |
|
|
Сьорен Киркегор (1813 - 1855) е датски философ, писател, и теолог, един от най-значимите представители на модерната хуманитарна мисъл, когото приемат за основоположник на екзистенциализма. В произведенията си утвърждава свободата на личността, персоналната отговорност и самостоятелния избор като единствен път към постигане на съвършенство и нравствена хармония. Той е и свързващото звено между религиозната основа на хегелианството и същинската екзистенциална философия на модерността. Като един от малкото творци, при които животът и творчеството изцяло се припокриват, Киркегор често е определян ту като неоортодоксист или ... |
|
|
Четири основополагащи и взаимосвързани понятия, четири "движещи идеи" ще ни помогнат да проникнем в същността на индийската духовност. Ето ги: карма, мая, нирвана, йога . Историята на развитието на индийската философия може да бъде написана, като се тръгне от всяко от тези фундаментални понятия, но задължително ще стане дума и за другите три. Използвайки терминологията на западната философия, можем да кажем, че след постведическата епоха Индия се е стремила най-вече да разбере: Закона на универсалната причинност, свързващ човека с Космоса и осъждащ го на безкраен низ от прераждания – закона на кармата. ... |
|
|
Изследването в книгата се опитва да подходи към философската логика в континенталната традиция през призмата на кръговото разсъждение, което разглежда като разгръщащо се на две нива: на нивото на биващото - това е онтологически кръг, и на нивото на логическото - логически кръг, който в никакъв случай не е порицаваният порочен кръг в доказателството. Проследявайки тази кръговост, авторът непрекъснато я съотнася с вътрешноприсъщата ѝ телеологичност. Философската традиция, която изследва, обхваща възгледите на Георг Вилхелм Фридрих Хегел , Ханс-Георг Гадамер , Карл Хайнрих Маркс , Едмунд Хусерл и Мартин Хайдегер. ... |
